Клюква

Червена боровинка

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Пиреноцветни (Ericales) семейство: Пиренови (Ericaceae) род: Боровинка (Vaccinium) подрод: Червена боровинка (V. subg. Oxycoccus)

Научно наименование

Vaccinium subg. Oxycoccus A.Gray, 1848

Синоними

Oxycoccus Hill, 1756

Червена боровинка в Общомедия

[ редактиране ]

Клюквата, известна също така като Северна червена боровинка или Американска червена боровинка (Vaccinium oxycoccos), е вид вечнозелен храст.

"Бране на клюква на остров Нантакет, Масачузетс", Ийстман Джонсън, 1880.

Сурова клюква

Разпространение и особености

Области на разпространение на клюквата за различните сортове

Клюквата обикновено е нискорастящ полу-храст. Листата й са дребни, яйцевидни, със заострен връх. Тя е светлолюбива, но не е взискателна към минералното подхранване. В естествен вид се среща в голямо количество на торфени почви, до езера и из блатисти и влажни места.

Цъфти през май-юни с розово-червени цветове, събрани в съцветия на дръжки.

Плодовете на клюквата са сферични, тъмночервени или с малинова окраска, с маса от 0,5 до 1,9 грама. Богати са на витамин С и по това се сравняват с портокалите, лимоните, грейпфрутите и ягодата. Съдържат и B1, B2, B5, B6, PP. Клюквата е ценен източник на витамин К1 (филохин).

Плодовете узряват през август-септември и въобще са дребни и кисели, с форма наподобяваща ягоди и боровинки. Те се съхраняват добре под снега до пролетта (благодарение на природния консервант бензоена киселина), при което не само не губят качествата си, но и стават по-сладки.

Използване

В руската народна медицина сок от клюква с мед се използва против кашлица, а разреден с вода - при треска, за сваляне на температурата и за утоляване на жаждата.