Карл Вайпрехт
| Карл Вайпрехт Johann Grueber | |
| австрийски полярен изследовател | |
 | |
| Роден |
8 септември 1838 г.
|
|---|---|
| Починал |
Михелщат, Хесен, Германия |
| Националност |  Австрия |
| Научна дейност | |
| Област | Топография, картография |
| Семейство | |
| Баща | Лудвиг Уейбрехт |
| Карл Вайпрехт в Общомедия | |
Карл Вайпрехт (на немски: Karl Weyprecht) е австрийски военноморски офицер от германски произход, изследовател на Арктика.
Произход и военна кариера (1838 – 1870)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 8 септември 1838 година в Бад Кьонинг, провинция Хесен, Германия. През 1856 постъпва в австро-унгарския военноморски флот. През 1859 участва в Австро-сардинската война. От 1860 до 1862 служи на фрегатата „Радецки“ под командването на адмирал Вилхем фон Тегетхоф, който насърчава научните му наклонности. От 1863 до 1865 е флотски инструктор в Австрийската военноморска академия.
На 23 юли 1865 участва в конференция на международните географски дружества във Франкфурт на Майн, където се среща с известния немски издател Аугуст Петерман и се „запалва“ по полярните изследвания.
Изследователска дейност (1870 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]
През 1870 се запознава с известния австрийски алпинист и топограф Юлиус фон Пайер и двамата решават да организират полярна експедиция северно от Европа за достигане на Северния полюс. За тази цел през 1871 предприемат проучвателно плаване в района на Нова Земя. Една година по-късно, на 18 февруари 1872 Вайпрехт става австрийски поданик, за да може да участва в експедицията, спонсорирана от австрийското правителство.
През 1872 – 1874 Вайпрехт участва като заместник-командир в организираната експедиция под ръководството на Юлиус фон Пайер, по време на която откриват архипелага Земя на Франц Йосиф.
Следващи години (1874 – 1881)[редактиране | редактиране на кода]
През септември 1874 изнася доклад на среща на немски учени и лекари в Грац, Австрия, в който излага своите „принципи за изследване на Арктика“, предлага да се създаде мрежа от няколко постоянни полярни станции, на които да се провеждат редовни метеорологични и ледови измервания. Същите идеи предлага и на състоялия се през 1879 2-ри Международен конгрес на метеоролозите в Рим. В резултат са създадени 14 станции от 11 държави (12 в северното и две в южното полукълбо).
Вайпрехт на доживява, за да види кулминацията на своята идея. Умира от туберкулоза на 28 март 1881 година в градчето Михелщат, само на няколко километра от родния му град, едва на 42 години.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- залив Вайпрехт () на Северния ледовит океан, на югозападното крайбрежие на остров Земя Александър в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- нос Вайпрехт (), най-източната точка на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- остров Вайпрехт () във фиорда Хейс на източното крайбрежие на остров Елсмиър в Канадския арктичен архипелаг;
- планина Вайпрехт () на Земя Кралица Мод в Антарктида;
- проток Вайпрехт () между островите Локууд на североизток и Хейзен на югозапад в архипелага Локууд, северно от Гренландия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 295 – 298.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Weyprecht в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
