Михайло Парашчук
| Михайло Парашчук | |
| украински и български скулптор | |
| Роден |
16 ноември 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 декември 1963 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | Австро-Унгария НР България |
| Учил във | Виенска академия за изящни изкуства |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Akademie der bildenden Künste Wien Академия Жулиен в Париж |
| Учители | Огюст Роден |
| Направление | скулптура |
| Семейство | |
| Съпруга | Цветана Пекарева |
| Деца | дъщеря |
| Михайло Парашчук в Общомедия | |
Михайло Иванович Парашчук е украински и български скулптор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 ноември 1878 г. в село Варваринци, Тернополска област, Украйна (тогава Австро-Унгария). [1]
Пристига в България в края на лятото на 1921 г. като представител на Международния Червен кръст. Умира в Баня, Карловско, на 24 декември 1963 г.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Обекти в София[редактиране | редактиране на кода]
Парашчук е оставил своя отпечатък върху много сгради в София. Сред тях са:
- Фасадата на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [1]
- Капители за пиластрите на бившия Партиен дом сега сграда на Народното събрание.
- Художественото оформяне на Военната академия „Г. С. Раковски“ - релефи по сюжети от българската история във входното антре.
- Министерство на отбраната – парадното стълбище с двете лъвчета на парапета, коридорите, вратата на зала „Тържествена“.
- Съдебната палата – орнаментирани рамки на парадните врати.
- Сградата на БНБ – декоративните мотиви с лъвове на „потъващите“ врати и зодиакалния часовник в оперативната зала, разкошния хол на втория етаж с колоните и капителите.
- Орнаменталните дъги над входа на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. [2]
Обекти в страната[редактиране | редактиране на кода]
- Художественото оформление на Дунав мост
- Барелефът на Алеко Константинов в град Пазарджик[3]. Проекта за паметника е дарен от арх. Костадин Мумджиев[4].
- Зданието на Централната поща в град Варна.[5]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
- Посмъртно е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен.
- През 1983 г. Военната киностудия прави за него документалния филм „Разрешително за временно пребиваване“.
- През 1998 г. Вежди Рашидов извайва безвъзмездно паметник на гроба на Парашчук. Година по-късно бюстът е откраднат.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б БОЛГАРО-УКРАЇНСЬКI ВIСТI // Архивиран от оригинала на 2006-07-18. Посетен на 2006-08-22.
- ↑ а б Един ваятел на парадното стълбище, в-к „Българска армия“.
- ↑ Калин Николов, Михайло Парашчук: опит за едно политическо убийство, LiterNet, 22 януари 2005.
- ↑ Родолюбиво дело на архитектите от Пазарджик Архив на оригинала от 2009-06-26 в Wayback Machine., сайт на КАБ, 19 май 2009
- ↑ КУО ВАДИС ВАРНА Архив на оригинала от 2008-12-02 в Wayback Machine., heritage.varnalife.com.