Минало предварително време: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 2A00:4802:3A0:9039:F8C2:8DB6:6DF3:B3F7 (б.), към версия на 92.247.42.74 Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Минало предварително време''' е [[глаголно време]], което означава действие, извършено преди определено минало действие или минал момент. Резултатът от това действие е налице в този минал момент. В българския език се образува от минало |
'''Минало предварително време''' е [[глаголно време]], което означава действие, извършено преди определено минало действие или минал момент. Резултатът от това действие е налице в този минал момент. В българския език се образува от минало свършено време на спомагателния глагол ''съм'' и минало свършено деятелно [[причастие]] на глагола, който се спряга. |
||
''Пример'': Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината. |
''Пример'': Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината. |
Версия от 05:06, 26 май 2020
Минало предварително време е глаголно време, което означава действие, извършено преди определено минало действие или минал момент. Резултатът от това действие е налице в този минал момент. В българския език се образува от минало свършено време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие на глагола, който се спряга.
Пример: Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината.
Спрежение:
- аз бях казал
- ти беше (бе) казал
- той беше (бе) казал
- тя беше (бе) казала
- то беше (бе) казало
- ние бяхме казали
- вие бяхте казали
- те бяха казали
В старогръцкия глаголите са имали специални форми за минало предварително време (наричано ὑπερσυντέλικος, „повече от завършено“), докато в съвременния гръцки език това време се образува със спомагателен глагол.
В латинския, минало предварително време (plus quam perfectum) е формирано без спомагателен глагол в деятелен залог, а в страдателен залог – със спомагателен глагол и минало страдателно причастие.
В английския се нарича past perfect и се формира с комбинация от спомагателния глагол have в минало време и миналото причастие (past participle) на главния глагол, като в had jumped (беше скочил) или had written (беше писал/написал).
В немския се нарича Plusquamperfekt и се формира с помощта на формите за Präteritum на спомагателните глаголи sein или haben и миналото причастие (Partizip II) на основния глагол. Примери: Er war gesprungen. (Той беше скочил.) или Er hatte geschrieben. (Той беше писал/написал.)
Източници
|