Направо към съдържанието

Захарина Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Захарина Димитрова
българска лекарка и общественичка
Родена
Починала
14 април 1940 г. (66 г.)

Учила вЛозански университет
Солунска българска девическа гимназия
НаградиЗа гражданска заслуга
Семейство
СъпругПанайот Димитров
Деца0
Други родниниВельо Милошев (дядо)
Борис Ляков (племенник)
Захарина Димитрова в Общомедия

Захарина (Захария) Мицева Димитрова е видна българска лекарка от Македония.

Захарина Димитрова е родена на 26 ноември 1873 година в Ресен, тогава в Османската империя. Дъщеря е на Мице Вельов, който е син на известния български възрожденец Вельо Милошев.[1] Завършва българската девическа гимназия в Солун и след това заминава да учи акушерство в Москва. От 1892 година продължава образованието си като студентка по медицина в Лозана.[2] След това като стипендиантка на Българската екзархия[3] продължава образованието си по медицина в Нанси,[4] където завършва в 1901 година.[2] Печели конкурс по анатомия и хистология за студенти и е наградена със сребърен медал по време на втората година от следването си. Завършва със златен медал за отличие.[4] На 27 февруари 1901 г. се дипломира като първенец на курса. Докторската ѝ дисертация е на тема „Изследвания върху структурата на пинеалната жлеза при някои бозайници“. Отпечатана е в Белгия и разпространена от списание „Невракс“. Установява се в София, където полага проверочен изпит и на 23 март 1901 г. получава позволително за свободно практикуване на медицина в България. Поради избухнала епидемия спешно е изпратена като лекар в Сливен, където работи и живее до 1910 г. По това време се омъжва за военния аптекар майор Панайот Димитров. През 1910 г. двамата се установяват в Пазарджик. Първоначално постъпва в Първостепенната окръжна болница, а след това работи като училищна, участъкова и лекарка на свободна практика. По време на Балканските войни в 1912 – 1913 година Захарина завежда санитарната част в Пазарджик.[5] Умира на 14 април 1940 година.[4] Преглежда заболелите в бежанския лагер в Кричим. Поради мобилизация на д-р Илия Матакиев и д-р Атанас Димитров, кметът на Пазарджик я назначава за градски лекар. В аптеката на съпруга си създава първата лаборатория в града за изследване на кръв.[6]

Поради влошено здравословно състояние, през 1930 г., се оттегля от активна лечебна работа. Започва активна благотворителна и обществена дейност като председателка на женското дружество „Будна македонка“ и активен член на женското благотворително дружество „Просвета“ – Пазарджик. С лични средства обзавежда част от родилния и старчески домове в Пазарджик. Подпомага бедни бежански семейства. Заедно със съпруга си отглеждат и издържат, за да се изучат няколко роднински деца – нямали са собствени. Сред тях е и фармацевтът Борис Ляков. Години наред осигуряват прехраната за летния ученически лагер на Първа прогимназия „Климент Охридски“ в Пазарджик. През 1838 г. закупуват и автомобил – санитарна линейка „Мерцедес“ и я даряват на болницата, за да обслужва пазарджишките граждани за оказване на бърза медицинска помощ. Една от най-старите чешми в Пазарджик „Герана“ (между сградите на Художествената галерия, Регионалния исторически музей и Старата поща) е изградена със средства на семейството, и е дар за града.[6]

Награждавана е с орден „За гражданска заслуга“ V степен (дамски кръст) и медал „За отлична служба“. Умира на 14 април 1940 година в Пазарджик.[6]

Личният ѝ архив се съхранява в Семеен фонд Димитрови (фонд 571К) в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 75 архивни единици от периода 1892 – 2009 г.[6]

  1. Радев, Симеон. Ранни спомени, ИК Стрелец, София, 1994, стр. 79.
  2. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  3. Simone Gilgenkrantz. Les premières étudiantes étrangères en médecine à Nancy (1894 – 1914)
  4. а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 – 1913, Юруков, 1994, стр. 131.
  5. Национално сдружение на общините в Република България, Национална научна конференция „Българската община и местното самоуправление – Възрожденските традиции“, 11 – 12 октомври 2000 година, Пазарджик, 2001, стр. 27.
  6. а б в г Семеен фонд Димитрови // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 24 август 2019 г.