Христо Попов (подполковник): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 28: Ред 28:
== Библиография ==
== Библиография ==
* {{cite book | year = 1889 | title = Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г.}}
* {{cite book | year = 1889 | title = Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г.}}

== Бележки ==
<references />


=== Източници ===
=== Източници ===
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36

== Бележки ==
<references />


{{пост начало}}
{{пост начало}}

Версия от 23:54, 4 април 2010

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.

Христо Попов
български офицер и политик
Роден
Починал

Учил вНационален военен университет
ПартияЛиберална партия
НаградиВоенен орден „За храброст“
Народен представител в:
X ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   
Христо Попов в Общомедия

Подполковник Христо Георгиев Попов е български офицер и политик. По време на Сръбско-българската война командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899-1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915-1916).

Биография

Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875-1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[1]

На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.[2] През Сръбско-българската война (1885) е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боя при Гургулят.

През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. През 1889 г. се уволнява от армията като майор.[1]

След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924.[1]

Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.

Библиография

  • Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.

Източници

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36

Бележки

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 378. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „tt“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  2. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
Димитър Яблански кмет на София (12 април 1899 – 4 януари 1901) Петър Чернев
Васил Радославов министър на вътрешните работи и народното здраве (4 октомври 1915 – 7 септември 1916) Васил Радославов