Направо към съдържанието

Жорж Роденбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жорж Роденбах
Georges Rodenbach
Роден16 юли 1855 г.
Починал25 декември 1898 г. (43 г.)
Професияписател, поет, адвокат, журналист.
Националност Белгия
Активен период1877 – 1898
Жанрдрама, лирика
Направлениесимволизъм
Течение„Млада Белгия“
Известни творби„Мъртвата Брюге“
Уебсайт
Жорж Роденбах в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Жорж Роденбах (на френски: Georges Rodenbach) е белгийски журналист, поет символист, драматург и писател на произведения в жанра социална драма и лирика.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Жорж Реймон Константин Роденбах е роден на 16 юли 1855 г. в Турне, Белгия, в известно и заможно семейство.[3] Майка му е французойка, а баща му е германец от Андернах.[2] Отраства и посещава училище в Гент, и завършва колежа „Сейнт Барбе“, където се сприятелява с поета Емил Верхарен. Следва право в юридическия факултет на университета на Гент.[5] Изпратен е от баща си в Париж, за да завърши обучението си, но посещава предимно литературните среди.[3] Завръшайки се в Брюксел, става асистент на адвоката Едмон Пикар, но по-късно се отказва от професията и се посвещава на литературата.[3]

През 1877 г. е публикувана първата му стихосбирка „Огнище и поле“.[3] През следващата година отново прави нов престой в Париж, където посещава кръга на Хидропатите, и се свързва с поетите Катюл Мендес, Франсоа Копе, Морис Барес и др. Той е участник в литературната група „Млада Белгия“ и ранен сътрудник на литературното списание „Млада Белгия“. От 1887 г. живее в Париж и е кореспондент на „Брюкселски вестник“.[4] В Париж е близък приятел на Едмон дьо Гонкур[2] и поддържа връзка с Маларме, Огюст Роден, Алфонс Доде и Марсел Пруст.[5]

Автор е на сборници със стихове, романи и повести, няколко сборника с разкази, пиеси, и литературна критика.[5] Пише на френски език. Получава признание във Франция със стихосбирката „Бялата младост“ от 1996 г.[3] Той е един от най-оригиналните членове на символистичното движение, успяло да запази своята автономия от френската школа.[4] Голяма част от творчеството му е резултат от страстна идеализация на тихите фламандски градчета, в които е прекарал детството и ранната си младост.[2] Най-известен е с романа си „Мъртвата Брюге“ от 1892 г., публикуван във вестник „Фигаро“.[1] Централен герой в романа е самият град Брюж, което допринася значително за репутацията на фламандския град.[4]

Жорж Роденбах умира от апендицит на 25 декември 1898 г. в Париж, Франция.[4] Погребан е в гробището „Пер Лашез“ в Париж.[3][5]

Гробът на автора в „Пер Лашез“
Паметник в негова чест в Гент

Самостоятелни романи и новели

[редактиране | редактиране на кода]
  • Vers d'amour (1884)[2][4]
  • L'Art en exil (1889)[5]
    Изкуството в изгнание, изд. СОНМ (2012), прев. Калоян Праматаров
  • Bruges-la-Morte (1892)[1]
    Мъртвият Брюке, изд.: „Везни“ (1919), прев. Гео Милев
    Мъртвата Брюге, изд.: Дружество „Гражданин“ (2000), изд. СОНМ (2021), прев. Красимир Кавалджиев
  • L'Agonie du soleil (1894)
  • Le Tombeau de Baudelaire (1894)
  • La Vocation (1895)[4]
    Призванието, изд. СОНМ (2021), прев. Тодорка Минева
  • Le Carillonneur (1897)
    Звънарят, изд. ИК ЛИК (2005), прев. Недка Капралова
  • Le Mirage (1900)
  • Le Foyer et les Champs (1877)[2][3][6]
  • Les Tristesses (1879)
  • La Belgique 1830 – 1880 (1880) – историческа поема
  • La Mer élégante (1881)
  • L'Hiver mondain (1884)
  • La Jeunesse blanche (1886)[3]
  • Du Silence (1888) – поема
  • Le Voyage dans les yeux (1893) – поема
  • Les Vies encloses (1896) – поема
  • Le Miroir du ciel natal (1898) – поема
  • Musée de béguines (1894) – новели[2]
  • Agonies de villes (1897) – есета
  • Le Rouet des brumes (1901) – разкази
    Колелото на мъглите, изд. ИК ЛИК (2007), прев. Недка Капралова, съдържа и „Жинотът на един портрет“ и „Часът“
  • Le Voile
  • Les Tombeaux (1896) – с Йожеф Рипъл-Ронай и Джеймс Питкерн-Ноулс
  • Les Vierges (1896) – с Йожеф Рипъл-Ронай и Джеймс Питкерн-Ноулс
  • 1915 Gryozy – по романа „Мъртвата Брюге“
  • 1972 Nocturno – тв филм по романа „Мъртвата Брюге“
  • 1980 Le roman du samedi – тв сериал, 1 епизод
  • 1981 Brugge, die stille – по романа „Мъртвата Брюге“
  • 1983 Die tote Stadt – тв филм по романа „Мъртвата Брюге“
  • 2010 Die tote Stadt – тв филм по романа „Мъртвата Брюге“
  • 2021 Korngold: Die Tote Stadt – тв филм по романа „Мъртвата Брюге“
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Rodenbach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​