Организация на муджахидините на иранския народ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Организация на муджахидините на иранския народ
سازمان مجاهدين خلق ايران
Информация
Типпаравоенна
Основана5 септември 1965 г.
Положениедействаща
СедалищеПариж,  Франция (2003– )
РъководителМариам Раджави
Масуд Раджави
Членове5000 – 13 500[1]
Сайтmojahedin.org
Организация на муджахидините на иранския народ в Общомедия

Организация на муджахидините на иранския народ (ОМИН) (на персийски: سازمان مجاهدين خلق) е иранска политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се за сваляне на правителството в Иран.[2][3]

Организацията е определена като терористична от страна на Иран и Ирак, и е смятана за такава от Обединеното кралство и Европейския съюз до 2008 г. и 2009 г., съответно, и от Канада и Съединените американски щати до 2012 г.

ОМИН е критикувана за изграждането на култ към личността около нейните лидери Масуд и Мариам Раджави.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основана е на 5 септември 1965 г. от шест мюсюлмански студента, които са свързани със „Свободното движение на Иран“. В идеологически план, леви членове застават начело на ОМИН и приемат марксистката платформа през 1975 г.[4]

Организацията започва въоръжен конфликт с династия Пахлави през 1970–те години и играе активна роля в свалянето на шаха през 1979 г. Те приветстват „Негово височество аятолах Хомейни като славен боец (Моджахед)“ и призовават всички да бъдат обединени зад него срещу роялисти и империалисти. След революцията, ОМИН участва в референдума от март 1979 г. и силно подкрепя Иран при кризата със заложниците, но бойкотира референдума за конституцията на Ислямска република през декември 1979 г., както и оттегля своя кандидат за президентските избори през януари 1980 г. Освен това организацията не успява да спечели място на парламентарните избори от 1980 г. Съюзена с президента Аболхасан Банисадр, групата се сблъсква с управляващата Ислямска републиканска партия, като избягва директна критика към Рухолах Хомейни до юни 1981 г., когато обявява война на правителството на Ислямска република Иран и инициира редица атентати и убийства насочени към управляващи духовници.[5]

Знамето на ОМИН.

Организацията излиза в изгнание, като продължава да извършва нападения в Иран. През 1983 г. тя застава на страната на Саддам Хюсеин срещу иранските въоръжени сили във войната между Иран и Ирак, решение, което се разглежда като предателство от страна на по-голямата част от иранците.

ОМИН твърди, че не използва насилие през 2001 г.[6] Въпреки това, е обвинена от многобройните коментатори, че се финансира, обучава и въоръжава от Израел за убийствата на ирански ядрени учени и преподаватели.[7]

Докато ръководството на организацията пребивава в Париж, основните членове са в продължение на години, ограничени до лагера Ашраф в Ирак, особено след като ОМИН и САЩ подписват споразумение за прекратяване на огъня по „взаимно разбиране и координация“ през 2003 г.[8][9] Организацията по-късно се премества в бившата военна база на САЩ Кемп Либърти в Ирак[10], и след това в Албания.[11]

През 2002 г. ОМИН разкрива съществуването на ядрена програма на Иран. Оттогава те правят различни твърдения за програмата, не всички от които са точни.[12][13]

Участия в изобри[редактиране | редактиране на кода]

Година Избори/референдум Места/нагласа Източник
1979 Референдум за ислямска република Гласува с 'Да'
Избори за съвет на експерти
0 / 73 (0%)
 [14]
Конституционен референдум Бойкотира
1980 Президентски избори Гласува, без кандидат
Парламентарни избори
0 / 270 (0%)
 [14]

Измами и пране на пари[редактиране | редактиране на кода]

Освен средствата, предоставени от чужди държави (като Саудитска Арабия и Ирак по времето на Саддам Хюсеин), организацията набира средства чрез измама и пране на пари. Според „RAND Corporation“, поддръжници на ОМИН събират дарения на обществени места, често показващи „ужасяващи картини“ на жертвите на правата на човека в Иран и твърдящи, че събират пари за тях, но всъщност са за организацията.

Германия[редактиране | редактиране на кода]

В Германия, върховният съд постановява да затвори няколко сметки на ОМИН, след като разследвания разкриват, че организацията с цел измама, набира между $5 и $10 милиона социални помощи за деца на своите членове, изпратени до Европа.

Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Във Великобритания оперира кампания за фиктивна благотворителност, а именно „Помощ за Иран“, която „твърди, че събира пари за ирански бежанци, преследвани от ислямския режим“, а по-късно става ясно, че е параван за военното крило.[15] През 2001 г. Комисията за благотворителност на Англия и Уелс я закриват[16], след като не намират „проверими връзки между парите, дарени от британската общественост (приблизително £5 милиона годишно) и благотворителна дейност в Иран“.

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Седем привърженици са задържани от Федералното бюро за разследване (ФБР) за пренасочване на повече от $1 милион на организацията през друга фиктивна благотворителност, „Комитет за правата на човека в Иран“.[17]

На 19 ноември 2004 г., две организации „Иранско-американската общност на Северна Вирджиния“ и „Съюза срещу фундаментализма“, организират демонстрации пред сградата Капитол във Вашингтон и прехвърлят средства за нея, някои от кооти $ 9000 по сметката на член на ОМИН в Тексас. Конгресът и въпросната банка не са наясно с това дали демонстрантите действително предоставят материална подкрепа на ОМИН.[18]

Положение сред иранската опозиция[редактиране | редактиране на кода]

Докладът от октомври 1994 г. на Държавния департамент на САЩ отбелязва, че другите ирански опозиционни групи не си сътрудничат с организацията, защото я възприемат като „недемократична“ и „строго контролирана“ от нейните лидери.[19]

Поради своята анти-шахска позиция преди революцията, тя не е в близост до монархическите опозиционни групи и Реза Пахлави, сваленият принц на Иран. Импийчнатият президент на Иран, Аболхасан Банисадр също прекратява сътрудничеството си с ОМИН през 1984 г., осъждайки позицията по време на ирано-иракската война.

Покушения[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните покушения, извършени от организацията са:

Определяне като терористична организация[редактиране | редактиране на кода]

Страните и организациите по-долу, официално регистрират ОМИН като терористична организация:

По настощем
 Иран Определена от настоящата власт[22] от 1981 г., също и при династия Пахлави до 1979 г.
 Ирак Определена от правителството след 2003 г.[23]
Преди
САЩ Определена на 8 юли 1997 г., премахната на 28 септември 2012 г.[24]
 Великобритания Определена на 28 март 2001 г., премахната на 24 юни 2008 г.
Европейски съюз Определена през май 2002 г., премахната на 26 януари 2009 г.[25]
 Канада Определена на 24 май 2005 г.,[26] премахната на 20 декември 2012 г.[27]
Други
 Австралия Не е определена като терористична, но е добавена към „консолидиран списък“, условие на Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН от 21 декември 2001 г.[28]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Aaron Schwartz. National Security and the Protection of Constitutional Liberties: How the Foreign Terrorist Organization List Satisfies Procedural Due Process // The Penn State Journal of Law & International Affair 3 (1). April 2014. с. 293 – 323.
  2. ↑ Frank Bolz, Jr., Kenneth J. Dudonis, David P. Schulz. The Counterterrorism Handbook: Tactics, Procedures, and Techniques. 4. CRC Press, 2016. ISBN 1439846685. с. 459.
  3. ↑ Jonathan R. White. Terrorism and Homeland Security. 7. Cengage Learning, 2011. ISBN 1133171184. с. 371.
  4. ↑ Vahabzadeh, Peyman. FADĀʾIĀN-E ḴALQ // Encyclopædia Iranica. Bibliotheca Persica Press, 28 март 2016.
  5. ↑ Peter J. Chelkowski, Robert J. Pranger. Ideology and Power in the Middle East: Studies in Honor of George Lenczowski. Duke University Press, 1988. ISBN 0822381508. с. 250.
  6. ↑ Kroeger, Alex. EU unfreezes Iran group's funds // BBC, 12 декември 2006. Посетен на 5 януари 2013.
  7. ↑ Israel teams with terror group to kill Iran's nuclear scientists, U.S. officials tell NBC News – Rock Center with Brian Williams // rockcenter.nbcnews.com. Архивиран от оригинала на 2014-11-29. Посетен на 7 февруари 2015.
  8. ↑ About Camp Ashraf // campashraf.org. Архивиран от оригинала на 2014-12-17. Посетен на 17 декември 2014.
  9. ↑ People's Mojahedin Of Iran – Mission Report. L'Harmattan, September 2005. ISBN 2-7475-9381-9. с. 12.
  10. ↑ Shane, Scott. Iranian Dissidents Convince U.S. to Drop Terror Label // The New York Times. 21 септември 2012.
  11. ↑ Last Remaining Iranian PMOI Members Leave Camp Liberty // Breitbart, 11 септември 2016. Посетен на 19 октомври 2016. (на английски)
  12. ↑ Spector, Leonard. Iranian Nuclear Program Remains Major Threat Despite Partial Freeze of Weapons-Relevant Activities Described in New U.S. National Intelligence Estimate // Архивиран от оригинала на 2014-07-17. Посетен на 17 декември 2014.
  13. ↑ Morello, Carol. Exile group accuses Iran of secret nuclear weapons research // The Washington Post. Посетен на 17 септември 2015.
  14. ↑ а б Ervand Abrahamian. Radical Islam: the Iranian Mojahedin. Т. 3. I.B.Tauris, 1989. ISBN 9781850430773.
  15. ↑ Daniel Tovrov. MEK Pays US Officials, But Where Do The Iranian Exiles Get Their Money? // International Business Times, 29 март 2012. Посетен на 28 септември 2016.
  16. ↑ David Leigh. 'Tank girl' army accused of torture // The Guardian, 30 май 2005. Посетен на 28 септември 2016.
  17. ↑ The Mujahedin-e Khalq in Iraq: a policy conundrum // RAND Corporation, 2009.
  18. ↑ Mark Edmond Clark. An Analysis of the Role of the Iranian Diaspora in the Financial Support System of the Mujahedin-e-Khalq // Terrornomics. Routledge, 2016. ISBN 1317045904. с. 73.
  19. ↑ Kenneth Katzman. Iran: The People's Mojahedin Organization of Iran // Iran: Outlaw, Outcast, Or Normal Country?. Nova Science Publishers, 2001. ISBN 1560729546.
  20. ↑ Axworthy, Michael. Revolutionary Iran: A History of the Islamic Republic. Oxford University Press, 2013. с. 214, 374.
  21. ↑ Khatami, Siamak. Iran, a View from Within: Political Analyses. Janus Publishing Company Ltd, 2004. с. 74 – 75.
  22. ↑ Theodoulou, Michael. US move to delist MEK as terror group worries Iran's opposition // Abu Dhabi Media The National (Abu Dhabi), 26 юли 2011. Посетен на 26 декември 2013. The MEK, dedicated to overthrowing Iran's Islamic regime and considered a terrorist group by Iran [...]
  23. ↑ Abigail Hauslohner. Iranian Group a Source of Contention in Iraq. 5 януари 2009. Посетен на 5 декември 2016.
  24. ↑ Iranian exile group removed from U.S. terror list // CNN, 28 септември 2012.
  25. ↑ Ben Smith. BRIEFING PAPER Number CBP 5020: The People's Mujahiddeen of Iran (PMOI). The House of Commons Library research service, 7 март 2016. Посетен на 5 декември 2016.
  26. ↑ CANADA LISTS IRANIAN OPPOSITION ORGANIZATION AS TERRORIST ENTITY. 26 май 2005. Посетен на 5 декември 2016.
  27. ↑ Ottawa drops Saddam Hussein-linked Iranian group from terror list in bid to ramp up pressure against Tehran. 20 декември 2012. Посетен на 5 декември 2016.
  28. ↑ Nigel Brew. Delisting the Mujahideen-e-Khalq (MeK). 5 декември 2012. Посетен на 5 декември 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Организация на муджахидините на иранския народ.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата People's Mujahedin of Iran в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Организация_на_муджахидините_на_иранския_народ&oldid=11980243“.