Направо към съдържанието

Козма Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския просветен деец. За българския свещеник и революционер вижте Козма Георгиев (свещеник).

Козма Георгиев
български просветен деец
Роден
1877 г.
Починал
1940 г. (63 г.)
ПогребанСофия, Република България
Семейство
БащаГеорги Чуранов
Братя/сестриЕлена Цветкова
Подпис
Козма Георгиев в Общомедия
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов, Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Йордан Попкостадинов, Неделко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров

Козма Георгиев Чуранов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.[1]

Георгиев е роден в 1877 година в битолското село Смилево в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на Георги Чуранов и брат на Елена Цветкова.[1] Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[2] Участва в Иленденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година още като ученик в Битолската гимназия.

Преподава в българското мъжко училище в Прилеп и математика в Солунската българска гимназия.[1]

Записва филология в Софийски университет, но след освиркването на княз Фердинанд и закриването на университета в 1907 година, завършва Математическия факултет на Загребския университет.

Преподава в Одринската българска мъжка гимназия.

В 1912/1913 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[3]

След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Одринския вилает в Съюзния съвет.[4]

Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]

След войните e директор на гимназията в Поморие, а после учителство в Стара Загора. От 1930 година е организационен секретар във ВМРО на Иван Михайлов, който е негов ученик в Солун. Кандидат е за народен представител.

В 1929, 1932, 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства,[6] като негов секретар.[7]

Учител е във Врачанско. Умира през 1940 година в София, където е погребан.[8]

  1. а б в Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 66.
  2. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  5. НБКМ-БИА C VIII 38
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
  8. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 64.