П

П, п е буква от кирилицата, която се представя звука /п/. В Старобългарската и църковнославянска азбука се нарича "покои" (стб.) или "поко́й" (цсл.), което означава "мир, покой, спокойствие, отдих", а така също и "кончина". В кирилицата обикновено е 17-та поред, изглежда така и има цифрово значение 80. В глаголицата е 18-та поред, изглежда така и има цифрово значение 90. Произлиза директно от гръцката буква Пи, а глаголическата буква прилича на семитското "пе" (ף).

При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнния му вариант остава да се използва само в ръкописни и художествени шрифтове. В типографският курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременнат главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма — Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.

Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Република Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка — .

Вижте също

• Пи