Направо към съдържанието

Мара Бунева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мара Бунева
българска революционерка
Родена
1902 г.
Починала
14 януари 1928 г. (26 г.)
Религияправославие
Учила вСофийски университет
ПартияВътрешна македоно-одринска революционна организация
Семейство
БащаНикола Бунев
Братя/сестриБорис Бунев
Мара Бунева в Общомедия

Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година.[1][2]

Биография и революционна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]
Снимка на Мара Бунева с брат си Борис Бунев през 1923 г.[3]
Некролог от МПО „Любен Димитров“, Торонто

Мара е родена през 1901[4] или 1902[5] година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Никола и Ана Буневи.

Баща ѝ е просветен деец и търговец, тетовски околийски ръководител на ВМОРО, а през Първата световна война български кмет на родния си град.[6] Майка ѝ е братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич.[7]

По-големи братя на Мара са Борис, български военен и деец на ВМРО, и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война,[8] а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов[9]) и Елена.[10] По майчина линия Мара е внучка на Захарий (Зако) Манойлов, който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време.[5] Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.[11][12]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Мара Бунева на любимия си кон в Ямбол

В периода 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия,[5] а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, като междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.[11][13]

Атентат срещу Велимир Прелич

[редактиране | редактиране на кода]

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.[14]

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“[15][11][16]

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.[11][17]

Отзвук от атентата

[редактиране | редактиране на кода]
Честване на Мара Бунева в Скопския народен театър, 1942
Печат на Пловдивското македонско женско дружество „Мара Бунева“.

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“[18] Панихиди в памет на Бунева са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.[11][17]

Паметната плоча на Мара Бунева

[редактиране | редактиране на кода]

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година от северномакедонското българско дружество „Радко“ според една версия[19], а според друга активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония, поставят паметна плоча на мястото на атентата. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.[20] През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание.[21] В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени.[22] По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.[23]

Наследство

[редактиране | редактиране на кода]

На Мара Бунева е наречена главната улица на квартал „Орландовци“ в София (Карта). На нея е наименуван нос Бунева на остров Земя Александър I в Антарктика.[24]

През 2023 година е заснет българският документален филм „Отмъстителката“, който разказва за живота на Мара Бунева.[25] Сценарист е Тони Николов, а режисьор Ралица Димитрова. Премиерата на лентата е на 12 януари 2024 година в кино „Одеон“ в София.[26]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бунев
(1887 – ?)
 
Анна Захова
Манова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
(1895 – 1967)
 
Лазар Бунев
(? – 1928)
 
Еленка Бунева
 
Мара Бунева
(1902 – 1928)
 
Надежда Бунева
(? – 1928)
 
Вера Николова
(1895 – 1967)
 
Георги Николов
(1906 – 1997)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милко Бунев
(1931 – 2013)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Мария Бунева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Видео

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Мара Бунева
  1. ↑ Болеслав Тахауеръ, аташе по печата на Унгарската легация въ София. Вестник „Македония“. 1934; Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923 – 2008). ИК Гутенберг, София, 2009. стр. 190; Вестник „Волонте“, 10 април 1930, Париж.;„Панихида и бугарски песни за контроверзната атентаторка од дружината на Ванчо Михајлов.“ Вест, 14 јануари 2002 Архив на оригинала от 2013-11-05 в Wayback Machine.; Д. Гоцев, С. Германов, И. Илчев, Т. Митев. „Македония – История и политическа съдба“, Том 2, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998. стр 190 – 191; Цанко Серафимов. „Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи.“ Издателска къща „Орбител“, София, 2004.; Антони Гиза. Балканските държави и македонския въпрос. Македонски научен институт, София 2001. (стр. 100); „Крвави атентат Велимира Прелића“, Вестник „Политика“, 14 януари 1928 (стр. 3)
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 271.
  3. ↑ Личен снимков архив на българката Анна-Мария Бунева, внучка на Борис Бунев.
  4. ↑ Бунев, Борис. Кратки бележки из живота на Мара Бунева, 7 август 1936 година, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.45
  5. ↑ а б в Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
  6. ↑ Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
  7. ↑ Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић – живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5., архив на оригинала от 15 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140115062613/http://www.balkanethnology.org/files/library/Rubin/Voved.pdf, посетен на 29 януари 2013 
  8. ↑ Утрински весник, 11 март 2007, Ликот на мојата тетка е неправедно оцрнет, интервју со Анче Герасимовска, внука на Бунева од нејзината сестра Ленка., архив на оригинала от 15 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140115031945/http://www.utrinski.mk/default.asp?ItemID=EB835C48573A224BA4E62B464323112D, посетен на 14 януари 2014 
  9. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 321.
  10. ↑ Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009, архив на оригинала от 16 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120216144048/http://www.bulgariansindetroit.com/Bulgarian/newsletter/2009/April_09.html, посетен на 31 януари 2010 
  11. ↑ а б в г д Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 363 – 376.
  12. ↑ Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.31 – 32
  13. ↑ Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.29 – 35
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 63 – 64.
  15. ↑ Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.
  16. ↑ Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.37
  17. ↑ а б Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.30
  18. ↑ Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр. 121.
  19. ↑ „СТЕНОГРАФСКИ БЕЛЕШКИ од Третото продолжение на Сто и првата седница на Собранието на Република Македонија, одржана на 19 февруари 2002 година, стр.3
  20. ↑ Джамбазки, Ангел. Поклон пред паметта на Мара Бунева., djambazki.org
  21. ↑ „Вест“: Българите се оплакват в македонското МВнР
  22. ↑ ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева
  23. ↑ Паметната плоча на Мара Бунева в Скопие, 14 януари 2013, Медиапул
  24. ↑ Buneva Point. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica
  25. ↑ ОТМЪСТИТЕЛКАТА // zlatenriton.bg. Посетен на 28 януари 2024.
  26. ↑ Премиера на документален филм за Мара Бунева // bnr.bg. Посетен на 1 март 2024.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мара_Бунева&oldid=12223465“.