Майкъл Балинт
| Майкъл Балинт Bálint Mihály | |
| унгарски психоаналитик | |
 | |
| Роден |
3 декември 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | 31 декември 1970 г.
|
| Националност |  Унгария |
| Учил в | Будапещенски университет Хумболтов университет на Берлин Единбургски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учил при | Шандор Ференци |
| Повлиян | Зигмунд Фройд |
| Семейство | |
| Съпруга | Алис Балинт Енид Балинт |
| Уебсайт | balint.co.uk |
| Майкъл Балинт в Общомедия | |
Майкъл Балинт (на английски: Michael Balint; на унгарски: Bálint Mihály, Михай Балинт) е унгарски психоаналитик и поддръжник на школата на обектните отношения.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 декември 1896 година в Будапеща, Унгария, като Михай Морис Бергман, син на практикуващ лекар. Против волята на баща си сменя името си на Михай Балинт. Той сменя и религията си от юдаизъм на унитарно християнство.
По време на Първата световна война Балинт е на фронта, първо в Русия, след това в Доломитите. Завършва медицинското си образование в Будапеща през 1918 г. По препоръка на бъдещата си съпруга, Алис Секей-Ковач, Балинт чете книгите на Зигмунд Фройд „Три есета за сексуалността“ (Drei Abhandlungen zur Sexualtheorie, 1905) и „Тотем и табу“. Започва също да посещава лекции при Шандор Ференци, който през 1919 става първият университетски професор по психоанализа. Балинт се жени за Алис Секей-Ковач и заедно се преместват в Берлин през 1920 г., където той работи в биохимичната лаборатория на Ото Хайнрих Варбург (1883 – 1970), по-късно носител на Нобелова награда. Жена му работи във фолклорен музей. Там Балинт работи върху доктората си по биохимия и в същото време за Берлинския психоаналитичен институт. Той и съпругата му се обучават на психоанализа.
Балинт дължи известността си преди всичко на организираните от него семинари за обучение на социалните работници и практикуващите лекари. „Балинтовите групи“ включват малък брой участници и работят без предварително установена тема. Всеки може да представи на групата даден „случай“, който го интересува. Ролята на водещия е да доведе членовете на групата до осъзнаването на собствените им нагласи и чувства, а също и на психичните процеси, които повлияват върху отношенията им с пациентите. Теоретичните работи на Балинт са насочени към проблемите на регресията и върху това, което той нарича „първична любов“, много ранна фаза в процеса на междуличностните отношения, върху „фундаменталния дефект“, причинен елемент на психичните разстройства.
Умира на 31 декември 1970 година в Бристъл, Англия, на 74-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- На български език
- Лекарят, неговият пациент и болестта, Фондация „Невронауки и поведение“, НЦКИЧ, 1997
- На други езици
- Individual Differences of Behaviour in Early Infancy. Dissertation for Master of Science in Psychology. London, 1945.
- Primary Love and Psycho-Analytic Technique. 1956.
- The Doctor, His Patient and the Illness. London: Churchill Livingstone, 1957.
- German translation: Der Arzt, sein Patient und die Krankheit. Stuttgart, Klett, 1966.
- Thrills and Regressions. 1959.
- German translation: Angslust und Regression. Stuttgart: Klett-Cotta, 1991.
- Basic Fault. 1967.
- The Clinical Diary of Sándor Ferenczi. Edited by Judith Dupont. Translated by Michael Balint and Nicola Zarday Jackson. First cloth edition, 1988.
- Franz Sedlak und Gisela Gerber: Beziehung als Therapie Therapie als Beziehung. Michael Balints Beitrag zur heilenden Begegnung. München: Ernst Reinhardt Verlag, 1992, ISBN 3-497-01257-2.
- Harold Stewart et al: Michael Balint: Object Relations Pure and Replied. London: Routledge, 1996.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия се основава на частичен материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) International Balint Federation
- ((en)) Balint Society
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Balint в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
