Направо към съдържанието

Енцо Беарцот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енцо Беарцот
Беарцот през 1975 г.
Лична информация
ПрякорВекио
Роден26 септември 1927 г.
Починал21 декември 2010 г. (83 г.)
Милано, Италия
ПостЗащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1946 – 1948
1948 – 1951
1951 – 1954
1954 – 1956
1956 – 1957
1957 – 1964
Общо:
Про Гориция
Интер
Катания
Торино
Интер
Торино
39
19
95
65
27
164
409
(2)
(0)
(5)
(1)
(0)
(7)
(15)
Национален отбор
1955 Италия1(0)
Треньор
1964 – 1967
1968 – 1969
1969 – 1975
1975 – 1986
Торино (юноши)
Прато
Италия до 23 г.
Италия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Енцо Беарцот в Общомедия

Винченцо „Енцо“ Беарцот (на италиански: Enzo Bearzot, на български срещан и като Енцо Беардзот[1]) е италиански футболист и треньор.

Беарцот с екипа на Торино 1958/59.

Роден в Айело дел Фриули, Беарцот е син на банкер и посещава гимназия в Удине.[2] Той има умерено успешна кариера като централен защитник. Дебютира в професионалния футбол с Про Гориция през 1946 г., които напуска през 1948 г., за да се присъедини към Интер Милано. След 3 сезона с „нерадзурите“, Беарцот заминава за Сицилия, където подписва с Катания.

През 1954 г. преминава в Торино, който още се възстановява след трагедията в Суперга през 1949 г. През двата сезона като титуляр играе 65 мача, отбелязвайки 1 гол. През 1956 г. се завръща в Интер, където играе 27 пъти, последният от който е загуба с 2:3 в Болоня на 9 юни 1957 г. На следващата година се завръща в Торино. Прави 164 изяви и вкарва 7 гола, преди да се оттегли през 1964 г. на 37 години, за да се посвети на треньорството.

След като завършва кариерата си на футболист, Енцо Беарцот става помощник-треньор на Торино, работейки заедно с италианските треньори Нерео Роко и Джован Батиста Фабри. След това води Прато в Серия Ц.

Въпреки това, той не започва кариера в клубните отбори, а вместо това избира да започне работа за Италианската футболна федерация: първо като старши треньор на отбора до 23 г., а след това като помощник-треньор на Феручо Валкареджи на Световното първенство през 1974 г. След Мондиал 1974 в Германия, Беарцот е назначен като помощник-треньор на Фулвио Бернардини, а през 1975 г. е повишен като старши треньор на Италия. Завършва с националния отбор на четвърто място на Мондиал 1978 г. Това представяне е повторено на Европейското първенство през 1980 г., организирано от Италия.

Една от най-популярните снимки от Мондиал 1982 – Беарцот (дясно) играе скопоне с Дино Дзоф, Франко Каузио и Сандро Пертини, президент на Италия.

На Световното първенство през 1982 г., след слаби представяния в трите първи мача, Беарцот обявява т. нар. силенцио стампа (медийна тишина), за да избегне нарастващата критика от италианската преса. След това италианският отбор започва да играе най-добрия си футбол, побеждавайки Аржентина и Бразилия във втория кръг, Полша на полуфинала и Германия във финала и спечелвайки Световната купа за първи път от 1938 г. насам.[3]

Италия не се класира за Евро 1984. Беарцот подава оставка след Световното първенство през 1986 г., където Италия е победена от Франция в директните елиминации. Беарцот е критикуван по време на последния турнир, задето твърде много се разчита на играчите от отбора от 1982 г., тъй като някои от тях вече не са в най-добрата си форма.

Той държи рекорда за най-много пъти на пейката като треньор на Италия, със 104 изяви.[4][5]

След дълъг период на неангажираност, през 2002 г. Беарцот е назначен за президент на техническия сектор на италианската федерация – FIGC. Той напуска този пост през 2005 г.

Умира на 21 декември 2010 г. в Милано на 83-годишна възраст, точно 42 години след Виторио Поцо.[6] Погребан е в семейната гробница в гробището на Падерно д'Адда.[7][8][9][10]

Катания
Италия
  • Seminatore d'oro: 1982
  • World Soccer Magazine Световен треньор на годината: 2006[11]
  • Европейски треньор на годината: 1982
  • Panchina d'Oro alla carriera: 1992[12]
  • Зала на славата на Италия по футбол: 2011 (посмъртно)[13]
2-ра степен / Grand Officer: Орден за заслуги на Република Италия: 1982[14]
  1. Легендарният италиански треньор Енцо Беардзот почина
  2. Dell'Arti, Giorgio. Enzo Bearzot // cinquantamila.it. Corriere della Sera, 14 август 2014. (на италиански)
  3. Marzocchi, Massimo. Italians bid farewell to 1982 hero Enzo Bearzot // The Scotsman. 22 декември 2010. Посетен на 22 декември 2010.
  4. Italian national team coaches // rsssf.com. Посетен на 25 април 2016.
  5. Enzo BEARZOT – FIFA Profile // FIFA.com. Посетен на 9 март 2017.
  6. Enzo Bearzot – Obituary // The Daily Telegraph, 22 декември 2010. Посетен на 9 март 2017.
  7. 1982 World Cup winning coach Enzo Bearzot dies // Malta Today. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 21 декември 2010.
  8. È morto Enzo Bearzot. Addio al C.T. di Spagna '82 // La Gazzetta dello Sport, 21 декември 2010. Посетен на 21 декември 2010. (на италиански)
  9. Addio a Enzo Bearzot, Italy's 1982 World Cup-winning coach // la Repubblica, 21 декември 2010. Посетен на 21 декември 2010. (на италиански)
  10. Italian coaching legend Enzo Bearzot dies at 83 // BBC Sport. 21 декември 2010. Посетен на 21 декември 2010.
  11. Jamie Rainbow. World Soccer Awards – previous winners // World Soccer.com, 14 декември 2012. Архивиран от оригинала на 29 юни 2016. Посетен на 21 декември 2015.
  12. Albo „Panchina d'Oro“ // 1 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2011-07-07. Посетен на 21 декември 2015. (на италиански)
  13. Hall of fame, 10 new entry: con Vialli e Mancini anche Facchetti e Ronaldo // La Gazzetta dello Sport, 27 октомври 2015. Посетен на 27 октомври 2015. (на италиански)
  14. Grande Ufficiale Ordine al Merito della Repubblica Italiana Bearzot Sig. Enzo // quirinale.it. Il Quirinale, 25 октомври 1982. Архивиран от оригинала на 23 декември 2015. Посетен на 22 декември 2015. (на италиански)


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Enzo Bearzot в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​