Мануелин
Стил Мануелин или Португалска късна или пламтяща готика в архитектурата е названието на последния период на готическата архитектура в Португалия от първите десетилетия на 16 век по време на управлението на крал Мануел I.
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]За пищно орнаментирания стил е характерна комбинацията от сложна декорация с морски мотиви (усукани корабни въжета, раковини, корали, вълни, риби, котви) и готически органични форми. Вдъхновението за него идва от Великите географски открития, осъществени по море. Стилът естетизира и възхвалява основните „виновници“ за големия икономически просперитет на страната от онова време.
В мануелина се срещат освен готически още и испански, италиански и фламандски елементи, а по-късно и влияния от италианския Ренесанс.
Названието на стила е дело на Франсиско Адолф Вернхаген – хроникьор, дипломат и виконт на Порто Сегуро, и е записано в хрониките му за манастира в Санта Мария ди Белен от 1842 г. То идва от името на крал Мануел I (управлявал 1495 – 1521), тъй като се развива именно по време на неговото управление.
Характерен пример за мануелин са манастирът и църквата „Санта Мария“ в Белен.
Огромна част от най-старото архитектурно наследство от този стил е унищожена по време на Лисабонското земетресение от 1755 г. и от последвалото го цунами. Те унищожават кралският дворец на Мануел I и болницата „Вси Светии“ наред с няколко църкви. Въпреки бедствието днес съществуват в оригиналния си вид манастирът „Жеронимуш“ и малката крепост „Беленската кула“ в квартал Белен в Лисабон.
Мануелинът става популярен още в Испания, Мексико и Индия.
Образци на стила
[редактиране | редактиране на кода]- Пристройка към романската ротонда на тамплиерите в Томарски манастир (архитект Диогу ди Аруда).
- Кула Белен, 1515 – 1520 (архитект Франсишку де Аруда, брат на Диогу де Аруда).
- Манастир на йеронимитите (Жеронимуш) в Белен, гробница на крале и герои на Португалия, 16 век, автори Бойтак и Жуау ди Каштилю.
- Кралски дворец Синтра (Португалската Алхамбра), сред. на 15 век.
- Манастир „Свети кръст“ в Коимбра
- Вътрешният двор на Манастир „Света Мария де Виктория от Баталя“ в Баталя
-
Част от Клоатър в манастир „Свети кръст“ в Коимбра
-
Декоративно преустройство от Мануел I на манастир „Свети кръст“ в Коимбра
-
Екстериор – детайл от манастира „Света Мария ди Виктория от Баталя“ в Баталя
-
Португалски цистерни в Ел Хадида, Мароко
-
Цъкрва „Санта Мария Магдалина“ в Оливенца
Художници от стила
[редактиране | редактиране на кода]Жоржи Афонсу (на порт. Jorge Afonso, 1470 – 1540) е португалски придворен художник на португалския крал Мануел I, а от 1529 г. е живописец при крал Жуау III. Художественото му ателие е в Лисабон близо до църквата „Санто Доминго“. В това ателие художествено образование получава цяло поколение португалски художници – Кристобал де Фигейреду, Гарсия Фернандуш, Грегорио Лопеш и Жорже Леал.
-
Икона в стил Мануелин с изображение на Мануел и Елеонор Австрийска в молитвена поза
-
Гарсия Фернандес, Бракът на Мануел с Мария Арагонска пред св. Алексий (ок. 1541 г.)
-
Жорже Афонсу, „Влизането на Исус в Йерусалим“, Charola de Convento de Cristo, Томар.
-
Ръкопис от 15 век в стил Мануелин
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Atanázio, A Arte do Manuelino, Lisbon, Presença, 1984.
- Turner, J., Grove Dictionary of Art, MacMillan Publishers Ltd., 1996; ISBN 0-19-517068-7
- The Rough Guide to Portugal, March 2005, 11th edition, ISBN 1-84353-438-X
- Smith, Robert C., The Art of Portugal 1500 – 1800; Weidenfeld & Nicolson, London, 1968 ISBN 0-297-76096-3
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Мануелин
- Манастир Светия Кръст (Mosteiro de Santa Cruz)[неработеща препратка]
- История на Коимбра