Операция Феликс

Операция „Феликс“ е кодовото име на неосъществен германско-испански план за завладяване на британската крепост Гибралтар.

Тя е също част от плановете на Хитлер за въвличане на Франкистка Испания във Втората световна война на страната на Оста. За начало на „Феликс“ е предвидена датата 10 януари 1941 г.

Още преди началото на войната политическите и военните ръководства на Германия и Италия отдават голямо значение на районите, непосредствено граничещи със Средиземно море. Хитлер и Мусолини планират създаването на колониални империи в Африка. След избухването на войната с Великобритаия и Франция тези планове придобиват очертания – предвидено е присъединяване на неутралните Испания и Португалия към фашистката коалиция, превземане на Гибралтар и отрязване по този начин на Англия и Франция от колониите им, които са основен доставчик на суровини. Бързата капитулация на французите през 1940 г. ускорява развитието на тези планове и на 4 октомври, на среща между Хитлер и Мусолини на прохода Бренер, е обсъден въпросът за присъединяването на Испания към тройния пакт.

На 23 октомври 1940 г. в Андай (на границата между Испания и Франция), във вагона на Хитлер се състои среща на фюрера с Франко и италианския представител, граф Галеацо Чано. От страна на Франко, за да се включи Испания в коалицията, са поставени следните материални условия:

Доставка на 400 – 700 хил. тона зърно
Осигуряване на горивото за испанската армия
Осигуряване на цялото липсващо ѝ снаряжение
Артилерия, самолети и специални части за превземането на Гибралтар и оставянето му в испанско владение

В допълнение на това, Франко иска Германия да предаде на Испания контрола над френските протекторати Мароко и Оран, и да помогне за ревизия на границите на Испанска Сахара.

По-късно Хитлер споделя, че „предпочита по-скоро да му извадят три зъба, отколкото да се срещне с Франко отново“. Въпрос на исторически дебат е дали испанският диктатор е „преиграл ръката си“, искайки твърде много или преднамарено е качил цената за влизането на Испания във войната, поставяйки по този начин Хитлер в безизходица. Възможно е също така, Вилхелм Канарис, който тайно предава информация на Франко относно немските планове, да го е убедил да не се съгласява с исканията на Хитлер.

На срещата се обсъжда и евентуалното нападение над Гибралтар, но във всеки случай, освен името на операцията и насрочената дата, другите детайли остават неизяснени. По преценки на немската страна, трябва да се отдели около 30-хилядна армия за атаката. Използването на парашутисти е изключено, както поради малкото земя около „Скалата“ (както е известна стратегически важната крепост), така и заради опасните въздушни течения. Осигуряването на тежка обсадна артилерия (оръдието „Дора“ например) би било много трудно – железопътната мрежа на Испания е с различен стандарт от тази на Германия и Франция, а и не достига в близост до Гибралтар. Отгоре на всичко, нападението трябва да се осъществи през откритата писта на английското летище, което е разположено успоредно на цялата сухопътна граница с Испания. Осъзнавайки факта, защитниците на Гибралтар поставят множество 40-мм зенитни оръдия „Бофорс“ в тунели в скалата, които сочат на север (и надолу) към летището, подсигурявайки се по този начин срещу заплахата.

Испания обаче запазва неутралитета си и не влиза във войната въпреки че активно подпомага хитлеристката коалиция (не само икономически, но и с отряд от доброволци – т.нар. Синя дивизия, изпратена на Източния фронт). Съвместната операция „Феликс“ така и не се състои.

Източници

„История на Втората световна война“, Военно издателство, 1977 г., т. 3, стр. 168 – 169.
„История на Втората световна война“, Военно издателство, 1977 г., т. 3, стр. 281.
„История на Втората световна война“, Военно издателство, 1977 г., т. 3, стр. 295.
„История на Втората световна война“, Военно издателство, 1977 г., т. 5, стр. 18.
„История на Втората световна война“, Военно издателство, 1977 г., т. 5, стр. 135.
H. Bohme, „Der deutsch-franzoslische Waffenstillstand im zweiten weltkrieg“, Щутгарт, 1966 г., т. 1, стр. 281 – 284.
A. Hillgruber, „Hitlers Strategie. Politik und Kriegfuhrung 1940 – 1941“, Франкфурт на Майн, 1965 г., стр. 130.
W. Shirer, „The Rise and Fall of the Third Reich“, Ароу (Великобритания), 1990 г. ISBN 0-09-942176-3
„Ciano's Diplomatic Papers“, Лондон, 1948 г.

Вижте също

Операция АТЛАС

Външни препратки

((en)) Директива №18 от 12 ноември 1940 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Operation Felix в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.