Направо към съдържанието

Международен ден на жената

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международен ден на жената
Плакат за Деня на жената, 8 март 1914 г.
Празнува се отжени от цял свят
ВидМеждународен
Дата8 март
Свързан сДен на майката, Ден на детето, Международен ден на мъжа
Международен ден на жената в Общомедия

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.

Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според някои българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.

Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война[1][2].

Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 г.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.

При пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк загиват повече от 150 работнички. Инцидентът, с изключително висока смъртност, се приписва на липсата на мерки за сигурност.

На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Северна Македония и Монголия.[3]

През 1975 г., по време на Международната година на жената, Организацията на обединените нации започва да празнува 8 март като ООН Ден на жената. Две години по-късно, през декември 1977 г., Общото събрание на ООН приема специална резолюция, с която провъзгласява 8 март за Международен ден на жената, който да се отбелязва всека година от държавите-членки, в съответствие с техните исторически и национални традиции.[4]

През 2017 г. ООН отбелязва празника под мотото „Жените в променящата се работна среда: Планетата 50 на 50 до 2030 г.“

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.

Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, като Ден на жената и на майката.

Денят на жената в съвременната култура

[редактиране | редактиране на кода]
8-мартенско шествие на жени в Дака, Бангладеш

Денят е официален празник в Афганистан,[5] Ангола,[6] Азербайджан,[7] Беларус,[8], Буркина Фасо, Камбоджа,[9] Китай,[10], Куба[11] Грузия,[12] Гвинея Бисау, [5] Еритрея,[5], Казахстан,[13] Киргизстан,[14] Лаос,[15] Северна Македония, Мадагаскар,[16] Молдова,[17] Монголия,[18] Непал (само за жени),[5] Русия,[5] Таджикистан,[5] Туркменистан,[5] Уганда,[5] Украйна,[5] Узбекистан,[19] Виетнам,[20] и Замбия[21].

В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества. На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, сестри, колеги и т.н. В училище децата често подаряват цветя на учителите си.

Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития (www.internationalwomensday.com).

Теми на ООН по повод Международния ден на жената през годините

[редактиране | редактиране на кода]
Година Тема[22][23]
1996 Честваме миналото, правим планове за бъдещето
1997 Жените на масата на мира
1998 Жените и правата на човека
1999 Свят без насилие срещу жените
2000 Жени, обединени за мир
2001 Жени и мир: Жени, които управляват конфликти
2002 Афганистанските жени днес: реалности и възможности
2003 Равенство между половете и Целите на хилядолетието за развитие
2004 Жените и ХИВ/СПИН
2005 Равенство между половете след 2005 г.; Изграждане на по-сигурно бъдеще
2006 Жените във вземането на решения
2007 Прекратяване на безнаказаността за насилието срещу жени и момичета
2008 Инвестиране в жени и момичета
2009 Жени и мъже, обединени за прекратяване на насилието срещу жени и момичета
2010 Равни права, равни възможности: напредък за всички
2011 Равен достъп до образование, обучение и наука и технологии: път към достоен труд за жените
2012 Овластяване на жените в селските райони, прекратяване на бедността и глада
2013 Обещанието е обещание: Време е за действие за прекратяване на насилието срещу жени
2014 Равенството за жените е напредък за всички
2015 Овластяване на жените, овластяване на човечеството: Представете си!
2016 Планета 50 – 50 до 2030 г.: Да направим стъпката към равенство между половете
2017 Жените в променящия се свят на работата: Планета 50 – 50 до 2030 г
2018 Времето е сега: Селски и градски активисти трансформират живота на жените
2019 Мислим равнопоставено, изграждаме интелигентно, правим нововъведения за промяна
2020 „Аз съм Поколение Равенство: Осъществяване на правата на жените“
2021 Жени в лидерството: Постигане на бъдеще на равнопоставеност в свят на COVID-19
2022 Равенството между половете днес за устойчивост утре

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Осми март е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((en)) Temma Kaplan, On the Socialist Origins of International Women’s Day, в: Feminist Studies, 11, 1985, S. 163 – 171. PDF.
  2. ↑ ((fr)) Liliane Kandel / Françoise Picq, Le Mythe des origines à propos de la journée internationale des femmes, in: La Revue d’en face, 12, 1982, S. 67 – 80.
  3. ↑ Международен женски ден: история и традиция на празника
  4. ↑ https://www.un.org/womenwatch/feature/iwd/iwdarchives.html
  5. ↑ а б в г д е ж з и IRIN Asia | AFGHANISTAN: Marking International Women's Day | Afghanistan | Gender Issues // Irinnews.org, 8 март 2005. Посетен на 8 март 2012.
  6. ↑ Armenian Holidays – ARMENIA Information // Armeniainfo.am, 5 юли 1995. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 8 март 2012.
  7. ↑ www.azerbaijan.msntour.az, архив на оригинала от 12 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080912033137/http://www.azerbaijan.msntour.az/index.php?categoryID=7, посетен на 8 март 2014 
  8. ↑ ((ru)) President's decree on public holidays in Belarus – 1998
  9. ↑ 2007 Cambodia Public Holiday – Cambodia e-Visa Blog // Cambodiaevisa.com, 4 август 2007. Архивиран от оригинала на 2012-04-25. Посетен на 8 март 2012.
  10. ↑ Public holidays in the People's Republic of China // Sg2.mofcom.gov.cn, 9 януари 2008. Архивиран от оригинала на 2014-09-03. Посетен на 8 март 2013.
  11. ↑ Ministerio de Relaciones Exteriores de Cuba // Cubaminrex.cu, 8 март 2011. Архивиран от оригинала на 2012-03-16. Посетен на 8 март 2012.
  12. ↑ დღესასწაულები // Embassy.mfa.gov.ge. Архивиран от оригинала на 2012-03-06. Посетен на 8 март 2012.
  13. ↑ Holidays and weekends in the Republic of Kazakhstan in 2014 year // E.gov.kz. Посетен на 7 март 2014.
  14. ↑ Kyrgyz and American Holidays (In Russian) // U.S. Embassy Bishkek. Архивиран от оригинала на 2012-05-09. Посетен на 7 март 2012.
  15. ↑ Lao Cultural Events / Public Holidays // laoyp.com. Архивиран от оригинала на 29 август 2008. Посетен на 7 март 2014.
  16. ↑ Madagascar 2009 Public Holidays // Qppstudio.net. Посетен на 8 март 2012.
  17. ↑ ((ro)) Article 111 (1c) of the work codex of Moldova Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine., PDF, page 53 Архив на оригинала от 2011-06-12 в UK Government Web Archive „Article 111. Non-working holidays. (1) in Moldova, non-working holidays, maintaining the average salary, are: (...) c) March 8 – International Women's Day; (...)“.
  18. ↑ Mongolia Web News // Mongolia-web.com. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 8 март 2012.
  19. ↑ National Holidays (In Russian) // Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Uzbekistan. Архивиран от оригинала на 2012-07-13. Посетен на 7 март 2012.
  20. ↑ Hanoi streets jammed on Int’l Day for Women | Vietnam News & Information Portal // En.www.info.vn, 9 март 2011. Архивиран от оригинала на 2011-03-12. Посетен на 8 март 2012.
  21. ↑ Zambia 2009 Public Holidays // Qppstudio.net. Посетен на 8 март 2012.
  22. ↑ History of International Women's Day // Internationalwomensday.com. Посетен на 2022-03-08.
  23. ↑ WomenWatch: International Women's Day // the United Nations. Посетен на 2022-03-08.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Международен ден на жената.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Международен_ден_на_жената&oldid=12413024“.