Пърждево
| Пърждево Прждево | |
| — село — | |
 | |
  Пърждево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Демир Капия |
| Географска област | Демир Капия |
| Надм. височина | 214 m |
| Население | 235 души (2002 г.) |
| Пощенски код | 1440 |
| Пърждево в Общомедия | |
Пърждево (на македонска литературна норма: Прждево) е село в Северна Македония, в община Демир Капия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 километра западно от град Демир Капия, в близост до левия бряг на река Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Афанасий Селишчев свързва етимологията на името с тази на Пърдейци и вижда в него жд от праславянското dj.[1][2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в Трескавецкия поменик (XVI — XVII век) като Прьждево.[3]
В XIX век Пърждево е смесено село в Тиквешка кааза на Османската империя. Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1858 година.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пърждево има 500 жители българи християни, 1200 българи мохамедани и 65 цигани.[5]
Всички християнски жители на Пърждево са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пърждево (Parjdevo) има 560 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пръждево (Prždevo) като смесено българо-християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Селищев, А. Македонские кодики XVI – XVIII веков, София, 1933, стр. 95.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
- ↑ Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 19 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
| |||||||||||
