Георги Молеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
Роден е в 1848 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Има по-малък брат Вишан, но само Георги продължава занаята на баща си. Георги Молеров е последният от рода Молерови, който продължава традицията и учи [[иконопис]] при баща си. |
Роден е в 1848 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Има по-малък брат Вишан, но само Георги продължава занаята на баща си. Георги Молеров е последният от рода Молерови, който продължава традицията и учи [[иконопис]] при баща си. |
||
Малки целувателни икони (ендеци) на Георги Молеров се намират в църквата [[Света Троица (Банско)|„Света Троица“]] в Банско. Умира млад на 30 години в 1878 година от ухапване на бясно куче.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://nobilitybg.blog.com/tag/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8/ | заглавие = Четири поколения – Молеровия род | достъп_дата = 13 ноември 2014 | издател = Nobility Bg }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100424063404/http://nobilitybg.blog.com/tag/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8/ |date=2010-04-24 }}</ref><ref name="Стари родове 210">{{Стари родове|210}}</ref> Според други данни е роден в 1844 и умира в 1876 година.<ref>{{cite book |title= Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия) |year=1988 |publisher= Държавно издателство „Д-р Петър Берон“|location=София |pages=453 }}</ref> |
|||
== Родословно дърво == |
== Родословно дърво == |
||
Версия от 16:22, 13 юни 2021
| Георги Молеров | |
| български зограф | |
| Роден |
1848 г.
|
|---|---|
| Починал | 1878 г.
Банско, Османска империя |
Георги Симеонов Молеров е български зограф от рода Молерови, син на Симеон Молеров и внук на Димитър Молеров. Георги Молеров е един от видните представителите на Банската художествена школа.
Биография
Роден е в 1848 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Има по-малък брат Вишан, но само Георги продължава занаята на баща си. Георги Молеров е последният от рода Молерови, който продължава традицията и учи иконопис при баща си.
Малки целувателни икони (ендеци) на Георги Молеров се намират в църквата „Света Троица“ в Банско. Умира млад на 30 години в 1878 година от ухапване на бясно куче.[1][2] Според други данни е роден в 1844 и умира в 1876 година.[3]
Родословно дърво
| Хаджи иконом Вишан | Гергина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Вишанов (около 1750 — неизв.) | Мария Вишанова | Димитър Вишанов | Георги Вишанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (около 1770 — 1853) | Катерина Тодорова Везьова (1785 — 1885) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кадифа Хадживълчева (1816 — ?) | Симеон Молеров (1816 — 1903) | Иван Молеров | Гинда Тодева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Тодорова Ушева | Вишан Молеров (1847 — 1898) | Георги Молеров (1848 — 1878) | Елена Деликостова Сирлещова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (1870 — 1916) | Иван Молеров (1873 — 1917) | Фания Филева | Симеон Молеров (1875 — 1923) | Димитър Молеров (1874 — 1961) | Костадин Молеров (1876 — 1957) | Мария Кочукова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Молеров (1923 — 1996) | Свобода Молерова (1928 — 2007) | Малин Молеров (1916 — 1976) | Милка Пондева (1919 — ?) | Петър Пондев (1914 — 1984) | Драганка Молерова (1921 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Четири поколения – Молеровия род // Nobility Bg. Посетен на 13 ноември 2014. Архив на оригинала от 2010-04-24 в Wayback Machine.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 210.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 453.
