Портал:Кинология
Home | Портал | Оценка |
Кинологията (от гръцки: кинос - куче и логос - наука) е извъннаучна дисциплина, която изучава темите, свързани с кучетата. В нейното поле на изява се включва изучаването, класификацията и стандартизирането на кучешките породи. В английския език думата cynology може да се използва със значениер на кучешки треньор или организация за изучаване на кучетата. Кинологията се практикува от различни киноложки организации или киноложки клубове. Най-голямата от тези киноложки организации е Международната федерация по кинология. Нейни подразделения са почти всички национални киноложки организации по света. Вижте статията Кинология | |
Бесът (на латински: Rabies, Lyssa, на английски: Rabies, на немски: Tollwut и на руски: Бешенство) е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез слюнка, попаднала върху открита рана. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до енцефалит (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него телца на Бабеш-Негри. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото. Разпространява се главно чрез хищници, тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане. Причинители на заразата са и прилепи. Заболяването е познато от най-дълбока древност като първите сведения за него са документирани в Месопотамия от XXIII в.пр.н.е. От тогава до наши дни то е център на вниманието и интереса на много учени. В Индия болестта е позната от 1500 - 500 г. пр.н.е. Тя е описана в древния индуистки текст Атхарва Веда и е изобразявана като бог на смъртта, наречен Яма, който според текста има две кучета, които отглежда като свои любимци. Те навестяват хората, обречени да умрат, и така изпълняват роля на емисари на смъртта. В славянската митология болните от бяс хора са наричани кликуши. Описанието на тези същества е доста хиперболизирано. още » |
Представител на породата финландски шпиц
Финландският шпиц е порода кучета, произхождаща от Финландия. Принадлежи към група шпицове и примитиви и към хрътките. През 1979 е избрана за национална порода на Финландия. |
Бари е спасително куче на манастира Сан Бернар в Алпите. То е най-известното от породата санбернар. Приписват му се над 40 спасявания на хора, затрупани в прохода Сан Бернар на итало-швейцарската граница. Една от най-известните му спасителни операции е тази, при която той спасява малко момче, затрупано със сня на недостижима ледена тераса. Въпреки че никой от монасите не могъл дац стигне мястото Бари извадил детето и успял да го съживи и да го доведе до манастира, макар че никой не идвал на помощ. Известен атрибут в описанията на Бари е малка бъчвичка с ликьор, който трябвало да посъживи малко затрупаните. Но не съществуват доказателства за съществуването на тази бъчвичка. Има две версии за смъртта му през 1814. Едната е, че през 1812 той бил ранен от един от спасяваните и имало опасност за живота му, затова бил заведен в Берн, където умрял от старост. Другата е, че бил убит от един от затрупаните, който го сбъркал с вълк. Също така има хипотеза, че през последните си години Бари е използван повече за разплод, отколкото за спасяване на хора. Вижте статията Бари (куче) |
Сарло̀совото вълче куче (на нидерландски: Saarlooswolfhond) е нидерландска порода кучета, получена от Лендер Сарлос при кръстосване на вълци и немски овчарки. Първият опит на Сарлос е през 1925, когато той кръстосва вълчицата Фльор и мъжката немска овчарка Герхард фон Франсенем. След ато експериментите продължили, били отбрани само най-здравите и психически стабилни кучета. След смъртта на на Сарлос през 1969, жена му продължилса опитите. Породата била призната от МФК през 1981. Оттогава сарлосовите вълчи учета се използват в Холандия и Западна европа като водачи на слепи и в екстремни ситуации. Влизат в групата на работните кучета. Представителите на тази порода са независими и своенравни, но в същото време обичат стопанина си. Тези кучета, както и някои вълци, се държат на безопасно разстояние от хората или от животни, които могат да им навредят. Не нападат хората без причина и менят поведението си в зависимост от ситуацията. Те не могат да лаят. Имат чудесен ловен инстинкт и често се използват за лов. Високи са между 60 и 75 см и тежат между 36 и 42 кг. Формата на главата им е близка до вълчата. Имат средно големи, жълти очи и средно големи, изправени уши. Опашката им има саблевидна форма. Биват във вълчи цвят, тъмносиви или кафяви. Вижте статията Сарлосово вълче куче |
Това е списък на петте най-нови статии, свързани с кинология.
|
Това е списък на избраните статии, свързани с кинология.
|
Координация на портал „Кинология“ | |
Това е списък на статии, свързани с кинология, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите чуждоезични статии.
|
Шаблон:Кинология-за подобряване |
Това е списък на добри статии, свързани с кинология. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите, прецизирате информацията, добавите нови гледни точки, за да отговарят на критериите за избрани статии.
| |
Ако желаете да допринесете за развитието на портала, можете да се включите в Уикипроект „Кинология“. |