Райна Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Райна Георгиева
български биолог
Родена
Починала
25 юни 1983 г. (80 г.)

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластБиология, генетика

Райна Ангелова Георгиева е българска биоложка и генетичка, първата жена академик в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Райна Георгиева е родена на 26 юли 1902 г. във Велико Търново. Още от ученическите години впечатлява своите преподаватели със своята изключителната любознателност и буден ум.

Завършва първия випуск на Агрономо-лесовъдния факултет в София, където са приети едва 67 студенти. Райна Георгиева е една от седемте жени, приети във факултета. Завършва обучението си през 1925 г. Първоначално работи като преподавателка в няколко специализирани земеделски училища, където преподава трудната агрономическа материя.

Нейният изследователски дух и желание за научни изследвания надделяват и от 1941 г. до 1948 г. работи в Централния земеделски изпитателен институт. Първоначално става сътрудничка на известния български учен Дончо Костов. По време на Биологическата конференция през април 1949 Райна Георгиева прави изказване в духа на мичуринската биология. [1] И по-късно, след 1966, Райна Георгиева остава на догматични, лисенковски позиции [2] [3][4]

От 1948 г. агрономическият факултет се отделя от Софийски университет като самостоятелна Академия по селскостопански науки. По това време Райна Георгиева е доцент, а от следващата 1949 г. е вече професор.

Професионални постове[редактиране | редактиране на кода]

През своята дългогодишна практика, Райна Георгиева обучава много български специалисти и десетки аспиранти. Нейните сътрудници по-късно стават изявени български генетици и селекционери.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Академик Райна Георгиева работи в областта на теоретичните основи на генетиката и проблемите на хибридизация при растенията. След упорита изследователска работа създава редица сортове, признати и районирани за производство:

  • Междинен лен № 434/80; 434/82; 434/109;
  • Домати сорт А, сорт № 49;
  • Зимен ечемик София 48 – 3;
  • Едно от големите ѝ научни постижения са генетично създадените сортове тютюн, устойчиви на най-разпространената болест по растенията – мозайката;

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

През своя дългогодишен опит в сферата на генетиката в аграрната промишленост, Райна Георгиева е авторка на повече от 150 труда и публикации:

  • Хибридна изменчивост при някои трансплантацията на някои Solanaceae /1947/
  • Сравнително проучване на вегетативни и полови хибриди от домати /1949/
  • Хибридизация между L. peruvianum и други видове разновидности от рода Lycopersicon /1960 в съавторство с Екатерина Молхова/
  • Теоретични основи на селекцията и семепроизводството /1964 в съавторство с И.Възвъзов/
  • Генетично и цитогенетично проучване на междувидовите хибриди Lycopersicon esculentum Mill*L chilense Dun /1968 в съавторство с Е.Д.Цикова/ и много др.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Народен орден на труда – 1950;
  • Червено знаме на труда – 1959;
  • Орден НРБ I степен – 1964;
  • Орден „Г.Димитров“ 1972;
  • Заслужил деятел на културата – 1969;

Академик Райна Георгиева почива на 25 юни 1983 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Митова – Ганева Катя, „Великотърновки – от традицията към модерността“, ВТ, 2009, стр. 64 – 66
  • Енциклопедия България, т. 2/1981 г., стр. 85
  • Калев Георги, „Академик Райна Ангелова Георгиева“, Научен живот, 1983, №4, юли-август
  • Сто години българска академия на науките /1869 – 1969/, С., 1969

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райна Георгиева. Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. 446 с., стр. 221 – 232.
  2. Проф. Гроздан Векилов, Трънливият път на генетиката у нас (спомени), в. Здравен фронт, 13 август 1988
  3. Аглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенкоизма в България: Биологическата конференция (София, 4 – 8 април 1949) Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4 – 8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188 – 198.
  4. Г. Рукмански. Кратка история на генетиката. „Авангард Прима“, София, 2011. ISBN 978-954-323-813-2