Павел Милюков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
→‎Биография: състояние на чехословашкия легион в Русия
Ред 30: Ред 30:


По време на [[Революция в Русия (1905)|Руската революция]] от 1905-1907 Милюков се завръща в Русия. Той става известен като водач на профсъюзното обединение [[Съюз на съюзите]] и един от основателите на Конституционно-демократическата партия (''кадети''). Избиран е за депутат от Санкт Петербург в III и IV [[Държавна дума]], в които оглавява парламентарната група на кадетите. Той е и редактор на партийния вестник ''„Речь“''. През 1913 Милюков се включва в международната комисия, която разследва причините и провеждането на [[Балкански войни|Балканските войни]]. Сочен е за същинския автор на голяма част от доклада, известен като [[Карнегиева анкета]].<ref>Michailidis, I. [http://www.macedonian-heritage.gr/Contributions/contr_Carnegie_1.html The Carnegie Commission in Macedonia, Summer 1913] (Macedonian Heritage, 10.09.2009)</ref> През 1915, отново в родината си, Милюков е сред инициаторите за създаването на опозиционния [[Прогресивен блок]].
По време на [[Революция в Русия (1905)|Руската революция]] от 1905-1907 Милюков се завръща в Русия. Той става известен като водач на профсъюзното обединение [[Съюз на съюзите]] и един от основателите на Конституционно-демократическата партия (''кадети''). Избиран е за депутат от Санкт Петербург в III и IV [[Държавна дума]], в които оглавява парламентарната група на кадетите. Той е и редактор на партийния вестник ''„Речь“''. През 1913 Милюков се включва в международната комисия, която разследва причините и провеждането на [[Балкански войни|Балканските войни]]. Сочен е за същинския автор на голяма част от доклада, известен като [[Карнегиева анкета]].<ref>Michailidis, I. [http://www.macedonian-heritage.gr/Contributions/contr_Carnegie_1.html The Carnegie Commission in Macedonia, Summer 1913] (Macedonian Heritage, 10.09.2009)</ref> През 1915, отново в родината си, Милюков е сред инициаторите за създаването на опозиционния [[Прогресивен блок]].

Той се среща с професор [[Томаш Масарик|Томаш Гариг Масаpuк]] в Лондон и се консултира с него и сегашното състояние на чехословашкия легион в Русия по това време.<ref> (cs) Preclík, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 pages, first issue vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karvina, Czech Republic) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pages 36 - 39, 41 - 42, 111-112, 124–125, 128, 129, 132, 140–148, 184–199. </ref>


Павел Милюков участва активно в началния етап на [[Руска революция (1917)|Руската революция]] от 1917, като през март-април е министър на външните работи. През лятото той подкрепя подготвяния преврат на [[Лавър Корнилов]] и е отстранен от ръководството на партията. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] през 1917 заминава на юг в Москва, [[Новочеркаск]] и [[Киев]], а през ноември 1918 - за [[Румъния]], [[Франция]], [[Великобритания]]. През 1920 се установява във Франция.
Павел Милюков участва активно в началния етап на [[Руска революция (1917)|Руската революция]] от 1917, като през март-април е министър на външните работи. През лятото той подкрепя подготвяния преврат на [[Лавър Корнилов]] и е отстранен от ръководството на партията. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] през 1917 заминава на юг в Москва, [[Новочеркаск]] и [[Киев]], а през ноември 1918 - за [[Румъния]], [[Франция]], [[Великобритания]]. През 1920 се установява във Франция.

Версия от 15:06, 11 май 2020

Павел Милюков
Павел Николаевич Милюков
руски политик и историк
Роден
Починал
31 март 1943 г. (84 г.)
ПогребанБатиньолско гробище, Париж, Франция
Религияправославие
Учил вИсторико-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вМосковски университет
Софийски университет
Семейство
СъпругаАнна Смирнова
Нина Григориева
ДецаНиколай
Сергей
Наталия
Подпис
Павел Милюков в Общомедия

Павел Николаевич Милюков (на руски: Павел Николаевич Милюков) е руски историк, публицист и политик, един от водачите на Конституционно-демократическата партия и на руската емиграция след Гражданската война.

Биография

Павел Милюков е роден на 27 януари (15 януари стар стил) 1859 и има благороднически произход. Участва в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в санитарен отряд на Кавказкия фронт. Завършва история в Москва през 1882, и остава на работа в университета. В края на през 1890-те с курса си „История на руската култура“ се нарежда сред най-значимите руски историци на своето време.

Заради либералните си политически възгледи, през 1895 Милюков е уволнен от Московския университет и е изпратен в Рязан. През 1897 заминава за София и преподава в Софийския университет. През 1898, под натиска на руското правителство, е отстранен от университета. През следващите месеци взима участие в археологическа експедиция в Македония. През 1899 Павел Милюков успява да се върне в Санкт Петербург, но е осъден на шест месеца затвор и изгнание от столицата. От 1903 отново е в чужбина.

По време на Руската революция от 1905-1907 Милюков се завръща в Русия. Той става известен като водач на профсъюзното обединение Съюз на съюзите и един от основателите на Конституционно-демократическата партия (кадети). Избиран е за депутат от Санкт Петербург в III и IV Държавна дума, в които оглавява парламентарната група на кадетите. Той е и редактор на партийния вестник „Речь“. През 1913 Милюков се включва в международната комисия, която разследва причините и провеждането на Балканските войни. Сочен е за същинския автор на голяма част от доклада, известен като Карнегиева анкета.[1] През 1915, отново в родината си, Милюков е сред инициаторите за създаването на опозиционния Прогресивен блок.

Той се среща с професор Томаш Гариг Масаpuк в Лондон и се консултира с него и сегашното състояние на чехословашкия легион в Русия по това време.[2]

Павел Милюков участва активно в началния етап на Руската революция от 1917, като през март-април е министър на външните работи. През лятото той подкрепя подготвяния преврат на Лавър Корнилов и е отстранен от ръководството на партията. След Октомврийската революция през 1917 заминава на юг в Москва, Новочеркаск и Киев, а през ноември 1918 - за Румъния, Франция, Великобритания. През 1920 се установява във Франция.

От 1921 до 1940 Милюков издава в Париж влиятелния сред руската емиграция вестник „Последние новости“. През 1922, по време на лекция в Берлин, срещу него е извършен атентат, при който е убит Владимир Дмитриевич Набоков, баща на писателя Владимир Набоков. През 1929 в много градове на Европа е отбелязан 70-годишният юбилей на Милюков. По този повод правителството на България му прави дарение от 270 хиляди лева, което му позволява да си купи къща в Южна Франция. Павел Милюков умира там през 1943 година.[3]

Милюков е член на Македонския научен институт и издава серия книги на македонска тематика: „Християнские древности Западной Македонии“, „Македония и европейские державы“, „Сербо-болгарские отношения по македонскому вопросу“ и други.[4]

Бележки

  1. ↑ Michailidis, I. The Carnegie Commission in Macedonia, Summer 1913 (Macedonian Heritage, 10.09.2009)
  2. ↑ (cs) Preclík, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 pages, first issue vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karvina, Czech Republic) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pages 36 - 39, 41 - 42, 111-112, 124–125, 128, 129, 132, 140–148, 184–199.
  3. ↑ Павел Николаевич Милюков в Hrono.ru
  4. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Павел_Милюков&oldid=10163230“.