Направо към съдържанието

Димитър Калев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Калев
български лекар и поет
Роден
РелигияХристиянство
Литература
Жанровестихотворение, есе
Известни творби„Страданието на светлината“ (1993)
„Да ме поливате отвъд“ (1996)
„Триада“ (2001)
„Помежду“ (2006)
„Eтер“ (2011)
„Ти, който избиваш пророците“ (2020)
Научна дейност
Областонкология, пулмология
Публикацииклинични ръководства по онкология, основани на доказателства
Националност България
Учил вМедицински университет – Варна
Работил вМедицински университет – Варна
Семейство
СъпругаВалерия Калева

Димитър Николаев Калев е български лекар, поет и хуманитарист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Калев е роден на 17 октомври 1953 г. в град Омуртаг. През 1971 г. завършва политехническа гимназия, дипломира се по медицина (1979 г.); притежава специалности по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, медицинска онкология.

През 1994 г. защитава дисертация на тема „Диагностична и прогностична стойност на цитологичните реактивни промени при доброкачествени и злокачествени плеврални изливи“.[1] Има научно-образователна степен „доктор“ и научно звание „доцент“.

Медицинска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

От 1986 г. до 2016 г. преподава пулмология и клинична онкология в Медицински университет – Варна.

Калев е един от съавторите в сборника „Плеврата“ (2006)[2] и е съосновател на пулмологичното списание InSpiro.

През 2010 г. инициира националния проект МОРЕ (мултидисциплинарни онкологични разговори и екстракти), който ежегодно учредява национални експертни бордове по онкология и публикува клинични ръководства, основани на доказателства. Негово е начинанието за въвеждане в българската онкологична наука на подхода GRADE като система за оценка на качество на доказателства и за степенуване на препоръки. Създадената от него фондация МОРЕ-Дарзалас функционира от 2015 г. и провежда различни форми на експертна творческа дейност и продължаващо медицинско обучение по онкология.

По негова инициатива от 2013 г. се връчва ежегодната награда Венец на дързост – за принос в българската клинична онкология.

През март 2022 г. основава клъстера Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ) и е избран за пръв председател на управителния му съвет.

Литературно творчество

[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. получава наградата на списание Родна реч за най-добро стихотворение (Котел). Повлиян е от Яворов, Любомир Левчев, Осип Манделщам, Йосиф Бродски и Робърт Фрост. Публикува първия си лиричен сборник Страданието на светлината през 1993 г. Следват: Да ме поливате отвъд (1996)[3], Триада (2001)[4], Помежду (2006), Eтер (2011), Ти, който избиваш пророците (2020) и Евтерпософия (2022).

Негови издатели и редактори са писателите Георги Марковски, Владимир Зарев, Ангел Г. Ангелов, Елка Няголова и литературните критици Панко Анчев, Сава Василев и Иван Гранитски. Михаил Неделчев включва стихотворението му Алпите в антология Европа.[5] Получава литературна награда Варна 2007 за стихосбирката Помежду, в която с цикъла Хекзаметри възражда античното стихосложение (хекзаметър) в българската лирична поезия. Автор е на либретото на балетния спектакъл Анна Каренина, лауреат на награда Варна 2009 (заедно с Константин Илиев и Екатерина Чешмеджиева). От 2005 г. е в редакционния съвет на литературното списание Простори (излиза от 1961 г.). Гравитира към литературния кръг Последните огняри (Къщата с машината), заедно с Красимир Симеонов, Ангел Г. Ангелов, Теменуга Маринова, Христо Леондиев, Юрий Лучев и др.

През 2024 г. публикува философско есе, в което излага концепцията за литературния емергентизъм като направление в литературната теория.[6][7][8][9]

Хуманитарни изследвания

[редактиране | редактиране на кода]

Като хуманитарист е повлиян от Хегел, Рудолф Щайнер и Пол Рикьор. През 1999 г. публикува Учителя във Варна[10] – документална хроника на делото на Петър Дънов, Учителя, във Варна.

Един от инициаторите на националните конференции Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България. Заедно с Димитър Мангуров, Преслав Павлов и Филип Филипов лансира няколко оригинални концепти за делото на Дънов като културологичен и религиозен феномен, включително като българска реформация[11] и съществото Бодхисатва през 20. век[12]. Пръв предлага морфологията аз-Христос-другия за структуралистична реконструкция на проповедите и лекциите на Дънов като текст.[13][14] Въвежда различни епистемологични модели за словото на Дънов като устна публична реч: формообразуващи съждения (идеална обективност)[15], морално дишане[16], емергентизъм (възникващо възприятие)[17], ментално отделяне и присъединяване[18], етерно пришествие (на Христос)[12], интезоктуализъм (неологизъм, производен от интелектуализъм и езотеризъм)[19] и др. В монографията си Петър Дънов, Учителя (2022, от поредицата Дълг и чест) опитва да обобщи всички съвременни хуманитаристични интерпретации по проблема.

От 2014 г. в лекции и публикации[20] представя емпиричната социална утопия за четиричленна организация на обществото, в която автономно функционират и съвластват четири съобщества: стопанско, законотворческо, научно-просветно и религиозно. Инициатор и един от редакторите на електронния вестник Синархия.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

Според Никола Иванов в лириката на Димитър Калев присъства символистичен дискурс с далечни прилики с Иван Цанев и Борис Христов.[21] Йордан Ефтимов я определя като поезия философия и поезия наука на предсократиците, а самия Калев поставя в категорията „невидим поет“.[22] Носител на специалната награда на издателство „Захарий Стоянов“ за 2023 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Диагностична и прогностична стойност на цитологичните реактивни промени при доброкачествени и злокачествени плеврални изливи Калев, Димитър Николаев. Дисертация // plus.cobiss.net.
  2. ↑ Коста Костов, Димитър Калев. „Плеврата“ // In Spiro, София, 2006.
  3. ↑ Димитър Калев. „Да ме поливате отвъд“ // Литернет, 19 ноември 2002.
  4. ↑ Димитър Калев. „Триада“ // Литернет, 26 декември 2001.
  5. ↑ Неделчев, Михаил. „Европа“. София, Нов български университет, 2018. ISBN 9786192330323.
  6. ↑ Калев, Димитър. Литературният емергентизъм // Съвременник 1/2024. Април 2024. с. 287 – 295.
  7. ↑ Калев, Димитър. За „Басейнът“ на Ангел Г. Ангелов – емергентен анализ. Литературен вестник 2024; 33: 33. https://litvestnik.com/wp-content/uploads/2024/09/LV_33_web.pdf
  8. ↑ Калев, Димитър. Бог, човек и онтологията на Аза. „И аз слязох“ от Владимир Зарев – емергентен анализ. Литературен вестник 2025; 34: 23. https://litvestnik.com/wp-content/uploads/2025/06/LV_23_web.pdf
  9. ↑ Калев, Димитър. От сетивната към съзнаващата душа. За „Тезеят в своя лабиринт“ на Красимир Димовски – емергентен анализ. Литературен вестник 2025; 34: 34. https://litvestnik.com/wp-content/uploads/2025/10/LV_34_web.pdf
  10. ↑ Димитър Калев. „Учителя във Варна“
  11. ↑ Димитър Калев. „Епистоларни диалози“ // Диалози на реформацията българска, том 1. 2010.
  12. ↑ а б Филип Филипов, Преслав Павлов, Димитър Калев. „Бодхиствата в XX век“ // 2007.
  13. ↑ „Разумното сърце“ // Думи за Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Архивиран от оригинала на 31 март 2021. Посетен на 4 април 2021.
  14. ↑ Калев, Димитър. Противопоставянето сциентизъм-езотеризъм и учението на Петър Дънов. Списание на Българската академия на науките 2025; 5: 37-40. https://journ.bas.bg/shr/articles/801-900/p_827_1.pdf
  15. ↑ Калев, Димитър. Противопоставянето сциентизъм-езотеризъм и учението на Петър Дънов, Учителя // „Първа национална научна конференция: Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България. Сборник доклади“. Варна, 2015.
  16. ↑ Калев, Димитър. Словото на Петър Дънов, Учителя, като мистериална практика // „Втора национална научна конференция: Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България. Сборник доклади“. 2016.
  17. ↑ Калев, Димитър. Сега-то, или акустиката на съзнанието // „Четвърта национална научна конференция: Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България. Сборник доклади“. 2018.
  18. ↑ Калев, Димитър. Ментално отделяне и присъединяване // „Методът на цветните лъчи на Светлината“. Текстове от юбилейна научна конференция, Арбанаси 2012“. 2012.
  19. ↑ Калев, Димитър. Интезоктуалците в епохата на културологичните неологизми // „Трета национална научна конференция: Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България. Сборник доклади“. 2017.
  20. ↑ Димитър Калев. Четирите воли на нашето общество. Протестен манифест // Fakel.bg, 4 август 2020.
  21. ↑ Никола Иванов. Между тленното и безсмъртния дух // електронно списание LiterNet, № 2 (87), 6 февруари 2007.
  22. ↑ Ефтимов, Йордан. Напред към поезията на тайното познание // Алманах „Море“, 2020.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Медицина“         Портал „Медицина“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Калев&oldid=12746295“.