Коста Костов (лекар)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Костов
български лекар, учен, общественик
Роден
Коста Василев Костов
4 юли 1955 г. (1955-07-04) (68 г.)
Националност България
Учил вНемска езикова гимназия (Бургас)
Медицински университет - Варна
Медицина
ОбластПулмология
Работил в„Военноморската болница“
„Клиниката по остри, хронични и онкологични белодробни болести“-(ВМА)–София
Военномедицинска академия
УМБАЛ „Св. Анна“
Публикации„Ръководство по белодробни болести“
„Плеврата. Текстове за клинична и научна практика“
Титлапрофесор
Членува вЕвропейската респираторна асоциация-European Respiratory Society (ERS)
Американската респираторна асоциация-American Thoracic Society (ATS)
Американския колеж на гръдните лекари – American College of Chest Physicians (ACCP)
Съюз на българските писатели (СБП)
Съюз на българските журналисти(СБЖ)
Семейство
Уебсайтinspiro-bg.com
Коста Костов в Общомедия

Коста Василев Костов е български лекар пулмолог, професор.

Той е дългогодишен ръководител на Клиниката по белодробни болести във Военномедицинската академия (ВМА) в София, председател на Българското научно дружество по пулмология и фтизиатрия, национален консултант по белодробни болести към Министерството на здравеопазването[1] и консултант на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), председател на Управителния съвет на Фондацията за респираторна медицина „INSPIRO“,[2] основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение „INSPIRO“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Бургас на 4 юли 1955 г. Семеен. Има син и 2 дъщери.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Немската езикова гимназия „Вилхелм Пик“ (дн. „Гьоте“) в Бургас през 1974 г.

През 1980 г. завършва медицина във Висшия медицински институт във Варна.

В периода 1985 – 1988 г. специализира във Военномедицинската академия (ВМА) в София, където придобива специалността „Вътрешни болести“. През 1993 г. придобива втора специалност – „Военнополева терапия“, а през 1995 г. трета специалност – „Пневмология и фтизиатрия“.

През 1997 г. защитава дисертация във ВМА и придобива научната и образователна степен „доктор“ от Висшата атестационна комисия (ВАК).

През 2003 г. му е присъдено научното звание „доцент“. Същата година придобива специалността „Здравен мениджмънт“. През 2015 г. придобива научното звание „професор“ в специалността „Белодробни болести“.

Владее немски, английски и руски език.

Специализации в чужбина[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. специализира и работи по дисертационна тема в Института по патология в Базел, Швейцария.

През 2002 г. преминава специализация по интензивна медицина в Санитарна академия на Бундесвера, Мюнхен, Германия.

През 2008 г. специализира интервенционална пулмология при prof.Heinrich D.Becker в Thorax Klinik,[4] Хайделберг, Германия.

През 2009 г. преминава специализиран курс по основни качества на лидерството в London Business School.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1982 – 1985 г. работи като военен лекар в Мичурин. От 1988 г. до 1989 г. работи в кардиологичното отделение към Военноморската болница (част от ВМА) във Варна. През 1989 г. става асистент в Клиниката по остри, хронични и онкологични белодробни болести във ВМА – София. През 1993 г. е избран за старши асистент по белодробни болести, а през 1996 г. – за главен асистент по белодробни болести във ВМА.

Като лекар има над 30 години трудов стаж в българската армия, където стига до чин полковник. През 2014 г. е награден от Министъра на отбраната с награден знак „За отлична служба“.

Той е национален консултант по белодробни болести към Министерството на здравеопазването в периода 2013 – 2019 г. и действащ консултант на НЗОК. Консултант е по белодробни болести на медицински център „INSPIRO".[5] От 2019 г. е консултант по белодробни болести в УМБАЛ „Св. Анна“[6] в София.

Проф. Коста Костов е председател на Медицинския експертен съвет (МЕС) към Министерския съвет,[7] създаден на 23 март 2020 г. по време епидемичния взрив на пандемията COVID-19, във връзка с консултиране на държавните институции в България относно пандемията, причинена от COVID-19. В състава му са 16 експерти, представители на основните медицински специалности, които имат отношение към диагностиката и лечението на COVID-19 и неговите органни усложнения. Медицинският съвет изпълнява функции, свързани с изготвяне на алгоритми за поведение в помощ на лекарите при лекуването на пациенти, заразени с коронавирус. Проф. Костов е един от съавторите на създадените от МЕС „Насоки за поведение при взаимодействия в рамките на здравната ни система при пандемична обстановка с високо контагиозен респираторен агент (SARS-CoV-2)“, предназначени за клиничната практика в борбата с COVID-19.[8]

Учебно-преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

След назначаването му за асистент в Клиниката по остри, хронични и онкологични белодробни болести във ВМА – София през 1989 г. се занимава с учебно-преподавателска дейност. Участва в обучението на лекари-специализанти по вътрешни болести и пулмология, както и в обучението на чуждестранни специализанти от военномедицински болници и институти, с които ВМА има договорни отношения. В организирани от ВМА курсове провежда и индивидуално обучение на лекари за повишаване на тяхната квалификация, както и на курсисти по специалността „Военно-полева терапия“ и специализанти по вътрешни болести и пневмология и фтизиатрия.

Лектор по белодробни болести в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

По времето на ВАК е член на СНС по военна медицина.[9]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научните му интереси са насочени към обструктивните и интерстициални болести на дихателната система, към проблеми, свързани с нарушенията на локалните цитологични параметри на белите дробове при болни със СПИН и органна трансплантация (бъбреци, костен мозък). Има научни публикации за специфичните белодробни усложнения при имунокомпрометирани болни.

Има над 200 публикации в периодични научни списания и реферирани медицински журнали, пет авторски монографии, десетки участия в авторски колективи на ръководства и клинични наръчници, научни съобщения на конгреси, конференции и симпозиуми (44 международни и 43 в България).

Лектор е на дванадесет специализирани международни научни форуми.

Статиите с авторско участие на проф. д-р Коста Костов са цитирани над 3000 пъти в чуждестранната научна литература.

Бил е главен редактор на списание „Наука Пулмология“.[10] Oсновател и главен редактор е на списание за респираторна медицина и вдъхновение „INSPIRO“.

Главен редактор е на „Ръководство по белодробни болести“[11][12][13] (в два тома, 2016 г.) и автор (в съавторство с доц. Димитър Калев) на най-актуалната до момента монография за болестите на плеврата – „Плеврата. Текстове за клинична и научна практика“.

Автор е на монография за Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) (2003), преиздадена в колектив под негова редакция под заглавие „ХОББ в търсене на идентичност“ (2014).

Професионална експертиза[редактиране | редактиране на кода]

До март 2019 г. е изпълнявал функциите на национален консултант по белодробни болести. Понастоящем е консултант на НЗОК по специалността. Професионалната му експертиза обхваща целия диапазон от болести на дихателната система, с фокус върху социално-значимите ХОББ и астма, интерстициалните белодробни болести (идиопатична белодробна фиброза, саркоидоза и др), болестите на плеврата и различните форми на респираторни инфекции. През 2020 г. участва в работата на създадения Медицински съвет към Министерския съвет във връзка с пандемията от коронавирус в България за изготвянето на наръчник под формата на доклад в помощ на лекарите.

Ръководна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 2003 – 2019 г. ръководи Клиниката по белодробни болести във ВМА – София.

От 2008 до 2012 г. е председател на Управителния съвет на Българското дружество по белодробни болести (БДББ).

От 2017 г. е председател на Управителния съвет на фондация „INSPIRO“.

От 23 март 2020 г. е председател на извънредно създадения Медицински експертен съвет към Министерския съвет на който е възложена задачата за изработването на обща концепция за борба с пандемията от коронавирус в България.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Национален делегат е на България за световната инициатива за борба с ХОББ (GOLD).[14]

В периода 2003 – 2019 г. е член на Академичния съвет на ВМА – София.

Член на:

  • Европейската респираторна асоциация-European Respiratory Society (ERS);[15]
  • Американската респираторна асоциация-American Thoracic Society (ATS);[16]
  • Американския колеж на гръдните лекари – American College of Chest Physicians (ACCP);[17]
  • Съюз на българските писатели (СБП) – секция „Публицистика“;
  • Съюза на писателите-лекари „Димитър Димов“;
  • Съюз на българските журналисти (СБЖ) до 2019 г.
  • член на Асоциацията на Европейските Журналисти (АЕЖ) от 2023 г.

През 2021 година участва в инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Лозан Панов на президентските избори.[18]

Научни трудове и публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • колектив – „Приложение на Gemifloxacin веднъж дневно за 5 дни, вместо 7 дни, за лечение на пневмония придобита в обществото: Рандомизирано, мултицентрово, двойно-сляпо проучване.“ – 2007 г.[19]
  • колектив – „Плеврата. Текстове за клинична и научна практика“ – 2016 г.[20]
  • колектив – „Фармакотерапия на ХОББ в Централна и Източна Европа“ – проучване „ПАПА“-2016 г.[21]
  • колектив – „Използване на тест за оценка ХОББ при фенотипите на ХОББ“ – проучване „ПАПА“ – 2016 г.[22]
  • колектив – „Фенотипи на ХОББ в Централна и Източна Европа“ – проучване „ПАПА“ – 2017 г.[23]
  • колектив – „Фенотипи на пациенти с ХОББ с анамнеза за тютюнопушенев Централна и Източна Европа“ – проучване „ПАПА“ – 2017 г.[24]
  • колектив – „Анализ от Фенотипи на ХОББ в Централна и Източна Европа“ – проучване „ПАПА“ – 2017 г.[25]
  • колектив – „Фактори, които повишават субективната дневна сънливост при пациенти с тежка форма на обструктивна сънна апнея.“ – 2017 г.[26]
  • колектив – „Да изчезнеш за 60 секунди – фактори свързани с апнеи по-дълги от 1 минута.“ – 2017 г.[27]
  • колектив – „Инхалаторни терапии при пациенти с умерено тежка ХОББ в клиничната практика: текущи разсъждения.“ – 2018 г.[28]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител е на годишната награда за есеистика за 2015 г. и 2018 г. на вестник „Словото днес“[29] – седмично издание на Съюза на българските писатели.
  • През 2016 г. му е връчена годишната награда на Дарик радио „Вдъхновение на годината“.
  • Участва в годишните класации „Лекарите, на които вярваме“[30] на вестник „24 часа“ и „Най-добрите лекари“[31] на Дарик радио.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Заповед на министъра на здравеопазването (PDF) – заповед от министър Кирил Ананиев за определяне на професор д-р Коста Костов за национален консултант по белодробни болести (ред 9-и)
  2. ↑ Интервю с професор Коста Костов по повод създаването на Фондацията за респираторна медицина „INSPIRO“
  3. ↑ Екип на списанието за респираторна медицина и вдъхновение „INSPIRO"
  4. ↑ ((de)) Thorax Klinik
  5. ↑ Център за белодробни болести и медицина на съня „INSPIRO"
  6. ↑ УМБАЛ „Св. Анна“
  7. ↑ Статия от пресцентъра на Министерски съвет за създаването на Медицинския съвет Архив на оригинала от 2022-07-05 в Wayback Machine..
  8. ↑ Статия в сайта на вестник „24 часа“ относно пресконференцията водена от проф. д-р Коста Костов относно обявяването за разпускането на Медицинския съвет.
  9. ↑ СНС по военна медицина // Посетен на 29.9.2020 г.
  10. ↑ Списание „Наука Пулмология“ 1/2007 - Редакторски анонс на Коста Костов към брой 1 от 2007 г. на списание „Наука Пулмология“ 1/2007 (PDF)
  11. ↑ Ръководството по белодробни болести е вече сред вас – статия във връзка с издаването му в inspiro-bg.com
  12. ↑ Издадоха нов български учебник по белодробни болести – статия във връзка с издаването му в news.bg
  13. ↑ Ново ръководство по белодробни болести – статия във връзка с издаването му в clinica.bg
  14. ↑ ((en)) "Global Initiative for Chronic Obstructive Lung Disease" (GOLD)
  15. ↑ ((en)) Официалният сайт на Европейската респираторна асоциация-European Respiratory Society (ERS)
  16. ↑ ((en)) Официалният сайт на Американската респираторна асоциация-American Thoracic Society (ATS)
  17. ↑ ((en)) Официалният сайт на Американския колеж на гръдните лекари – American College of Chest Physicians (ACCP)
  18. ↑ Централна избирателна комисия // www.cik.bg. Посетен на 26 ноември 2021.
  19. ↑ ((en)) "Gemifloxacin once daily for 5 days versus 7 days for the treatment of community-acquired pneumonia: A randomized, multicentre, double-blind study." – File, T. M. Jr., L. A. Mandell, G. Tillotson, K. Kostov, O. Georgiev. – J. Antimicrob. Chemother., 60, 2007, No 1, 112 – 120.
  20. ↑ „Плеврата. Текстове за клинична и научна практика“
  21. ↑ ((en)) "Pharmacotherapy of COPD in Central and Eastern Europe – The POPE study." – Ruzena Tkacova, Jan Svancara, Vladimir Koblizek, Kosta Kostov, et al. – ERS annual congress London. Poster discussion: In-patient and out-patient COPD management, 4 Sept 2016 (PA556)
  22. ↑ ((en)) "CAT in COPD phenotypes (POPE study)". – Vladimir Koblizek, Jan Svancara, Attila Somfay, Kosta Kostov, et al. – ERS annual congress London. Poster discussion: Phenotyping and monitoring airway diseases, 6 Sept 2016 (PA4177)
  23. ↑ ((en)) "Phenotypes of COPD in central and Eastern Europe – The POPE study." – Vladimir Koblizek, Ruzena Tkacova, Attila Somfay, Branislava Milenkovic, Adam Barczyk, Kirill Zykov, Neven Tudoric, Kosta Kostov, Zuzana Zbozinkova, Jan Svancara, Jurij Sorli, Alvis Krams, Marc Miravitlles, Arschang Valipour. – Late-breaking Abstract. International Congress of the European Respiratory Society 2015. Amsterdam, 26 – 30.09. 2015.
  24. ↑ ((en)) "Phenotypes of COPD patients with a smoking history in Central and Eastern Europe – the POPE Study." – Koblizek V., Milenkovic B., Barczyk A., Tkacova R., Somfay A., Zykov K., Tudoric N., Kosta Kostov, Zbozinkova Z., Svancara J., Sorli J., Krams A., Miravitlles M., Valipour A. – Eur. Respir. J., 2017, 49: 1601446.
  25. ↑ ((en)) "Analysis from the Phenotypes of COPD in Central and Eastern Europe (POPE). GOLD 2017 on the way to phenotypic approach?" – Tudoric N., Koblizek V., Miravitlles M., Valipour A, Milenkovic B., Barczyk A., Somfay A., Zykov K., Kosta Kostov, Zbozinkova Z., Svancara J., Sorli J., Krams A., Tkacova R. – Cohort. Eur. Respir. J., 2017, 49: 1602518
  26. ↑ ((en)) "Factors that increase subjective daytime sleepiness in patients with severe OSA." – Chipev, M. Encheva, K. Kostov, E. Naseva. – Sleep medicine, 2017 (40):60 – 61
  27. ↑ ((en)) "Gone in 60 seconds – factors related to apneas longer than 1 minute." – Chipev, M. Encheva, K. Kostov, E. Naseva. – Sleep medicine, 2017 (40):61
  28. ↑ ((en)) "Inhaled therapies in patients with moderate COPD in clinical practice: current thinking." – Amnon Ariel, Alan Altraja, Andrey Belevskiy, Piotr W Boros, Edvardas Danila, Matjaz Flezar, Vladimir Koblizek, Zvi G Fridlender, Kosta Kostov, Alvils Krams, Branislava Milenkovic, Attila Somfay, Ruzena Tkacova, Neven Tudoric,Ruxandra Ulmeanu, Arschang valipour. – International Journal of COPD 2018; 13: 45 – 56.
  29. ↑ Статия-„Годишни награди на СБП 2015“ в сайта на „Съюза на българските писатели“ относно награждаването на проф. д-р Коста Костов от името на вестник „Словото днес“ като автор със значими публикации
  30. ↑ Статия в сайта на вестник „24 часа“ относно учустието на проф. д-р Коста Костов в класацията „Лекарите, на които вярваме“
  31. ↑ Интервю в ефир с проф. д-р Коста Костов в сайта на Дарик радио в статията „Най-добрите лекари – проф. Коста Костов“
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коста_Костов_(лекар)&oldid=12206064“.