Долна Вереница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поредният свободен разказ без източници
Статии с конкретно поискани източници преди повече от 14 дни
Ред 18: Ред 18:
== Религии ==
== Религии ==
== Обществени институции == -->
== Обществени институции == -->
Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността „Зъбера“ и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник – т. нар. „ара“. В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, кото бил поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница.
{{източник|Относно произхода на името на селото съществуват няколко теории, някои езиковеди свързват името Вереница от варница, в смисъл, че там е имало пещи за печене на вар.|2021|03|24}} {{източник|Други свързват името на двете села с думата върволица, понеже двете села (Долна и Горна Вереница), както и други са наредени по северния склон на Широка планина в редица или върволица като жерави в полет.|2021|03|24}}
Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността "Зъбера" и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник - т. нар. "ара". В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, кото бил поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница.
За това, че богатите природни дадености на района не са убягнали на римляните, свидетелства разкритата римска вила т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство в местността "Голомуш", северно от селата Горна и Долна Вереница и южно от Доктор Йосифово.


За това, че богатите природни дадености на района не са убягнали на римляните, свидетелства разкритата римска вила т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство в местността „Голомуш“, северно от селата Горна и Долна Вереница и южно от Доктор Йосифово.
{{източник|Има предположения, че селото е съществувало още през Втората българска държава (XII-XIV в.), вероятно от това време е намиращият се днес в руини манастирът в местността "Калугерец", 1 км източно от Долна Вереница.
|2021|03|24}}
{{източник|Според местно предние, по време на заробването на България от османлиите (края на XIV в.), а може би и при потушаване въстанието па двамата братовчеди Константин и Фружин, част от населнието по течението на р. Огоста било избито или пленено, а друга част намерила подслон в Долна и Горна Вереница.|2021|03|24}} Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо.


Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо.
{{източник|След падането на България под османска власт тукашното селище (също и Горна Вереница) се разраства и става едно от най-големите в обширния Видински санджак (окръг).|2021|03|24}}


Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото, са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население.
{{източник|Най-ранният турски документ, в който се споменава село Долна Вереница е от 1427 г. Следващият документ е от 1454 - 1455 г., където е отбелязано, че селото има 197 домакинства (за сравнение, по същото време във Видин живеят 340 домакинства) и данък от близо 30000 акчета, които давало на бейлербея. В турските данъчни регистри от 1478 г. се разбира, че броят на жителите в селото се увеличил още повече и бил 264 домакинства, като плащало данък близо 40000 акчета, освен домакинствата в селото имало неженени 25 и вдовици 22.|2021|03|24}}


В местността „Жеравица“, в близост до селото, по време на Чипровското въстание през 1688 г. е станало голямо сражение с турците, сега на това място е издигнат паметник.
Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото, са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население. {{източник|Църквата "Св. Никола" в Долна Вереница е една от най-старите в района, датирана е към XVI в., но има предположения, че е изградена върху основите на по-стара такава. В двора на същата църква се е помещавало и първото училище в селото (сега реставрирано).
|2021|03|24}}

В местността "Жеравица", в близост до селото, по време на Чипровското въстание през 1688 г. е станало голямо сражение с турците, сега на това място е издигнат паметник.


В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата.
В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата.



== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
Ред 51: Ред 43:
* [[Борис Тасков]] (1901 – 1976), български политик от БКП
* [[Борис Тасков]] (1901 – 1976), български политик от БКП
* [[Петър Алексов]] (1868 – 1945), български политик, кмет на Монтана
* [[Петър Алексов]] (1868 – 1945), български политик, кмет на Монтана
* [[Кирил Веренишки]] (1898 - 1973), български майстор - занаятчия, създател на първата българска вършачка и трактор
* [[Кирил Веренишки]] (1898 – 1973), български майстор – занаятчия, създател на първата българска вършачка и трактор
Депутати в Народното събрание:
Депутати в Народното събрание:
Атанас Цеков Мечкарски – в учредителното и I ВНС;
Атанас Цеков Мечкарски – в учредителното и I ВНС;
Ред 59: Ред 51:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.predavatel.com/bg/9/montana.htm#svilia ТВРС Долна Вереница - Св. Илия - Предавател]
* [http://www.predavatel.com/bg/9/montana.htm#svilia ТВРС Долна Вереница – Св. Илия – Предавател]
* [https://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%20/Dolna-Verenitsa]
* [https://svetimesta.com/България/Монтанска%20област%20/Dolna-Verenitsa svetimesta.com]


{{Община Монтана}}
{{Община Монтана}}

Версия от 10:52, 6 април 2021

Долна Вереница
Общи данни
Население263 души[1] (15 март 2024 г.)
9,5 души/km²
Землище27,705 km²
Надм. височина332 m
Пощ. код3485
Тел. код09567
МПС кодМ
ЕКАТТЕ22040
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Монтана
Златко Живков
(СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999)

До̀лна Веренѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана.

География

До̀лна Веренѝца е село в Северозападна България, намира се в община Монтана, Област Монтана. Селото е разположено на международния път Е 79, отстои на 8 км западно от Монтана и на 2 км югоизточно от с. Горна Вереница.

Село Долна Вереница е скътано в полите на височината Веренишко бърдо, край река Селска бара, на височина около 250 м. Селото е заобиколено с разнообразна и живописна природа, която е съчетание от хълмисто-гористи местностти и обширни тучни ливади.

Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността „Зъбера“ и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник – т. нар. „ара“. В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, кото бил поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница.

За това, че богатите природни дадености на района не са убягнали на римляните, свидетелства разкритата римска вила т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство в местността „Голомуш“, северно от селата Горна и Долна Вереница и южно от Доктор Йосифово.

Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо.

Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото, са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население.

В местността „Жеравица“, в близост до селото, по време на Чипровското въстание през 1688 г. е станало голямо сражение с турците, сега на това място е издигнат паметник.

В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата.

Културни и природни забележителности

Средновековна църква „Св. Никола“

Паметник в памет на убитите

Редовни събития

Ежегодният събор на селото е 24 май.

Родени в Долна Вереница

Депутати в Народното събрание: Атанас Цеков Мечкарски – в учредителното и I ВНС; Коло Спасов – в II ВНС; Атанас Попов – в IV ВНС и в IV, V и VI ОНС; Иван Средков Първанов – в XVI и XVII ОНС;

Външни препратки