Направо към съдържанието

Железопътна линия Симеоновград – Нова Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 83
Информация
Типмеждурелсие 1435 mm
Статусв експлоатация
Крайни гариСимеоновград, Нова Загора
Започва отСимеоновград
Свързани линииЖелезопътна линия 1, Железопътна линия 8
Станции14
Номер линия83
Пусната22 януари 1875 г.
СобственикНКЖИ
Дължина61,170 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
Електрификация25 кV, 50 Hz
Работна скорост70 km/h
Максимален наклон25 ‰
Минимален радиус300 m

Железопътната линия СимеоновградНова Загора е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в югоизточна България – област Хасково, област Стара Загора и област Сливен.

След предаването в експлоатация на железопътната линия Цариград – Белово строителството на линията към София и Белград е спряно. Дадено е предимство на строежа на железопътната линия Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол. Това е успех на английското влияние върху политиката на Османската империя земи и внушенията за война с Русия. Внушенията се състоят в свързаната с това необходимост от бърза дислокация и придвижване на войски при евентуална война. Стратегическата цел е чрез тази линия да се свърже Одрин с Шумен и с железопътната линия Русе – Варна. Така започва проучването и подготовката за строеж на линията от Търново Сеймен до Ямбол. Продължението на линията от Ямбол за Шумен се отлага първоначално, а по-късно и изоставено напълно.

Строителството на линията Търново Сеймен – Ямбол започва през 1873 г. Към средата на 1874 г. са готови отделни участъци, а цялата е завършена до края на 1874 г. На 22 януари 1875 г. е въведена в редовна експлоатация. Тя се предава на Компанията на Източните железници, собственост на Барон Хирш, която вече експлоатира линиите Цариград – Белово и Русе – Варна. С последната общата дължина на линиите под управлението на компанията е 891 km, от които 533 km са на сегашната територия на България.

Железопътната линия Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25 ‰, с релси тип „СО“ (34 kg/m), с дължина 6,54 m.

Слабото товаронапрежение по нашите железопътни линии в миналото е причина някои от положените при постройката релси да се запазят в експлоатация почти цял век. Релсите тип „СО“ по линията, положени през 1873 – 1874 г., са сменени едва през 1958 – 1959 г. Максималните скорости на движение са около 40 – 50 km/h. Траверсите тогава се изработвали предимно от неимпрегнирана дървесина, с размери близки до съвременните. Гъстотата на полагане се допускала да е с разстояние между тях до 1 m. На много места линиите са строени с баластово легло от речна баластра.

Симеоновград – Нова Загора
Линия 1 (Свиленград)
0+000 (256+273) Симеоновград
Линия 1 (Пловдив)
1+684 сп. „Марица“
4+384 сп. „Техникума“
9+584 Графитово
11+484 Пясъчево
14+884 Гълъбово
21+990 сп. „km 22+000“
23+920 Любеново-предав.
26+645 сп. „Любеново“
29+945 Рисиманово
37+445 Раднево
45+238 Любенова махала
51+338 Богданово
Линия 8 (Пловдив)
61+170 (139+094) Нова Загора
Линия 8 (Бургас)


В края на 50-те години поради увеличеното движение и осовото натоварване във връзка с разработването на енергийния комплекс „Марица изток“ релсите са подменени с тип „Р 49“ с дължина 25 m, положени върху струнобетонни траверси.

През 90-те години намалява броят на превозените пътници и пътническото движение през 2002 г. След това е възстановено за кратък период през 2019, но повторно спряно през 2020 г. Електрифицирана между 2019 и 2021 г.

Технически съоръжения по железопътната линия

[редактиране | редактиране на кода]
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Симеоновград 4 682 440 МКЦ
Гълъбово 2 390 390 РУКЗ
Любеново предавателна 5 621 491 РУКЗ
Раднево 3 860 715 РУКЗ
Нова Загора 8 756 506 МРЦ
междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Симеоновград – Гълъбово 0+690 284,00 стоманобетон р. Марица и авт. път
Симеоновград – Гълъбово 8+690 19,70 стомана дере
Гълъбово – Любеново пред. 22+985 23,40 стомана дере
Любеново пред. – Раднево 25+462 10,00 стоманобетон черен път и поток
Любеново пред. – Раднево 26+006 14,40 стоманобетон река
Любеново пред. – Раднево 30+313 18,00 стоманобетон река
Любеново пред. – Раднево 35+525 9,40 стоманобетон дере
Любеново пред. – Раднево 36+383 34,00 стомана р. Сазлийка
Раднево – Нова Загора 45+825 13,70 стомана дере
Раднево – Нова Загора 60+680 17,70 стомана река

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
от гара до гара скорост
Симеоновград km 1+684 55
km 1+684 Любеново предавателна 60
Любеново предавателна Раднево 60
Раднево Нова Загора 60
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.