Кларънс Сеедорф
Кларънс Сеедорф | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | Кларънс Клайд Сеедорф 1 април 1976 г. | ||||||||
Ръст | 176 см | ||||||||
Пост | полузащитник | ||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Кларънс Сеедорф в Общомедия |
Кларънс Клайд Сеедорф (на английски името и презимето на нидерландски фамилията Clarence Clyde Seedorf[1], изговор на немски Зеедорф, изговор на английски Сийдорф), е холандски футболен треньор и бивш полузащитник-национал от суринамски произход. Роден е на 1 април 1976 г. в столицата на Суринам, Парамарибо. Той е първият футболист в света, който печели Шампионската лига с три различни отбора – през 1995 г. с Аякс Амстердам, през 1998 г. с Реал Мадрид, през 2003 и 2007 г. с Милан. Сеедорф изиграва десет сезона с екипа на росонерите, за които успява да спечели всички турнири на клубно ниво. Считан е за един от най-добрите полузащитници от своето поколение. Завършва кариерата си в бразилския отбор Ботафого през 2013 г.
Състезателна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Започва професионалната си кариера в Аякс Амстердам през 1992 г. като дебютира на 29 ноември срещу ФК Гронинген когато е на 16 години и 242 дни. Този факт го прави най-младият дебютант в историята на Аякс Амстердам в най-висшия холандски футболен ешелон Ередивизи.
През 1995 г., Сеедорф преминава в Сампдория и се налага бързо. Той остава там само 1 сезон, тъй като през сезон 1996 - 1997 е закупен от Реал Мадрид.
Сеедорф печели Шампионската лига с „Белия балет“ през 1998 г. Превръща се в твърд титуляр и печели титлата на Испания, Суперкупата на Испания и Световното клубно първенство. С екипа на Реал Мадрид Сеедорф вкарва най-известният гол в кариерата си, дошъл след далечен удар в мач срещу Атлетико Мадрид.
В началото на 2000 г. Сеедорф преминава в Интер за 24,35 милиона долара. С Интер той стига финал за купата на Италия през 2000 г., но не успява да я спечели.
След 2 сезона в Интер, Сеедорф се присъединява към градския съперник - Милан. С новия си отбор става два пъти шампион на Италия, печели купата на Италия през 2003 г. и Шампионската лига през 2003 г. и 2007 г. Под ръководството на Карло Анчелоти най-често си партнира в халфовата линия с Андреа Пирло, Кака и Дженаро Гатузо. През 2006 г. взима фланелката с номер 10, която е освободена след завръщането на Руи Коща в Бенфика. През 2007 г. е обявен за полузащитник на Шампионската лига за сезона, след като печели повторно турнира с Милан. През сезон 2010 - 2011 триумфира в Серия А с Милан за втори път. През сезон 2011 - 2012 става капитан на „Росонерите“, след като Масимо Амброзини губи титулярното си място.
През май 2012 г. Сеедорф преминава в Ботафого, където играе до края на 2013 г. През януари 2014 г. той слага край на кариерата си като професионален футболист и поема мениджърския пост в Милан.
Треньорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]Милан
[редактиране | редактиране на кода]През януари 2014 г. Сеедорф е назначен за мениджър на Милан заменяйки уволения Масимилиано Алегри. Започва кариерата си като треньор с победа на 19 януари 2014 г. в мач срещу Верона, спечелен трудно с 1-0(Марио Балотели с гол от дузпа в 82-рата минута). [2] Уволнен е през юни същата година след като печели 11 от 19-те мача, в които тренира отбора и го изкачва от 11-о до 8-о място в класирането. [3]
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Сеедорф дебютира в националния отбор на Холандия през 1994 г. Участва на финалите на световното първенство през 1998 г. и на финалите на три европейски първенства - през 1996, 2000 и 2004 г.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Клуб | Сезон | Шампионат | Купа | Континентални турнири1 |
Други турнири2 |
Общо | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | ||
Аякс | 1992-93 | 12 | 1 | 3 | 0 | 3 | 0 | – | 18 | 1 | |
1993-94 | 19 | 4 | 2 | 0 | 2 | 0 | 1 | 0 | 24 | 4 | |
1994-95 | 34 | 6 | 3 | 0 | 11 | 0 | 0 | 0 | 48 | 6 | |
Общо | 65 | 11 | 8 | 0 | 16 | 0 | 1 | 0 | 90 | 11 | |
Сампдория | 1995-96 | 32 | 3 | 2 | 1 | – | – | 34 | 4 | ||
Общо | 32 | 3 | 2 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 34 | 4 | |
Реал Мадрид | 1996-97 | 38 | 6 | 4 | 0 | – | – | 42 | 6 | ||
1997-98 | 36 | 6 | 0 | 0 | 11 | 0 | 2 | 1 | 49 | 7 | |
1998-99 | 37 | 3 | 5 | 1 | 8 | 3 | 2 | 0 | 52 | 7 | |
1999-00 | 10 | 0 | – | 6 | 0 | – | 16 | 0 | |||
Общо | 121 | 15 | 9 | 1 | 25 | 3 | 4 | 1 | 159 | 20 | |
Интер | 1999-00 | 20 | 3 | 5 | 2 | – | – | 25 | 5 | ||
2000-01 | 24 | 2 | 4 | 0 | 7 | 3 | 1 | 0 | 36 | 5 | |
2001-02 | 20 | 3 | 2 | 1 | 10 | 0 | – | 32 | 4 | ||
Общо | 64 | 8 | 11 | 3 | 17 | 3 | 1 | 0 | 93 | 14 | |
Милан | 2002-03 | 29 | 4 | 3 | 2 | 16 | 1 | – | 48 | 7 | |
2003-04 | 29 | 3 | 5 | 0 | 8 | 0 | 3 | 0 | 45 | 3 | |
2004-05 | 32 | 5 | 4 | 1 | 13 | 1 | – | 49 | 7 | ||
2005-06 | 36 | 4 | 2 | 1 | 11 | 1 | – | 49 | 6 | ||
2006-07 | 32 | 7 | 5 | 0 | 14 | 3 | – | 51 | 10 | ||
2007-08 | 32 | 7 | 0 | 0 | 7 | 2 | 3 | 1 | 42 | 10 | |
2008-09 | 33 | 6 | 1 | 0 | 7 | 0 | – | 41 | 6 | ||
2009-10 | 29 | 5 | 0 | 0 | 8 | 1 | – | 37 | 6 | ||
2010-11 | 30 | 4 | 2 | 0 | 8 | 0 | – | 40 | 4 | ||
2011-12 | 18 | 2 | 3 | 1 | 8 | 0 | 1 | 0 | 30 | 3 | |
Общо | 300 | 47 | 25 | 5 | 100 | 9 | 7 | 1 | 432 | 62 | |
Ботафого | 2012 | 24 | 8 | 0 | 0 | 1 | 1 | 0 | 0 | 25 | 9 |
2013 | 34 | 8 | 8 | 0 | 0 | 0 | 14 | 7 | 56 | 15 | |
Общо | 58 | 16 | 8 | 0 | 1 | 1 | 14 | 7 | 81 | 24 | |
Общо за кариерата | 640 | 100 | 63 | 10 | 159 | 16 | 27 | 9 | 889 | 135 |
1Континентални турнири включват Шампионска лига и Купа на УЕФА
2Други турнири включват Суперкупа на Холандия, Суперкупа на Испания, Суперкупа на Италия, Суперкупа на Европа, Междуконтинентална купа, Световно клубно първенство и Шампионата на щата Рио де Женейро
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Холандия | ||
---|---|---|
Година | Мачове | Голове |
1994 | 1 | 1 |
1995 | 7 | 3 |
1996 | 11 | 2 |
1997 | 7 | 0 |
1998 | 12 | 1 |
1999 | 7 | 0 |
2000 | 10 | 2 |
2001 | 4 | 1 |
2002 | 2 | 1 |
2003 | 7 | 0 |
2004 | 9 | 0 |
2005 | 0 | 0 |
2006 | 1 | 0 |
2007 | 8 | 0 |
2008 | 1 | 0 |
Общо | 87 | 11 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Шампионска лига – 1 (1995)
- Интерконтинентална купа – 1 (1995)
- Ередивизи – 2 (1994, 1995)
- Купа на Холандия – 1 (1993)
- Суперкупа на Холандия – 1 (1994)
- Шампионска лига – 1 (1998)
- Интерконтинентална купа – 1 (1998)
- Примера Дивисион – 1 (1997)
- Суперкупа на Испания – 1 (1997)
- Шампионска лига – 2 (2003, 2007)
- Суперкупа на Европа – 2 (2003, 2007)
- Световно клубно първенство – 1 (2007)
- Серия А – 2 (2004, 2011)
- Купа на Италия – 1 (2003)
- Суперкупа на Италия – 2 (2004, 2011)
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Млад футболист на годината в Холандия – 2 (1993, 1994)
- Полузащитник на годината на УЕФА – 1 (2007)
- Идеален отбор за годината на УЕФА – 2 (2002, 2007)
- Идеален отбор на годината на ESM – 1 (1997)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Произношение на нидерландски
- ↑ Успех за Милан при дебюта на Зеедорф, архив на оригинала от 23 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140123070609/http://www.winner.bg/european-football/read90413.html, посетен на 19 януари 2014
- ↑ AC Milan: Filippo Inzaghi replaces Clarence Seedorf // bbc.com/sport. Би Би Си, 10 юни 2014. Посетен на 10 юни 2014. (на английски)