Козма Георгиев
Тази статия е за българския просветен деец. За българския свещеник и революционер вижте Козма Георгиев (свещеник).
| Козма Георгиев | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | 1940 г.
|
| Погребан | София, Република България |
| Семейство | |
| Баща | Георги Чуранов |
| Братя/сестри | Елена Цветкова |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Козма Георгиев в Общомедия | |
Козма Георгиев Чуранов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георгиев е роден в 1877 година в битолското село Смилево в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на Георги Чуранов и брат на Елена Цветкова.[1] Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[2] Участва в Иленденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година още като ученик в Битолската гимназия.
Преподава в българското мъжко училище в Прилеп и математика в Солунската българска гимназия.[1]
Записва филология в Софийски университет, но след освиркването на княз Фердинанд и закриването на университета в 1907 година, завършва Математическия факултет на Загребския университет.
Преподава в Одринската българска мъжка гимназия.
В 1912/1913 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[3]
След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Одринския вилает в Съюзния съвет.[4]
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]
След войните e директор на гимназията в Поморие, а после учителство в Стара Загора. От 1930 година е организационен секретар във ВМРО на Иван Михайлов, който е негов ученик в Солун. Кандидат е за народен представител.
В 1929, 1932, 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства,[6] като негов секретар.[7]
Учител е във Врачанско. Умира през 1940 година в София, където е погребан.[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Статията „Баучер в Смилево (спомен)“, публикувана във в-к „Устремъ“, Бургас, май 1931 г. в „Библиотека Струмски“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 66.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 64.
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Български просветни дейци от Македония
- Учители в Солунската българска мъжка гимназия
- Дейци на Македонските братства
- Родени в Смилево
- Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Лагеристи в Белене
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Възпитаници на Загребския университет
- Учители в Одринската българска мъжка гимназия
- Учители в Прилепското българско мъжко класно училище
- Български имигранти от Македония в София