Георги Калайджиев (цигулар): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
основно допълване и форматиране
Ред 61: Ред 61:
През 2009 г. умира неговият [[тъст]], който завещава известна сума, за подпомагане на бедни деца. С тези пари Георги Калайджиев започва проекта „Музиката вместо улицата“ ({{lang|de|Musik statt straẞe}}), в който съвместно с български музиканти, обучава социално слаби деца, на класическа музика. Първоначално, Георги организира школата, като извършва основен ремонт на гаража на сестра си Стефка, в квартал „Даме Груев“, в [[Сливен]]. По-късно надстроява върху него още един етаж. Инвестира в сградата около 20 000 [[евро]], почти всичките получени чрез [[дарение|дарения]], от Германия.<ref name="trud1"/>
През 2009 г. умира неговият [[тъст]], който завещава известна сума, за подпомагане на бедни деца. С тези пари Георги Калайджиев започва проекта „Музиката вместо улицата“ ({{lang|de|Musik statt straẞe}}), в който съвместно с български музиканти, обучава социално слаби деца, на класическа музика. Първоначално, Георги организира школата, като извършва основен ремонт на гаража на сестра си Стефка, в квартал „Даме Груев“, в [[Сливен]]. По-късно надстроява върху него още един етаж. Инвестира в сградата около 20 000 [[евро]], почти всичките получени чрез [[дарение|дарения]], от Германия.<ref name="trud1"/>


В школата се обучават не само ромчета, но и социално слаби българчета, турчета, арменчета. Децата получават безплатно инструмент и обучение, финансирани чрез [[дарение|дарения]], от Германия. В школата се преподават уроци по [[виолончело]], [[цигулка]], [[китара]], [[пиано]], [[контрабас]] и [[флейта]], по два пъти седмично. Освен специалния музикален инструмент, децата изучават солфеж и история на музиката. Ангажиран е преподавател, който да им помага за уроците по общообразователните предмети в училище. Освен обучението по музика, проектът създава чувство за общност и подкрепа на децата, в неравностойно положение. Учи ги на мислене, баланс и концентрация. Мотивира ги да бъдат дисциплинирани, да се стараят и да уважават обществото. Към 2020 година, през школата са преминали над 300 деца. Много от тях продължават обучението си в специализирани средни музикални училища и след това, в [[Национална музикална академия|Националната музикална академия]] в [[София]].<ref name="24chasa"/>
В школата се обучават не само ромчета, но и социално слаби българчета, турчета, арменчета. Децата получават безплатно инструмент и обучение, финансирани чрез [[дарение|дарения]], от Германия. В школата се преподават уроци по [[виолончело]], [[цигулка]], [[китара]], [[пиано]], [[контрабас]] и [[флейта]], по два пъти седмично. Освен специалния музикален инструмент, децата изучават [[солфеж]] и [[история на музиката]]. Ангажиран е преподавател, който да им помага за уроците, по общообразователните предмети, в училище. Освен обучението по музика, проектът създава чувство за общност и подкрепа на децата, в неравностойно положение. Учи ги на [[мислене]], емоционален баланс и концентрация. Мотивира ги да бъдат дисциплинирани, да се стараят и да уважават обществото. Към 2020 година, през школата са преминали над 300 деца. Много от тях продължават обучението си в специализирани средни музикални училища и след това, в [[Национална музикална академия|Националната музикална академия]] в [[София]].<ref name="24chasa"/>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 09:31, 16 септември 2020

Георги Калайджиев
български цигулар
Роден
1947 г. (77 г.)

Националност България
Работилконцертмайстор на „Софийски солисти“ и на филхармонията в Гисен; художествен директор на камерен оркестър „Studio Koncertante“, в същия град.
Музикална кариера
Стилкамерна музика
Инструментицигулка
НаградиПочетен гражданин на гр. Сливен (2014 г.)
Награда „Добри Чинтулов“ на общ. Сливен (2019 г.)

Георги Калайджиев е български цигулар, концертмайстор и благодетел.[1] През 2009 г. създава в Сливен, първата в Европа музикална школа за бедни деца – проект „Музиката вместо улицата“.[2] От 2014 г. е почетен гражданин на гр. Сливен, а през 2019 г. му е присъдена престижната награда за изкуство „Добри Чинтулов“.[3]

Биография

Георги Калайджиев е роден през 1947 г., в град Сливен. Произхожда от бедно ромско семейство, което живее в ромската махала на града – квартал „Надежда“.

Бащата на Георги Казанджиев е цигулар, учи в Консерваторията в София, но не успява да завърши, поради бедност. Понякога свири на улицата, за да издържа семейството си. През 1960-те години, бащата на Георги Казанджиев работи в оркестъра, на ресторант „Тера“. През 1963 г. оркестърът свири, в присъствието на кмета на града, Георги Йорданов, и други административни ръководители. Георги Калайджиев свири соло и печели бурни аплодисменти, на публиката. Баща му споделя с кмета, че иска да прати сина си, да учи в Музикално училище, но няма финансова възможност. Георги Йорданов отпуска на младия талант общинска стипендия „Добри Чинтулов“ и Казанджиев отива да учи в Бургас.[3] Оттам са едни от най-хубавите му спомени: „за мен Бургас е свещен град, разхождал съм се толкова много по „Богориди“, там са моите първи сцени.“ Георги Калайджиев е изключително прилежен ученик. Сутрин пристига първи в училището и често си тръгва последен. [2]

След средното си образование, завършва с отличие Българската държавна консерватория в София. Следва двугодишна специализация по камерна музика, при професор Татрай, в консерваториятаФеренц Лист”, в Будапеща.[4]

След като завършва висшето си образование, Георги Калайджиев е приет на работа в камерния оркестър за класическа музика „Софийски солисти“. Благодарение на своя талант и прилежание, съвсем скоро е избран за концертмайстор на групата. Участва в множество успешни изяви в България и по света.[4] Изнася концерти в Карнеги Хол (Ню Йорк, САЩ), Роял Албърт Хол (Лондон, Англия), Операта в Сидни (Австралия). На фестивала в Байройт, по случай откриването на Вагнеровите празници, свири с Томас Брандис и проф. Саша Гаврилов.[3]

През 1993 г., икономическата криза, свързана с българския преход, принуждава Георги Калайджиев да емигрира в Германия. Той бързо се реализира, като концертмайстор на Филхармоничния оркестър на град Гисен и в любителския оркестър „Колегиум музикум”, в Щадалендорф. Започва да преподава на деца и студенти, в Германия. През 1999 година създава собствен камерен ансамбъл – „Студио Концертанте”, на който е художествен ръководител и до днес.[4]

Благотворителност

Георги Калайджиев никога не забравя своя роден град и корените си. Събира помощи за бедните и болните, от квартал „Надежда”, раздава лични дарения за децата от социалните заведения, организира гостувания на сливенски художници, музиканти и танцови състави в Гисен.

Георги Калайджиев създава лятна академия „Жеруна”, предназначена за творчески и художествен обмен между Сливен и Германия.

През 2009 г. умира неговият тъст, който завещава известна сума, за подпомагане на бедни деца. С тези пари Георги Калайджиев започва проекта „Музиката вместо улицата“ (на немски: Musik statt straẞe), в който съвместно с български музиканти, обучава социално слаби деца, на класическа музика. Първоначално, Георги организира школата, като извършва основен ремонт на гаража на сестра си Стефка, в квартал „Даме Груев“, в Сливен. По-късно надстроява върху него още един етаж. Инвестира в сградата около 20 000 евро, почти всичките получени чрез дарения, от Германия.[2]

В школата се обучават не само ромчета, но и социално слаби българчета, турчета, арменчета. Децата получават безплатно инструмент и обучение, финансирани чрез дарения, от Германия. В школата се преподават уроци по виолончело, цигулка, китара, пиано, контрабас и флейта, по два пъти седмично. Освен специалния музикален инструмент, децата изучават солфеж и история на музиката. Ангажиран е преподавател, който да им помага за уроците, по общообразователните предмети, в училище. Освен обучението по музика, проектът създава чувство за общност и подкрепа на децата, в неравностойно положение. Учи ги на мислене, емоционален баланс и концентрация. Мотивира ги да бъдат дисциплинирани, да се стараят и да уважават обществото. Към 2020 година, през школата са преминали над 300 деца. Много от тях продължават обучението си в специализирани средни музикални училища и след това, в Националната музикална академия в София.[3]

Източници