Външна политика на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на редакции на 212.122.161.227, възвръщане към последната версия на Nk
мРедакция без резюме
Ред 12: Ред 12:


[[Категория: Външна политика по страна|България]]
[[Категория: Външна политика по страна|България]]
[[Категория: България]]
[[Категория: Политика на България]]


[[en:Foreign relations of Bulgaria]]
[[en:Foreign relations of Bulgaria]]

Версия от 06:58, 12 ноември 2005

Като цяло България е в добри отношения със съседите си и се е доказала като конструктивен фактор на Балканите. Привърженик на регионалната стабилност, България е домакин на среща на външните министри от Югоизточна Европа през юли 1996 и на конференция на ОССЕ за сътрудничеството в Черно море през ноември 1995. България участва и в срещата на военните министри от Южните Балкани в Албания през 1996. Активна е в Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Поради близките им исторически, културни и икономически връзки, България се стреми към взаимно изгодни отношения с Русия, от която е силно зависима като източник на енергийни доставки. Провеждат се спорадични преговори между Гърция, България и Русия за строителство на нефтопровод от Бургас на Черно море до Александрополис на Егейско море за транспортиране на руски петрол.

Споразумението за асоцииране на България с Европейския съюз влиза в сила през 1994 и страната официално подава молба за пълно членство през декември 1995. През 1999 на срещата на най-високо равнище на ЕС в Хелзинки България е поканена да започне преговори за членство в Съюза. Те са завършени през 2004 и 1 януари 2007 е определен като дата за приемана на България в Европейския съюз.

През 1996 България се присъединява към Споразумението от Васенаар за контрол на износа на оръжие и чувствителни технологии за проблемни страни. През същата година тя е приета в Световната търговска организация. България е член и на комитета Зангер и на Групата на ядрените доставчици.

През 1994 България се присъединява към инициативата на НАТО Партньорство за мир. След период на увъртане при социалистическото правителство на Жан Виденов, през март 1997 воденото от СДС временно правителство на Стефан Софиянски подава молба за пълно членство в НАТО. На срещата на най-високо равнище на НАТО в Прага през 2002 България е поканена да се присъедини към Алианса, което става реалност през април 2004. Водят се преговори със САЩ за възможно разполагане на американски военни бази и тренировъчни лагери в България като част от плана за преструктуриране на американската армия.

През 2003 България е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. През следващите месеци, заедно с Великобритания и Испания, тя е един от най-близките съюзници на САЩ в Съвета по време на кризата в Ирак. През 2004 България председателства ОССЕ.