Георги Калайджиев (цигулар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Калайджиев.

Георги Калайджиев
български цигулар
Роден
1947 г. (73 г.)

Националност Флаг на България България
Професия концертмайстор на „Софийски солисти“ и на филхармонията в Гисен; художествен директор на камерен оркестър „Studio Koncertante“, в същия град.
Музикална кариера
Стил камерна музика
Инструменти цигулка
Награди Почетен гражданин на гр. Сливен (2014 г.)
Награда „Добри Чинтулов“ на общ. Сливен (2019 г.)
Семейство
Съпруга Мария Хаушилд

Георги Калайджиев е български цигулар, концертмайстор и благодетел.[1] През 2009 г. създава в Сливен, първата в Европа музикална школа за бедни деца – проект „Музиката вместо улицата“.[2] От 2014 г. е почетен гражданин на гр. Сливен, а през 2019 г. му е присъдена престижната награда за изкуство „Добри Чинтулов“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Калайджиев е роден през 1947 г., в град Сливен.

Произхожда от бедно ромско семейство, което живее в ромската махала на града – квартал „Надежда“. Бащата на Георги Казанджиев е цигулар, учи в Консерваторията в София, но не успява да завърши, поради бедност. Понякога му се налага да свири на улицата, за да издържа семейството си.

През 1960-те години, бащата на Георги Казанджиев работи в оркестъра, на ресторант „Тера“, в Сливен. През 1963 г. оркестърът свири, в присъствието на кмета на града, Георги Йорданов, и други административни ръководители. Георги Калайджиев свири соло и печели бурни аплодисменти, на публиката. Баща му споделя с кмета, че иска да прати сина си, да учи в музикално училище, но няма средства.[3]

Кметът на Сливен, Георги Йорданов, отпуска на младия талант общинска стипендия „Добри Чинтулов“ и Георги Казанджиев отива да учи в Музикалното училище, в Бургас. Оттам са едни от най-хубавите му спомени: „за мен Бургас е свещен град, разхождал съм се толкова много по „Богориди“, там са моите първи сцени.“ Георги Калайджиев е изключително прилежен ученик. Сутрин пристига първи в училището и често си тръгва последен.[2]

След средното си образование, завършва с отличие Българската държавна консерватория в София. Следва двугодишна специализация по камерна музика, при професор Татрай, в консерваториятаФеренц Лист“, в Будапеща.[4]

След като завършва висшето си образование, Георги Калайджиев е приет на работа в камерния оркестър за класическа музика „Софийски солисти“. Благодарение на своя талант и прилежание, съвсем скоро е избран за концертмайстор на групата. Участва в множество успешни изяви в България и по света.[4] Изнася концерти в Карнеги Хол (Ню Йорк, САЩ), Роял Албърт Хол (Лондон, Англия), Операта в Сидни (Австралия), в Япония, Сингапур, Хонг Конг и Китай. На фестивала в Байройт, по случай откриването на Вагнеровите празници, свири с Томас Брандис и проф. Саша Гаврилов.[3]

През 1993 г., икономическата криза принуждава Георги Калайджиев да емигрира в Германия. Той бързо се реализира, като концертмайстор на Филхармоничния оркестър на град Гисен и в любителския оркестър „Колегиум музикум“, в Щадалендорф. Започва да преподава на деца и студенти, в Германия.

Георги Калайджиев е женен за Мария Хаушилд, германска гражданка и социален психолог. Имат двама сина.

През 1999 година създава собствен камерен ансамбъл – „Студио Концертанте“, на който е художествен ръководител и до днес.[4]

Благотворителност[редактиране | редактиране на кода]

Георги Калайджиев никога не забравя своя роден град и корените си. Събира помощи за бедните и болните, от квартал „Надежда“, раздава лични дарения за децата от социалните заведения, организира гостувания на сливенски художници, музиканти и танцови състави в Гисен.

Георги Калайджиев създава лятна академия „Жеруна“, предназначена за творчески и художествен обмен между Сливен и Германия.

През 2009 г. умира неговият тъст, който завещава известна сума, за подпомагане на бедни деца. С тези пари Георги Калайджиев започва проекта „Музиката вместо улицата“ (на немски: Musik statt straẞe), в който съвместно с български музиканти, обучава социално слаби деца, на класическа музика. Първоначално, Георги организира школата, като извършва основен ремонт на гаража на сестра си Стефка, в квартал „Даме Груев“, в Сливен. По-късно надстроява върху него още един етаж. Инвестира в сградата около 20 000 евро, почти всичките получени чрез дарения, от Германия.[2]

В школата се обучават не само ромчета, но и социално слаби българчета, турчета, арменчета. Децата получават безплатно инструмент и обучение, финансирани чрез дарения, от Германия. В школата се преподават уроци по виолончело, цигулка, китара, пиано, контрабас и флейта, по два пъти седмично. Освен специалния музикален инструмент, децата изучават солфеж и история на музиката. Ангажиран е преподавател, който да им помага за уроците, по общообразователните предмети, в училище. Освен обучението по музика, проектът създава чувство за общност и подкрепа на децата, в неравностойно положение. Учи ги на мислене, емоционален баланс и концентрация. Мотивира ги да бъдат дисциплинирани, да се стараят и да уважават обществото.

Към 2020 година, през школата са преминали над 300 деца. Много от тях продължават обучението си в националните средни музикални училища, в Стара Загора и в Бургас, а след това, и в Националната музикална академия в София.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]