Долна Вереница: Разлика между версии
поредният свободен разказ без източници |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Статии с конкретно поискани източници преди повече от 14 дни |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
== Религии == |
== Религии == |
||
== Обществени институции == --> |
== Обществени институции == --> |
||
⚫ | Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността „Зъбера“ и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник – т. нар. „ара“. В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, кото бил поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница. |
||
{{източник|Относно произхода на името на селото съществуват няколко теории, някои езиковеди свързват името Вереница от варница, в смисъл, че там е имало пещи за печене на вар.|2021|03|24}} {{източник|Други свързват името на двете села с думата върволица, понеже двете села (Долна и Горна Вереница), както и други са наредени по северния склон на Широка планина в редица или върволица като жерави в полет.|2021|03|24}} |
|||
⚫ | Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{източник|Има предположения, че селото е съществувало още през Втората българска държава (XII-XIV в.), вероятно от това време е намиращият се днес в руини манастирът в местността "Калугерец", 1 км източно от Долна Вереница. |
|||
|2021|03|24}} |
|||
{{източник|Според местно предние, по време на заробването на България от османлиите (края на XIV в.), а може би и при потушаване въстанието па двамата братовчеди Константин и Фружин, част от населнието по течението на р. Огоста било избито или пленено, а друга част намерила подслон в Долна и Горна Вереница.|2021|03|24}} Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо. |
|||
Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо. |
|||
{{източник|След падането на България под османска власт тукашното селище (също и Горна Вереница) се разраства и става едно от най-големите в обширния Видински санджак (окръг).|2021|03|24}} |
|||
⚫ | |||
{{източник|Най-ранният турски документ, в който се споменава село Долна Вереница е от 1427 г. Следващият документ е от 1454 - 1455 г., където е отбелязано, че селото има 197 домакинства (за сравнение, по същото време във Видин живеят 340 домакинства) и данък от близо 30000 акчета, които давало на бейлербея. В турските данъчни регистри от 1478 г. се разбира, че броят на жителите в селото се увеличил още повече и бил 264 домакинства, като плащало данък близо 40000 акчета, освен домакинствата в селото имало неженени 25 и вдовици 22.|2021|03|24}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото, са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население |
||
|2021|03|24}} |
|||
⚫ | |||
В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата. |
В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата. |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Ред 51: | Ред 43: | ||
* [[Борис Тасков]] (1901 – 1976), български политик от БКП |
* [[Борис Тасков]] (1901 – 1976), български политик от БКП |
||
* [[Петър Алексов]] (1868 – 1945), български политик, кмет на Монтана |
* [[Петър Алексов]] (1868 – 1945), български политик, кмет на Монтана |
||
* [[Кирил Веренишки]] (1898 |
* [[Кирил Веренишки]] (1898 – 1973), български майстор – занаятчия, създател на първата българска вършачка и трактор |
||
Депутати в Народното събрание: |
Депутати в Народното събрание: |
||
Атанас Цеков Мечкарски – в учредителното и I ВНС; |
Атанас Цеков Мечкарски – в учредителното и I ВНС; |
||
Ред 59: | Ред 51: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.predavatel.com/bg/9/montana.htm#svilia ТВРС Долна Вереница |
* [http://www.predavatel.com/bg/9/montana.htm#svilia ТВРС Долна Вереница – Св. Илия – Предавател] |
||
* [https://svetimesta.com/ |
* [https://svetimesta.com/България/Монтанска%20област%20/Dolna-Verenitsa svetimesta.com] |
||
{{Община Монтана}} |
{{Община Монтана}} |
Версия от 10:52, 6 април 2021
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 14:32, 24 март 2021 (UTC). |
Долна Вереница | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 263 души[1] (15 март 2024 г.) 9,5 души/km² |
Землище | 27,705 km² |
Надм. височина | 332 m |
Пощ. код | 3485 |
Тел. код | 09567 |
МПС код | М |
ЕКАТТЕ | 22040 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Монтана |
Община – кмет | Монтана Златко Живков (СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999) |
До̀лна Веренѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана.
География
До̀лна Веренѝца е село в Северозападна България, намира се в община Монтана, Област Монтана. Селото е разположено на международния път Е 79, отстои на 8 км западно от Монтана и на 2 км югоизточно от с. Горна Вереница.
Село Долна Вереница е скътано в полите на височината Веренишко бърдо, край река Селска бара, на височина около 250 м. Селото е заобиколено с разнообразна и живописна природа, която е съчетание от хълмисто-гористи местностти и обширни тучни ливади.
Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността „Зъбера“ и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник – т. нар. „ара“. В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, кото бил поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница.
За това, че богатите природни дадености на района не са убягнали на римляните, свидетелства разкритата римска вила т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство в местността „Голомуш“, северно от селата Горна и Долна Вереница и южно от Доктор Йосифово.
Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо.
Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото, са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население.
В местността „Жеравица“, в близост до селото, по време на Чипровското въстание през 1688 г. е станало голямо сражение с турците, сега на това място е издигнат паметник.
В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата.
Културни и природни забележителности
Средновековна църква „Св. Никола“
Паметник в памет на убитите
Редовни събития
Ежегодният събор на селото е 24 май.
Родени в Долна Вереница
- Юрдан Стоянов (1869 – 1910), български военен и революционер
- Божидар Антонов (р. 1944), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност
- Борис Тасков (1901 – 1976), български политик от БКП
- Петър Алексов (1868 – 1945), български политик, кмет на Монтана
- Кирил Веренишки (1898 – 1973), български майстор – занаятчия, създател на първата българска вършачка и трактор
Депутати в Народното събрание: Атанас Цеков Мечкарски – в учредителното и I ВНС; Коло Спасов – в II ВНС; Атанас Попов – в IV ВНС и в IV, V и VI ОНС; Иван Средков Първанов – в XVI и XVII ОНС;
Външни препратки
|