Георги Арианит: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
'''Георги Арианит''' ({{lang|sq|Gjergj Arianiti}}) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Един от основателите на [[Лежка лига|Лежката лига]]. През 1450 г. след поражението при [[Берат]] се отказва от съюза със [[Скендербег]]. |
'''Георги Арианит''' ({{lang|sq|Gjergj Arianiti}}) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Един от основателите на [[Лежка лига|Лежката лига]]. През 1450 г. след поражението при [[Берат]] се отказва от съюза със [[Скендербег]]. |
||
Георги Арианит е най-големият син на Комнин Арианити, чиито владения се намирали близо до [[Драч]]. Той има двама братя – [[Моисей Голем Комнин Арианит]] и Владан.<ref>Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (red.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena, p. 97. ISBN 978-99943-1-729-5</ref> |
Георги Арианит е най-големият син на Комнин Арианити, чиито владения се намирали близо до [[Драч]]. Той има двама братя – [[Моисей Голем Комнин Арианит]] и Владан.<ref>Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (red.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena, p. 97. ISBN 978-99943-1-729-5</ref> |
||
Тъй като баща му е принуден да сключи мир с османците, Георги е изпратен като заложник в Одрин, откъдето той се завръща през 1427 г. През 1432 г. заедно с Андре Топия успешно побеждава османците в битка.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 92-93. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref> |
|||
На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа [[Евгений IV]], [[Алфонсо V Арагонски]] и император [[Сигизмунд Люксембургски]], които му обещават помощ.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref> На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река [[Шкумба]], където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен. |
На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа [[Евгений IV]], [[Алфонсо V Арагонски]] и император [[Сигизмунд Люксембургски]], които му обещават помощ.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref> На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река [[Шкумба]], където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен. |
||
| Ред 31: | Ред 33: | ||
*Катерина Арианити. |
*Катерина Арианити. |
||
От брака си с Пиетрина вероятно има още поне две деца. |
От брака си с Пиетрина вероятно има още поне две деца. Според архивите на фамилията Музаки Георги Арианит има общо десет деца от двата си брака, три от които са синове.<ref>[https://web.archive.org/web/20100910095427/http://www.albanianhistory.net/texts16-18/AH1515.html Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)]</ref> Един от синовете му от Пиетрина е: |
||
*Константин Арианити, капитан, погребан в църквата на 12-те апостоли в Рим.<ref>[Pipa, Arshi (2013). Trilogia Albanica III: Albanian Literature: Social Perspectives [Trilogjia Albanika III: Letërsia shqipe: Perspektiva shoqërore]. Tiranë: Princi. f. 47, p. 43. ISBN 9789928409096.]</ref> |
*Константин Арианити, капитан, погребан в църквата на 12-те апостоли в Рим.<ref>[Pipa, Arshi (2013). Trilogia Albanica III: Albanian Literature: Social Perspectives [Trilogjia Albanika III: Letërsia shqipe: Perspektiva shoqërore]. Tiranë: Princi. f. 47, p. 43. ISBN 9789928409096.]</ref> |
||
Версия от 18:52, 31 януари 2021
| Георги Арианит Gjergj Arianiti | |
| Роден |
1383 г.
|
|---|---|
| Починал | 1461 г.
|
| Семейство | |
| Род | Арианити |
| Баща | Династия Комнини Арианити |
| Деца | Доника Кастриоти Ангелина Сръбска Константин Комнин Арианит[1] |
Георги Арианит (на албански: Gjergj Arianiti) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу Османската империя. Един от основателите на Лежката лига. През 1450 г. след поражението при Берат се отказва от съюза със Скендербег.
Георги Арианит е най-големият син на Комнин Арианити, чиито владения се намирали близо до Драч. Той има двама братя – Моисей Голем Комнин Арианит и Владан.[2]
Тъй като баща му е принуден да сключи мир с османците, Георги е изпратен като заложник в Одрин, откъдето той се завръща през 1427 г. През 1432 г. заедно с Андре Топия успешно побеждава османците в битка.[3]
На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа Евгений IV, Алфонсо V Арагонски и император Сигизмунд Люксембургски, които му обещават помощ.[4] На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река Шкумба, където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.
Въпреки това през август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на Елбасан и Тепелена. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит "най-важен и надежден съюзник", въпреки че той е православен.[5]
Семейство
Георги Арианит има два брака. Първата му съпруга е Мария Музаки от аристократичния род Музаки. След нейната смърт се жени за италианката Пиетрина Франконе, дъщеря на барон Оливиеро Франконе от Тауризано.
От първия си брак има 8 деца:
- Андроника (Доника) Арианити, омъжена на 21 април 1451 г. за националния герой на Албания княз Скендербег;
- Войсава Арианити, омъжена за княз Иван Църноевич[6], от когото има трима сина: Георги IV Църноевич, Стефан II Църноевич и Станко Църноевич;
- Хирана (Ирена) Арианити;
- Елена Арианити;
- Деспина Арианити;
- Ангелина Арианити, съпруга на сръбския деспот Стефан Бранкович;
- Комина (Комнина) Арианити, съпруга на Гойко Балшич[7];
- Катерина Арианити.
От брака си с Пиетрина вероятно има още поне две деца. Според архивите на фамилията Музаки Георги Арианит има общо десет деца от двата си брака, три от които са синове.[8] Един от синовете му от Пиетрина е:
- Константин Арианити, капитан, погребан в църквата на 12-те апостоли в Рим.[9]
Бележки
- ↑ books.google.fr
- ↑ Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (red.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena, p. 97. ISBN 978-99943-1-729-5
- ↑ Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 92-93. ISBN 978-99943-56-83-6.
- ↑ Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6.
- ↑ Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6.
- ↑ Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)
- ↑ Slijepčević 1983, p. 40: "Комнина за Гојка.Балшића"
- ↑ Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)
- ↑ [Pipa, Arshi (2013). Trilogia Albanica III: Albanian Literature: Social Perspectives [Trilogjia Albanika III: Letërsia shqipe: Perspektiva shoqërore]. Tiranë: Princi. f. 47, p. 43. ISBN 9789928409096.]