Йонко Панов

Йонко Панов
	Йонко Панов
български партизанин и военен деец
Роден	22 септември 1900 г. Брезово, Княжество България
Починал	22 юни 1962 г. (61 г.) София, Народна република България
	Народен представител в:; I НС

Йонко Панов Йонов е деец на БРП (к), участник в участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, партизанин от Рило-Пиринския партизански отряд. Български военен деец, офицер, генерал-лейтенант.

Биография

Йонко Панов е роден на 22 септември 1900 година в с. Брезово. Учи в гимназиите в Пловдив, Стара Загора и София. Работи като телеграфист. Активен деец на БКП (1919). През 1923 година участва в Септемврийското въстание. Секретар на Окръжното ръководство на БКП в Пловдив (1923). След поражението на въстанието емигрира в СССР. Завършва двегодишно военно училище за граничари.

След завръщането си в България е организационен секретар на ЦК на БКП. Арестуван и осъден по ЗЗД. Прекарва 11 години в затвора (1929 – 1940).

Участва в комунистическото движение през Втората световна война. Въдворен в лагера Гонда вода и Кръсто поле. Политкомисар на Рило-Пиринския партизански отряд (1944).

След 9 септември 1944 година служи в Българската армия. Помощник-командир на V армия. Между 1946 и 1951 година е началник на Гранични войски. В периода 1947 – 1953 година е заместник-министър на вътрешните работи. На този пост той ръководи изграждането на укрепената гранична зона с фортификации, телени огради и десетки хиляди противопехотни мини, която да предотврати нарастващата емиграция от страната.^[2]

Награден с орден „Червено знаме“ (1945, СССР).

По-късно е началник на Главно политическо управление на българската армия^[3] (от 1954).^[4] Член на групата „Петьофи“, вътрешна опозиция на Тодор Живков в БКП. Пленумът от 11/12 юли 1957 г. го отстранява от ЦК на БКП.

Автор на мемоарната книга „Спомени и размисли“, С., 2000, издадена посмъртно.

Военни звания

Полковник (11 септември 1944)
Генерал-майор (септември 1946)
Генерал-лейтенант (1950)

Източници

↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 12, архив на оригинала от 4 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130104181638/http://archives.bg/politburo/bg/sekretnidokumenti/1944-1949/1776---53--22--1949-, посетен на 15 декември 2012
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 227 – 228.
↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен на 26 ноември 2010
↑ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ГРАНИЦА - СВЕЩЕНА И НЕПРИКОСНОВЕНА!, в. Земя // Архивиран от оригинала на 2021-01-13. Посетен на 2021-01-11.

[1] Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 12, архив на оригинала от 4 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130104181638/http://archives.bg/politburo/bg/sekretnidokumenti/1944-1949/1776---53--22--1949-, посетен на 15 декември 2012

[груев-2] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 227 – 228.

[3] Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен на 26 ноември 2010

[4] БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ГРАНИЦА - СВЕЩЕНА И НЕПРИКОСНОВЕНА!, в. Земя // Архивиран от оригинала на 2021-01-13. Посетен на 2021-01-11.

[1]

[2]

[3]

[4]