Изгрев: Разлика между версии
м Общи промени |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
[[Файл:Sunrise-over-Igumenitsa.jpg|мини|Изгрев над [[Игуменица]], [[Гърция]]]] |
[[Файл:Sunrise-over-Igumenitsa.jpg|мини|Изгрев над [[Игуменица]], [[Гърция]]]] |
||
'''Изгревът''' е това време от [[денонощие]]то, когато [[Слънчев диск|дискът на Слънцето]] започва да се появява на [[изток]] над [[хоризонт]]а. Изгревът не бива да се бърка със [[зора]]та, при която нощното [[небе]] започва да изсветлява и която настъпва известно време преди изгрева. Поради рефракцията ([[пречупване на светлината|пречупването]]) на слънчевите лъчи в [[атмосфера]]та, която прави така че [[Слънце]]то се вижда, докато фактически то все още е под хоризонта, както изгревът, така и залезът, могат да се третират като [[зрителна измама]]. |
'''Изгревът'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/изгрев/ изгрев] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> е това време от [[денонощие]]то, когато [[Слънчев диск|дискът на Слънцето]] започва да се появява на [[изток]] над [[хоризонт]]а. Изгревът не бива да се бърка със [[зора]]та, при която нощното [[небе]] започва да изсветлява и която настъпва известно време преди изгрева. Поради рефракцията ([[пречупване на светлината|пречупването]]) на слънчевите лъчи в [[атмосфера]]та, която прави така че [[Слънце]]то се вижда, докато фактически то все още е под хоризонта, както изгревът, така и залезът, могат да се третират като [[зрителна измама]]. Нарича се още '''изгряване'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/изгряване/ изгряване] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> или диалектно '''огрев'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/огрев/ огрев] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>. |
||
Привидното въртене в [[запад]]на посока на Слънцето около [[Земя]]та след изгрева се дължи на фактическото въртене на Земята около [[земна ос|оста]] ѝ в източна посока. Илюзията за въртенето на Слънцето около Земята е толкова убедителна, че в повечето световни [[митология|митологии]] и [[религия|религии]] е залегнал [[геоцентричен модел|геоцентричният модел на света]]. |
Привидното въртене в [[запад]]на посока на Слънцето около [[Земя]]та след изгрева се дължи на фактическото въртене на Земята около [[земна ос|оста]] ѝ в източна посока. Илюзията за въртенето на Слънцето около Земята е толкова убедителна, че в повечето световни [[митология|митологии]] и [[религия|религии]] е залегнал [[геоцентричен модел|геоцентричният модел на света]]. |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
В [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] най-късният изгрев настъпва не на зимното [[слънцестоене]] (около [[21 декември]]), а в началото на [[януари]]. Аналогично най-ранният изгрев настъпва не на лятното слънцестоене (около [[21 юни]]), а малко по-рано през [[юни]]. При движение от [[екватор]]а към [[северен полюс|Северния полюс]] моментите на изгрев и залез се променят, както се и променят през различните дни на годината. Включително на екватора моментите на изгрев и залез варират през годината в рамките на няколко минути. |
В [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] най-късният изгрев настъпва не на зимното [[слънцестоене]] (около [[21 декември]]), а в началото на [[януари]]. Аналогично най-ранният изгрев настъпва не на лятното слънцестоене (около [[21 юни]]), а малко по-рано през [[юни]]. При движение от [[екватор]]а към [[северен полюс|Северния полюс]] моментите на изгрев и залез се променят, както се и променят през различните дни на годината. Включително на екватора моментите на изгрев и залез варират през годината в рамките на няколко минути. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 19:00, 22 юли 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Изгрев.
Изгревът[1] е това време от денонощието, когато дискът на Слънцето започва да се появява на изток над хоризонта. Изгревът не бива да се бърка със зората, при която нощното небе започва да изсветлява и която настъпва известно време преди изгрева. Поради рефракцията (пречупването) на слънчевите лъчи в атмосферата, която прави така че Слънцето се вижда, докато фактически то все още е под хоризонта, както изгревът, така и залезът, могат да се третират като зрителна измама. Нарича се още изгряване[2] или диалектно огрев[3].
Привидното въртене в западна посока на Слънцето около Земята след изгрева се дължи на фактическото въртене на Земята около оста ѝ в източна посока. Илюзията за въртенето на Слънцето около Земята е толкова убедителна, че в повечето световни митологии и религии е залегнал геоцентричният модел на света.
Хората считат за изгрев момента, когато над хоризонта се покаже най-горната част от слънчевия диск, а не неговият център. По същия начин за залез се приема моментът, когато не центърът, а последните части от диска изчезнат под хоризонта, като по този начин леко се увеличава продължителността на „деня“ по отношение на „нощта“. Въпреки това астрономите базират изчисленията си за продължителността на деня именно на моментите, когато центърът на диска пресича хоризонта.
В Северното полукълбо най-късният изгрев настъпва не на зимното слънцестоене (около 21 декември), а в началото на януари. Аналогично най-ранният изгрев настъпва не на лятното слънцестоене (около 21 юни), а малко по-рано през юни. При движение от екватора към Северния полюс моментите на изгрев и залез се променят, както се и променят през различните дни на годината. Включително на екватора моментите на изгрев и залез варират през годината в рамките на няколко минути.
Източници
Външни препратки
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sunrise в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||
