Мария Брабантска (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Брабантска.

Мария Брабантска
кралица на Франция
Родена
Починала
12 януари 1321 г. (66 г.)
Мьолан ан Ивлин, Франция
ПогребанаПариж, Франция

Религиякатолицизъм
Управление
Период1275 – 1285
Герб
Семейство
РодРегинариди
БащаХендрик III
МайкаАликс от Бургундия
Братя/сестриГодфрид Брабантски
Хендрик IV
Ян I
СъпругФилип III (28 август 1274 – 12 октомври 1285)
ДецаЛуи д'Еврьо
Благш Френска
Маргьорит Френска
Мария Брабантска в Общомедия

Мария Брабантска (на френски: Marie de Brabant, на нидерландски: Maria van Brabant; * ок. 1254/1260 или 1256, Льовен, Брабант; † 10 януари 1321, Ле Мюро при Meulan-en-Yvelines) от род Регинариди, е като втора съпруга на Филип III Смелия от 1275 до 1285 г. кралица на Франция.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на херцог Хендрик III (1231 – 1261) от Херцогство Брабант и съпругата му Аликс от Бургундия (1233 – 1273), дъщеря на Хуго IV, херцог на Бургундия.

Кралица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Мария се омъжва на 21 август 1274 г. във Венсен за доста по-стария вдовец Филип III (1245 – 1285), крал на Франция от рода на Капетингите, и е коронована на 24 юни 1275 в Париж.

Постепенно тя започва да влияе силно на съпруга си. На 5 октомври 1285 г. той умира от малария. 25-годишната вдовица загубва политическото си влияние.


Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на краля тя започва да се грижи за децата си и успява да омъжи дъщерите си в значимите европейски династии. Мария надживява Филип III с 36 години и доживява възкачването на трона на Луи X (1314) и Филип V (1316).

Мариа Брабантска умира през 1321 г. на 61 години в манастира на Meulan, в който се оттеглила през 1316 г. Тя е погребана в Париж в църквата на францисканския манастир Couvent des Cordeliers. Нейният гроб е разрушен при пожар през 1580 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de Franc. Librairie Académique Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6.
  • Franck Collard: Grandeur et chute d’un conseiller du roi. L’affaire Pierre de la Brosse. In: L’Histoire. Nr. 197, März 1996, ISSN – 2411 0182 – 2411, S. 50 – 55.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]