Каварна (община)

Община Каварна
Координати: 43°25′58.8″ с. ш. 28°19′58.8″ и. д. / 43.433° с. ш. 28.333° и. д.
43.433, 28.333
	Община Каварна Координати: 43°25′58.8″ с. ш. 28°19′58.8″ и. д. / 43.433° с. ш. 28.333° и. д.
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Добрич
Площ	481.367 km²
Население	15 772 души
Адм. център	Каварна
Брой селища	21
Сайт	kavarna.bg
Управление
Кмет	Елена Балтаджиева ; (ВМРО-БНД, ИТН; 2019)
Общ. съвет	17 съветници БСП (4); ГЕРБ (6); ВМРО-БНД (4); НФСБ (1); РЗС (2);
	Община Каварна в Общомедия

Община Каварна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич. През 1891 г. Каварна е център на община, съставна на Балчишка околия.^[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на област Добрич. С площта си от 481,367 km² заема 5-о място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад – община Балчик;
на северозапад – община Генерал Тошево;
на североизток – община Шабла;
на юг и югоизток – Черно море.

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен. Цялата ѝ територията попада в пределите на Добруджанското плато. То е слабо наклонено на североизток, изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 100 и 150 m. На юг и югоизток завършва със стръмни, на места отвесни склонове към брега на Черно море. Тук, в централната южна част на община Каварна, на 2 km навътре във водите на Черно море се вдава големият нос Калиакра. Максималната височина на община Каварна е 180 m, разположена северозападно от село Крупен. Дължината на бреговата линия на общината е 42 km, а площта на плажните ивици – 74 дка.

На територията на община Каварна липсват повърхностно течащи води. Изключение е Нейковото дере, което протича като суходолие през северната част на общината. Североизточно от с. Нейково то напуска пределите ѝ, като навлиза в община Шабла, където се „влива“ в Дуранкулашкото езеро. На фона на изключително равния релеф суходолието е значително под нивото на терена, като бреговете му са стръмни.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[2]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Белгун	262	33,292	Дуранлар	Нейково	36	19,035	Каралар
Било	7	17,597	Сърт кьой	Поручик Чунчево	23	12,383	Язъджилар
Божурец	71	14,489	Михал бей	Раковски	173	28,320	Сеид Ахмедa
Българево	1052	57,145	Гявур Суютчук	Свети Никола	181	19,616
Видно	83	39,652	Гьоре	Селце	63	15,902	Малкоч
Вранино	195	23,407	Гаргалък	Септемврийци	267	29,922	Делне бей кьой, Цар Борис
Иречек	7	12,062	Кьойлук	Топола	127	12,934	Тюрк Суютчук
Каварна	10 507	46,448		Травник	–	9,928	Яплъджа
Камен бряг	50	21,094	Кая бей кьой	Хаджи Димитър	75	17,056	Хаджи Байрям
Крупен	20	17,426	Иридже	Челопечене	39	19,484	Ели бей
Могилище	70	14,175	Юзгюбенлик, Юзлю Бейли кьой	ОБЩО	13308	481,367	няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – признава с. Каварна за гр. Каварна;
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сърт кьой на с. Било;
след 1940 г. – заличени са селата Калфа кьой (Калфа) и Мальово (Кара Насуф, Каранас) без административен акт поради изселване;
МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Дуранлар на с. Белгун;

– преименува с. Михал бей на с. Божурец;

– преименува с. Гявур Суютчук с. Българево;

– преименува с. Кара яш кьой на с. Великово;

– преименува с. Гьоре на с. Видно;

– преименува с. Гаргалък на с. Вранино;

– преименува с. Кьойлюк на с. Иречек;

– преименува с. Кая бей кьой на с. Камен бряг;

– преименува с. Иридже на с. Крупен;

– преименува с. Юзгюбенлик (Юзлю Бейли кьой) на с. Могилище;

– преименува с. Насуф паша на с. Мънино;

– преименува с. Сюртю кьой на с. Нанево;

– преименува с. Каралар на с. Нейково;

– преименува с. Язъджилар на с. Поручик Чунчево;

– преименува с. Сеид Ахмед на с. Раковски;

– преименува с. Малкоч на с. Селце;

– преименува с. Тюрк Суютчук на с. Топола;

– преименува с. Яплъджа на с. Травник;

– преименува с. Хаджи Байрям на с. Хаджи Димитър;

– преименува с. Делне бей кьой на с. Цар Борис;

– преименува с. Ели бей на с. Челопечене;

МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Цар Борис на с. Септемврийци;
Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Мънино и Нанево поради изселване;
Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Великово и го присъединява като квартал на с. Селце.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	15 358	10 673	591	2075	89	326	1604	100.00	69.49	3.84	13.51	0.57	2.12	10.44
Каварна	11 549	7900	502	1847	27	78	1195	Каварна	68.40	4.34	15.99	0.23	0.67	10.34
Българево	1321	1262	0	17	9	3	30	Българево	95.53	0.00	1.28	0.68	0.22	2.27
Септемврийци	439	149	43			232	7	Септемврийци	33.94	9.79			52.84	1.59
Белгун	345	211	10	114	5	5	0	Белгун	61.15	2.89	33.04	1.44	1.44	0.00
Вранино	240	83	0	22			133	Вранино	34.58	0.00	9.16			55.41
Раковски	224	150			0		69	Раковски	66.96			0.00		30.80
Свети Никола	208	192	9	6	0	0	1	Свети Никола	92.30	4.32	2.88	0.00	0.00	0.48
Видно	157	97	0	0	0	0	60	Видно	61.78	0.00	0.00	0.00	0.00	38.21
Топола	138	25	4	13			48	Топола	18.11	2.89	9.42			34.78
Селце	105	79	8	17	0	0	1	Селце	75.23	7.61	16.19	0.00	0.00	0.95
Божурец	101	81				0	15	Божурец	80.19				0.00	14.85
Могилище	98	66	4	14			14	Могилище	67.34	4.08	14.28			14.28
Хаджи Димитър	96	93	0	0	0	0	3	Хаджи Димитър	96.87	0.00	0.00	0.00	0.00	3.12
Челопечене	83	57	3	4			17	Челопечене	68.67	3.61	4.81			20.48
Нейково	71	68	0	0	0	0	3	Нейково	95.77	0.00	0.00	0.00	0.00	4.22
Камен бряг	56	51	0	0	0	0	5	Камен бряг	91.07	0.00	0.00	0.00	0.00	8.92
Крупен	42	33	0	9	0	0	0	Крупен	78.57	0.00	21.42	0.00	0.00	0.00
Поручик Чунчево	40	40	0	0	0	0	0	Поручик Чунчево	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Било	31	31	0	0	0	0	0	Било	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Травник	8		4		0		0	Травник		50.00		0.00		0.00
Иречек	6						3	Иречек						50.00

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4]^[5]^[6]^[7]

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015
Избирателна активност по време на изборите	44,36 %	57,75 %	55,91 %	51,92 %
Общ брой места	17	17	17	17
Българска социалистическа партия		5	4	7
ГЕРБ		3	4	6
Ред, законност и справедливост			4	3
Цонко Здравков Цонев – Независим				1
Демократи за силна България		2	3
Движение за права и свободи	1	1	2
Атака		2
Рома	2	2
Евророма		2
Коалиция „БСП и Зелена партия в България“ (Българска социалистическа партия, Зелена партия)	6
Съюз на демократичните сили	2
Българска социалдемократическа партия	2
Коалиция „Да“	1
Национално движение „Симеон Втори“	1
Коалиция „Обединени земеделци и демократи“	1
Съюз на свободните демократи	1

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 98 km:

участък от 22,2 km от Републикански път I-9 (от km 30,7 до km 52,9);
последният участък от 21,8 km от Републикански път III-296 (от km 23,7 до km 45,5);
последният участък от 25 km от Републикански път III-901 (от km 13,6 до km 38,6);
участък от 16,3 km от Републикански път III-2961 (от km 1,8 до km 18,1);
началният участък от 12,7 km от Републикански път III-2963 (от km 0 до km 12,7).