Направо към съдържанието

Марк Аурел Стейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марк Аурел Стейн
Stein Márk Aurél
1909 г.
Роден
Починал
ПогребанКабул, Афганистан
Религиялутеранство
Учил въвВиенски университет
Лайпцигски университет
Тюбингенски университет
Марк Аурел Стейн в Общомедия

Марк Аурел Стейн е британски археолог, познат от неговите изследвания и археологически открития в Централна Азия. Преподава в индийски университети. Единодушно го смятат за най-великия пътешественик в Азия от Марко Поло насам.[1] Стейн е също етнограф, географ, лингвист и изследовател. Неговата колекция от книги и ръкописи от пещерите Дунхуан са важни за изучаване историята на Централна Азия както и на изкуството и литературата на Будизъм. Той написва няколко тома за своите експедиции и открития, които включват Античният Хотан, Сериндия и Непознатата Азия.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Стейн е роден на 26 ноември 1862 г. в еврейското семейство на Натан Стейн и Анна Хиршлер в Будапеща, Кралство Унгария. Неговите родители и сестра му запазват като свое вероизповедание юдаизма, докато Марк Аурел и брат му Ернест Едуард са кръстени като лутеранци. В дома на семейството се говори немски и Унгарски език,[2]

Експедиции

[редактиране | редактиране на кода]

Стейн е повлиян от изследването на Свен Хедин „През Азия“ от 1898 година. През юни същата година той търси помощ от Рудолф Хоенрле и получава сътрудничество да изследват Централноазиатски антики. Хоенрле е ентусиазиран, тъй като той вече е разкодирал двата ръкописа Веберски и Бауерски познати като най-древните папирусни и хатиени ръкописи от Древна Индия по това време, но е имал съмнение за обстоятелствата за тяхното намиране и автентичност. Той препоръчва Стейн да изготви предложение за експедиция, което да внесе в администрацията на Пенджаб и Индия. Стейн последвал съвета и подготвил предложението да изследва, картографира и изучи античността на Централна Азия според препоръките на Хоенрле. С негово съдействие получава бързо разрешение и през януари 1899 година Стейн организира първата си експедиция. Следват разрешения и планиране на експедиции в други части на Тибет и Централна Азия, където руснаци и германци вече проявяват интерес. Стейн извършва великите си експедиции с финансовата подкрепа на правителствата на Пенджаб и Британска Индия. Това е началото на четирите експедиции, които Стейн прави в Централна Азия през 1900-1901, 1906-1908, 1913-1916 и 1930 години.

Снимка на Аурел Стейн с неговото куче и изследователски екип в долината на река Тарим

Марк Стейн изважда на светлина съкровищата на велики цивилизации, които до тогава са били скрити за света. Едно от значимите му открития по време на първата експедиция 1900-1901 е оазисът Дандан Ойлик в пустинята Такламакан, където успява да разкрие множество реликви. По време на третата си експедиция 1913-1916 той разкопава Хара-Хото. [3] По-късно Стейн открива в планината Памир следи от изчезналата Каменна кула, която през 2 век Клавдий Птолемей определя като средата на Път на коприната.[4]

Карта на Такламакан от „Сериндиа“ на Стейн 1921, vol. V.
Писмо от Аурел Стейн до Рудолф Хоенрле от Кашгар 25 Май 1901.

Колекцията в Британската библиотека на Китайски, Тибетски и Тангутски ръкописи и документи на древни езици разкрити от Стейн е резултат от неговите пътувания през Централна Азия в периода 1920-1930 година. Той открива и изследва ръкописи на изгубени езици и описва множество археологически места особено в Иран и Белуджистан (Пакистан). Най-великото откритие на Стейн е през 1907 на Пещери Могао, познати също като „Пещерите на стоте Буди“, близо до Дунхуан. Там той открил печатно копие на Диамантената сутра, най-старият печатен текст в света, от 868 Сл. Хр.заедно с още 40000 други манускрипти.[5] Почивките от пътуванията в Централна Азия Стейн прекарва повечето време като живее в палатка в индийската провинция Гандербал. Тук той превежда редица древни ръкописи на английски език.[6][7] Четвъртата експедиция в Централна Азия обаче завършва неуспешно. Стейн не публикува нищо от тази експедиция. Други изследователи по това време пишат за конфликта и съревнованието между Британските и Американските интереси в Китай (между Харвардски университет и Британската библиотека.[8]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Стейн в Кабул

Стейн е придружаван навсякъде от кучето си (седем на брой, винаги именувани Даш).[9][10] При една от неговите експедиции в планината Кунлуншан на 6300 м н.в. го застига буря, в която изследователят измръзва и му ампутират пръстите на десния крак. Това не преустановява азиатските му изследвания. [1]

Стейн говори 10 от съвременните езици на света и още толкова, считани за "класически", от езиците на Азия. Той става Британски гражданин през 1904г. Умира в Кабул на 26 Октомври 1943 и е погребан там.[11]

Голямата игра

[редактиране | редактиране на кода]

Стейн и неговите конкуренти Свен Хедин, Сър Френсис Йънгхъзбанд и Николай Пържевалски, са активни участници в Британско-Руските усилия за въздействие в Централна Азия т.н. Голямата игра. Техните изследвания са подкрепяни от Британската и Руската империи докато те попълват останалите „бели петна“ на картите, предоставяйки ценна информация и създавайки "сфера на влияние" за археологическите проучвания, както и за политическо влияние.

Фрагмент от килим открит от Аурел Стейн в изоставена дупка в Лоулан Синдзян-уйгурски автономен регион, около 3-4в Сл. Хр.

Днес съкровищата, които сър Стейн открива за света по време на преминатите пеш или с кервани над 100 000 мили из най-труднодостъпните части на Азия се съхраняват в музеите на 12 страни[1]. Археологическите находки са разпределени между Британски музей, Британска библиотека, Музея в Шринагар, Националния музей на Индия и други.

Заслуги

[редактиране | редактиране на кода]

Стейн получава множество награди и признания през целия си творчески път. През 1909г. е награден с Медалът на Кралското Географско Дружество за неговите изключителните изследвания в Централна Азия и в частност за неговата археологическа работа.[12] Получава признания и медали от Азиатски, Европейски и Американски научни организации и университети.

Публикации

[редактиране | редактиране на кода]

Подробен списък на публикациите на Стей е наличен в Handbook to the Stein Collections in the UK,[3] pp. 49–61.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Baumer, Christoph. 2000. Southern Silk Road: In the Footsteps of Sir Aurel Stein and Sven Hedin. White Orchid Books. Bangkok.
  • Brysac, Shareen. "Sir Aurel Stein's Fourth 'American' Expedition." Archeology Archive Viewed 21 December 2014.
  • Deuel, Leo. 1965. Testaments of Time; the Search for Lost Manuscripts and Records. Knopf, New York, 1965. paperback reprint: Pelican, Baltimore, 1970.
  • Falconer, John et al. 2002. Catalogue of the Collections of Sir Aurel Stein in the Library of the Hungarian Academy of Sciences. Budapest, LHAS and British Museum. ISBN 963-7451-11-0.
  • Falconer, John et al. 2007. "Supplement to the Catalogue of the Collections of Sir Aurel Stein in the Library of the Hungarian Academy of Sciences. Budapest, LHAS. ISBN 978-963-508-545-3.
  • Hansen, Valerie. 2012. The Silk Road: A New History, Oxford University Press ISBN 978-0195159318.
  • Hopkirk, Peter. 1980. Foreign Devils on the Silk Road. John Murray (Publishers). Paperback edition, University of Massachusetts Press 1984. ISBN 0-87023-435-8.
  • Ikle, Frank W. "Sir Aurel Stein. A Victorian Geographer in the Tracks of Alexander", Isis 59, no. 2 (1968): 144–55. Accessed March 24, 2021. http://www.jstor.org/stable/228275.
  • Kelecsényi, Ágnes, 2004. "Stein Aurél (1862–1943) És a Magyar Tudomány Kapcsolatok a Magyar Tudományos Akadémiával – Stein-gyűjtemények a Magyar Tudományos Akadémia Könyvtárában" [PhD thesis: Aurel Stein and Hungarian academia]
  • Meyer, Karl E., Brysac, Shareen Blair. Tournament of Shadows: The Great Game and the Race for Empire in Central Asia. Counterpoint, 1999. ISBN 9781582430287.
  • Mirsky, Jeannette (1977). Sir Aurel Stein: Archaeological Explorer, Paperback edition, 1998. Chicago: University of Chicago Press, ISBN 9780226531779, https://books.google.com/books?id=q3YKfArws2QC 
  • Morgan, Joyce; Walters, Conrad, Journeys on the Silk Road: a desert explorer, Buddha's secret library, and the unearthing of the world's oldest printed book, Picador Australia, 2011, ISBN 9781405040419.
  • Pandita, S.N., Aurel Stein in Kashmir: Sanskrit of Mohand Marg. Om Publications, 2004. ISBN 978-8186867839.
  • Walker, Annabel. 1999. Aurel Stein: Pioneer of the Silk Road. University of Washington Press. ISBN 0-295-97730-2.
  • Wang, Helen (ed.). 1999. Handbook to the Stein Collections in the UK. British Museum Occasional Paper 129. ISBN 0-86159-129-1, fully available online.
  • Wang, Helen (ed.). 2002. Sir Aurel Stein in The Times. London, Saffron Books. ISBN 1-872843-29-8.
  • Wang, Helen (ed.). 2004. Sir Aurel Stein. Proceedings of the British Museum Study Day, 2002. British Museum Occasional Paper 142. ISBN 0-86159-142-9.[1]
  • Wang, Helen (ed.). 2012. Sir Aurel Stein, Colleagues and Collections, British Museum Research Publication 184, ISBN 978-086159-1848. (This an online publication only) fully available online
  • Wang, Helen and Perkins, John (eds). 2008. Handbook to the Collections of Sir Aurel Stein in the UK. British Museum Research Publication 129 (updated and expanded edition of Handbook to the Stein Collections in the UK, 1999). ISBN 978-086159-9776.
  • Wang Jiqing, Photographs in the British Library of Documents and Manuscripts from Sir Aurel Stein's Fourth Central Asian Expedition. [2] Архив на оригинала от 2021-08-15 в Wayback Machine.
  • Whitfield, Susan 2004. Aurel Stein on the Silk Road. Serindia Publications. ISBN 1-932476-11-3; also: The British Museum Press, London. ISBN 0-7141-2416-8.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Aurel Stein.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Марк Аурел Стейн.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  1. ↑ а б в Румяна Николова, Николай Генов. Голяма книга за Китай. София, Книгомания ЕООД, 2022. ISBN 978-619-195-316-5. с. 197.
  2. ↑ Colquhoun, A. R., & Colquhoun, E. M. C. (1914). Стейн завършва средно училище в Будапеща, след което учи в университети във Виена. Лайпциг и Тюбинген. Специализира Санскрит и Персийски език и защитава Докторантура в Тюбингенски университет през 1883 година. През 1884 година той заминава за Англия за да изучава ориенталски езици и археология. През 1886 година във Виена на конференция за Ориенталските науки Стейн среща индологът и филолог Рудолф Хоернле, който изучава древният математически ръкопис открит в Бакхшали Пешавар. ref name="sims">Sims-Williams, Ursula. Rudolf Hoernle and Sir Aurel Stein. London, British Library, 2012. ISBN 978-086159-1848.[неработеща препратка]
  3. ↑ а б Handbook to the Collections of Sir Aurel Stein in the UK. British Museum, 2008. ISBN 978-086159-9776. с. 42–44. Архивиран от оригинала на 7 October 2012. Посетен на 4 July 2009.
  4. ↑ Dean, Riaz. The Stone Tower: Ptolemy, the Silk Road, and a 2,000-Year-Old Riddle. Delhi, Penguin Viking, 2022. ISBN 978-0670093625. с. 130–31, 164–67.
  5. ↑ Deuel, Leo. 1970. Testaments of Time, p. 459. Baltimore, Pelican Books. Orig. publ. Knopf, NY, 1965; "Collecting Aurel Stein", The Caxtonian Vol. XIX, No. 2, November 2011.
  6. ↑ JKMHC trekkers trek Mohanmarg // dailykashmirimages.com. Архивиран от оригинала на 25 May 2014. Посетен на 2014-05-25.
  7. ↑ The illustrated Rajatarangini // siraurelstein.org. Архивиран от оригинала на 2014-03-23. Посетен на 2024-05-07.
  8. ↑ Brysac, Shareen Blair. Last of the "Foreign Devils" // Archaeology 50 (6). November–December 1997.
  9. ↑ IDP Newsletter Issue No. 18. Idp.bl.uk. Retrieved on 2014-06-06.
  10. ↑ Dash The Dog Архив на оригинала от 24 септември 2023 в Wayback Machine.. Idp.bl.uk. Retrieved on 2014-06-06.
  11. ↑ North, Andrew. (9 June 2012) Afghanistan's 'graveyard of foreigners'. Bbc.co.uk. Retrieved on 2014-06-06.
  12. ↑ Gold Medal Recipients // Royal Geographical Society. Архивиран от оригинала на 27 September 2011. Посетен на 26 November 2014.
  13. ↑ а б в г M. A. Stein – Digital Archive of Toyo Bunko Rare Books at dsr.nii.ac.jp
  14. ↑ http://www.pears2.lib.ohio-state.edu/FULLTEXT/TR-ENG/aurel.htm[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марк_Аурел_Стейн&oldid=12285450“.