Наталия Каравелова
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелов(а).
| Наталия Каравелова | |
| българска революционерка със сръбски произход, съпруга на Любен Каравелов | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
Наталия Любен Каравелова, по баща Петрович, известна като Ната, е родена през 1820 г.[1] Тя е сестра на Настас Петрович, близък приятел на българския поет, писател, журналист, национален герой, поборник за освобождението на България от османска власт Любен Каравелов.
Съпруга и достойна съратница на Любен Каравелов, Наталия взема дейно участие в националноосвободителната борба. Тя пътува често между Букурещ, Гюргево и Русе със специални поръчения[1]. Заедно с баба Тонка, Петрана Обретенова и Тодорка Миразчиева (10.02.1849 - 08.03.1934)[2], пренасят през Дунав напечатаните устави, квитанции и други материали на БРЦК, униформата, сабята и пушката на Васил Левски[3].
Замества съпруга си при печатарската машина, когато Любен Каравелов е болен. След неговата смърт, Наталия живее в дома на младото семейство на Петко и Екатерина Каравелова в Русе.
След русенския бунт през 1887 г., Наталия Каравелова е изгонена от България по нареждане на Стефан Стамболов (поради близкото си приятелство с Олимпий Панов) и ѝ е отнета пенсията от 50 лева.[4]
Умира на 22 юли 1905 г. в Карлови Вари, погребана е в Белград.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кънчев, Минчо. Видрица. Спомени записки, кореспонденция. София, Български писател, 1985. с. 665.
- ↑ [1] Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе
- ↑ Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947). с. 972.
- ↑ Дренкова, Фани. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. София, издателство – Наука и изкуство, 1984. с. 138.