Никола Образописов
Никола Образописов | |
български художник и иконописец | |
Автопортрет, между 1860 и 1871 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Никола Образописов в Общомедия |
Никола Иванов Образописов – български художник, иконописец от Самоковска художествена школа е роден през 1828 г. Син е на Йован Иконописец, от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора.
Никола Образописов съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните ѝ форми допадат на народа. Той е един от най-значителните живописци от времето на духовното възраждане на България. Неговата интересна личност на пламенен възрожденец и живописец с оригинално дарование се откроява ярко на фона на една бурна и славна епоха от историята на българския народ.
Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Поморавието, Македония и Босна.
Иконописи и стенописи на Н. Образописов:
- В 1872 г. рисува икони за църквата „Света Петка – Параскева“ в Росомач, Вѝсок.
- През 1873 г. изписва пиротската църква „Успение на света Богородица“.
- Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците.
- Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса „Св. Лука“ при постницата.
- Негови стенописи и икони има в Бельова църква.
- Има стенописи и икони в Лозенския манастир „Свети Спас“ и др.
Образописов гравира щампи, а също така твори и светска живопис. Оставя портрети, автопортрети и битови картини, по известните от които са:
- „Селско хоро от Самоковска околия“,
- „Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир“,
- „Вражалицата“.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Никола Образописов е наречена улица в квартал „Южен парк“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 14, 39 – 40.
- Агенция Фокус от 17 януари 2006 г.
- Евдокия Петева-Филова, он-лайн предговор към книгата „Никола Образописов“
- Десислава Страхилова, Още щрихи към творческия облик на самоковския зограф Никола Образописов (въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно) Архив на оригинала от 2009-08-23 в Wayback Machine.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Петева-Филова, Е. Никола Образописов. С, 1994
- Гергова, И. Агиографската концепция на Никола Образописов. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 13, 2004, 235 – 246
- Львова Е.П. Искусство Болгарии. Очерки. Искусство. Москва, 1971. С. 68 – 69. (Илл. – „Селско хоро от Самоковска околия“, с. 70).