Ричард Улф
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ричард Улф Richard Wolff | |
| американски икономист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Харвардски университет Станфордски университет Йейлски университет Масачузетски университет в Амхърст |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика |
| Работил в | Масачузетски университет в Амхърст |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.rdwolff.com |
| Ричард Улф в Общомедия | |
Ричард Улф (на английски: Richard Wolff) е американски нетрадиционен икономист, известен с трудовете си върху икономическата теория на Маркс, икономическата методология и класовия анализ. Професор по икономика, преподава в Масачузетския университет в Амхърст от 1973 до 2008. Преподава икономика и в Йейл, в Държавния университет на Ню Йорк, в Университета на Юта, в Парижкия университет (Сорбоната) и в Брехт форума в Ню Йорк. Гостуващ професор по програмата за следдипломна квалификация по международни отношения в „Ню Скуул Юниверсити“ в Ню Йорк. Изнася и лекции в Брехт форум в Манхатън. През 2010 публикува книгата си „Капитализмът се размириса“, която излиза и като филм. През 2012 излизат три нови негови книги: „Окупирай икономиката: оспорване на капитализма“ в съавторство с Дейвид Барсеймиън, „Сравнение на икономическите теории: неокласическа, кейнсианска и марксистка“ в съавторство със Стивън Резник, и „Демокрация на работното място“.
Улф е водещ на седмичното радио предаване „Икономически новини“ по радио WBAI и е чест гост в радио и телевизионни предавания и интернет медии. Списание „Ню Йорк Таймс“ го обяви за „най-бележития марксистки икономист в Америка“. Улф живее в Манхатън със своята съпруга и сътрудник д-р Хариет Фраад, практикуващ психотерапевт.
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Родителите на Ричард Улф са европейци, емигрирали в САЩ по време на Втората световна война. Неговият баща е французин, работил в Кьолн като адвокат. В САЩ започва работа в Йънгстаун, Охайо, като работник в стоманената промишленост (отчасти защото европейската му диплома не е призната в САЩ). Семейството се установява да живее в покрайнините на Ню Йорк. Майка му е германска гражданка. Улф казва, че европейските му корени са повлияли на мирогледа му.
| „ | Всичките ви очаквания за това как работи светът, вероятно ще се променят през живота ви след неочаквани, често трагични събития. Да си гъвкав и запознат с различни факти, случващи се по света, е не просто добра идея за един мислещ човек, а е от жизнено значение за оцеляването. Аз израснах с убеждението, че е много важно да разбера политическата и икономическата среда, в която живея. Това ме направи малко по-различен от съучениците ми, които не изпитваха такава напираща нужда да разберат механизмите, ръководещи нестабилния и често опасен свят. Това бе много важен урок за мен. | “ |
Улф завършва като бакалавър по история в Харвард през 1963, след което се премества в Станфорд, където през 1964 записва магистратура по икономика, за да учи при Пол Баран. Баран умира преждевременно от сърдечен удар и Улф се прехвърля в университета Йейл, където през 1966 взима магистърска степен. Към нея добавя магистърска степен по история през 1967 и докторска степен по икономика през 1969. Дисертацията му „Икономика на колониализма: Британия и Кения“ е публикувана като книга през 1974.
В допълнение към родния си английски, Улф говори гладко френски и немски език.
Професионален живот[редактиране | редактиране на кода]
Улф преподава в Държавния университет на Ню Йорк от 1969 до 1973. Там започва съвместната си дейност с икономиста Стивън Резник, който пристига през 1971, след като му е отказана професорска катедра в Йейл заради подписа му под петиция срещу войната. През 1973 те стават част от новонаетите „радикални преподаватели“ в икономическия факултет на Масачузетския университет в Амхърст, заедно със Самуел Боулс, Хърбърт Гинтис и Рик Едуардс. Улф става професор през 1981. Пенсионира се през 2008, но остава гостуващ професор в „Ню Скуул Юниверсити“ в Ню Йорк.
Първият съвместен академичен труд на Улф и Резник е „Теория на традиционните конюнктури и преходът от феодализъм към капитализъм“, който очертава основния метод на трудовете им оттогава насетне. В книгата използват подхода на класовия анализ при разглеждане на прехода от феодализъм към капитализъм. Темите включват: Теорията на Маркс и анализ на стойността, радикалната икономика, международната търговия, бизнес циклите, Съветския съюз и сравнение на Марксови и не-Марксови икономически теории.
Улф и Резник вземат „Прочит на капитала“ на Луи Алтюсер и Етиен Балибар като отправна точка и разработват изкусен прочит на втори и трети том на „Капиталът“ в своята въздействаща книга „Знание и класи“. Според авторите марксисткия класов анализ изисква детайлно проучване на различните начини за производство, присвояване и разпределение на принадения труд. Според Маркс съществуват пет класови структури, в зависимост от начина на присвояване на принадения труд: древна (независима), робска, феодална, капиталистическа и комунистическа.
През 1989 заедно с колеги, бивши и настоящи студенти, Улф стартира академичното списание „Преосмисляне на марксизма“, целящ създаването на платформа за преосмисляне и развиване на идеите и теориите на Маркс в икономиката, както и за други социални изследвания. Той продължава да бъде член на редколегията на списанието.
През пролетта на 1994 г. Улф е гостуващ професор в Сорбоната в Париж.
Улф е съосновател на Зелената партия в Ню Хейвън, Кънектикът, и неин кандидат-кмет през 1985.
През последните пет години, в сътрудничество с Резник, Улф разработва нов метод в политическата икономика. Той запазва и доразвива систематично Марксовата идея за класа и принаден труд. Този подход е представен в няколко книги на Резник и Улф, както и в различни статии, писани от тях заедно и поотделно.
От 2005 г. Улф публикува множество кратки анализи, фокусирани основно, ако не и изцяло, върху зараждащата се и по-късно избухнала световна капиталистическа криза. Повечето от тях са събрани в публикуваната през 2010 негова книга „Капитализмът се размириса“.
След 2008 г. Улф изнася множество публични лекции в университети, колежи, на профсъюзни събрания, в гимназии и т.н. Той е чест гост в телевизионни и радио предавания в САЩ и пише статии за различни уебсайтове.
Един от неговите студенти, Георгиос Папандреу, става министър-председател на Гърция между 2009 и 2011 г. Улф го помни като студент, който „иска да стане едновременно изтънчен и социалистически икономист“. Професорът по икономика Костас Панайотакис обаче отбелязва, че: „След избирането му за гръцки министър-председател през есента на 2009 г. с предизборна програма, критикуваща строгите икономически мерки като грешна политика в момент на дълбока икономическа криза, Георг Папандреу направи кръгом и, изправен пред дълбока криза, извика Международния валутен фонд и наложи най-тежката програма за строги икономически мерки, която някоя страна е виждала.“
През 2012 са публикувани други три книги на Улф: „Окупирай икономиката: оспорване на капитализма“ в съавторство с Дейвид Барсеймиън, „Сравнение на икономическите теории: неокласическа, кейнсианска и марксистка“ в съавторство със Стивън Резник, и „Демокрация на работното място“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Wolff, Richard D. The Economics of Colonialism. New Haven and London, Yale University Press, 1974. ISBN 0-300-01639-5.
- Rethinking Marxism: Essays for Harry Magdoff and Paul Sweezy. NY, Autonomedia, 1985.
- Wolff, Richard D. Economics: Marxian versus Neoclassical. Baltimore, Johns Hopkins Press, 1987. ISBN 0-8018-3479-1.
- Resnick, Stephen A. Knowledge and Class: A Marxian Critique of Political Economy. Chicago, University of Chicago Press, 1987. ISBN 0-226-71021-1.
- Fraad, Harriet. Bringing It All Back Home: Class, Gender and Power in the Modern Household. Pluto Press, 1994. ISBN 0-7453-0707-8.
- Wolff, Richard D. Crisis and Transitions: A Critique of the International Economic Order. Westview Press, 1988. ISBN 0-8133-0757-0.
- Gibson-Graham, J.K. Class and Its Others. Minneapolis, MN, Minnesota University Press, 2000. ISBN 0-8166-3618-4.
- Gibson-Graham, J.K. Re/Presenting Class: Essays in Postmodern Marxism. Durham, NC, Duke University Press, 2001. ISBN 0-8223-2709-0.
- Resnick, Stephen A. Class Theory and History: Capitalism and Communism in the USSR. NY, Routledge, 2002. ISBN 0-415-93317-X.
- Resnick, Stephen A. New Departures in Marxian Theory. NY, Routledge, 2006. ISBN 0-415-77025-4.
- Wolff, Richard D. Capitalism Hits the Fan. Olive Branch Press, 2009. ISBN 1-56656-784-X.
- Wolff, Richard D. Contending Economic Theories: Neoclassical, Keynesian, and Marxian. Cambridge, Massachusetts, MIT Press, 2012. ISBN 978-0262018005.
- Wolff, Richard D. Democracy at Work: A Cure for Capitalism. Chicago, Haymarket Books, 2012. ISBN 978-1608462476.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Richard D. Wolff в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
