Климент Спространов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Климент Спространов
български просветен и обществен деец

Роден
1857 г.
Починал
18 март 1931 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Народен представител в:
III ВНС   
Климент Спространов в Общомедия

Климент Ангелов Спространов е български народен представител, масон,[1] учител, дарител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Климент Спространов е роден в град Охрид в 1857 година. Произлиза от известната фамилия Спространови. Баща му Ангел Спространов е участник в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 година, а брат му Евтим Спространов е изтъкнат писател, революционер и общественик. Завършва прогимназия в Охрид и работи там като учител. След Руско-турската война, в 1880 година емигрира в новосъздаденото Княжество България и работи като писар, учител и адвокат в Луковит. Спространов е избран за народен представител в Третото велико народно събрание, което заседава от 19 октомври 1886 до 3 август 1887 година в Търново и избира Фердинанд I за княз на България.[2]

Около 1892 година Климент Спространов се мести в София, където става касиер в Софийската община.[2] Там работи заедно с Димитър Джиджев, който се жени за сестрата на Климент – Аспасия.

Взима участие в Третия македонски конгрес, който се провежда в 1896 година в София, като делегат на Пловдив.[3]

Става член на Славянското благотворително дружество в България, основано в София в 1899 година.[2]

Климент е един от основателите на фонд „Свети Климент“ в София в 1904 година заедно с брат си Евтим, Антон Кецкаров, Георги Златарев, Стефан Дедов и други видни охридчани. Целта на фонда е да подпомага просветното дело и българските училища в Охрид. Спространов дарява 100 000 лева на фонда, чиито приходи са предназначени и за награди за съчинения на тема Македония и македонската наука. [4]

На 4 ноември 1930 година Климент Спространов дарява 20 000 лева на Луковитското училищно настоятелство за основаване на фонд на негово име и на името на покойната му съпруга Иванка Спространова, от чиито приходи ежегодно да се дава награда от 400 лева на ученик или ученичка от основните училища с отличен успех, а останалите лихви да се харчат за учебници и учебни помагала за бедни ученици в същите училища. Дарението е прието и така Спространов става първият благодетел на Луковит. Провъзгласен от Луковитската община за почетен гражданин и улица в града е наречена на негово име и на името на съпругата му.[2]

Спространов основава още два дарителски фонда: „Климент Спространов“ при Македонския научен институт, чийто капитал е 100 000 лева, и „Цветанка Спространова“ за изграждане дом за училищна трапезария в родния му Охрид, чийто капитал към декември 1929 година е 17 500 лева.[2][5]

Учителската организация и началата върху, които трябва да почива тя“ на Климент Спространов

Климент Спространов умира на 18 март 1931 година в София.[2][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(около 1744 - 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Спространов
(1780 - 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Спространов
(1804 - 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Спространов
(1829 - 1920)
 
 
 
 
 
Ангел Спространов
(1831 - 1927)
 
 
 
 
 
Петър Спространов
(1834 - 1916)
 
 
 
 
 
Ставре Спространов
(1840 - 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Спространов
(1851 - 1887)
 
Климент Спространов
(1857 - 1931)
 
Евтим Спространов
(1868 - 1931)
 
Георги Спространов
(1881 - 1925)
 
Екатерина Размова
(1870 - 1957)
 
Анастас Спространов
(1878 - 1938)
 
Димитър Спространов
(1882 - 1958)
 
Тома Спространов
(1885 - 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Спространов
(1897 - 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Спространов
(1915 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Спространов
(р. 1941)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Богданов, Иван. Синовете на вдовицата: масонство и масони, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1994, стр. 103.
  2. а б в г д е ж „Климент и Иванка Спространови“ // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 27 декември 2018.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 – 101.
  4. Македонски преглед, Македонски научен институт, том 21, София, 1994, стр. 8.
  5. Македонски народен неприкосновен капитал // Енциклопедия „Дарителство“. Посетен на 5 февруари 2019.
  6. Парцел 28 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.