Арсений Тарковски: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: vi:Arseny Alexandrovich Tarkovsky |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: fr:Arseny Tarkovsky |
||
Ред 62: | Ред 62: | ||
[[en:Arseny Tarkovsky]] |
[[en:Arseny Tarkovsky]] |
||
[[fi:Arseni Tarkovski]] |
[[fi:Arseni Tarkovski]] |
||
[[fr:Arseny Tarkovsky]] |
|||
[[gl:Arseni Tarkovski]] |
[[gl:Arseni Tarkovski]] |
||
[[hu:Arszenyij Alekszandrovics Tarkovszkij]] |
[[hu:Arszenyij Alekszandrovics Tarkovszkij]] |
Версия от 11:02, 13 януари 2011
Арсений Тарковски Арсений Тарковский | |
руски поет и преводач | |
Arseny Tarkovsky.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Переделкинско гробище, Москва, Русия |
Псевдоним | Тарас Подкова |
Награди | Държавна награда на СССР Червено знаме на труда (СССР) Червена звезда |
Семейство | |
Деца | Андрей Тарковски |
Арсений Тарковски в Общомедия |
Арсений Александрович Тарковски (на руски Арсе́ний Алекса́ндрович Тарко́вский) е руски поет и преводач от източни езици.
Баща на режисьора Андрей Тарковски, в чиито филми често присъства поезията на Арсений Александрович.
Биография
Арсений Тарковски е роден на 25 юни 1907 година в Елизаветград (по-късно Кировград), Украйна, в дворянско семейство. Майка му е учителка, а баща му е стар народоволец, който знае седем чужди езика и два древни. Преди революцията Елизаветград е уникален културен център. Тук гастролират великият композитор и пианист Ференц Лист, Фьодор Шаляпин, поетите Фьодор Сологуб, Андрей Бели, Игор Северянин. Интелектуалната семейна среда и богатият културен живот определят още в ранна възраст любовта към поезията, музиката и театъра, широтата и дълбочината на мирогледа на бъдещия поет. Той боготвори украинския философ от 18 век Григорий Сковорода, почитта към когото дължи на баща си Александър Кирилович и неговия приятел доктор Афанасий Михалевич, който го посвещава в творчеството му. Детството и юношеството на Тарковски преминават в тежко за страната време, което също оставя траен отпечатък в съзнанието му.
През 1923 г. заминава за Москва, през 1924 г. вече сътрудничи на вестник "Гудок”, в който води рубрика със стихотворни фейлетони. В редакцията работят такива известни писатели като Михаил Булгаков, Юрий Олеша, Иля Илф и Евгений Петров, Валентин Катаев. По това време се запознава с Осип Манделщам, а по-късно и с Марина Цветаева, която наскоро се е завърнала от емиграция. През 1924 г. кандидатства в Брюсовския институт за художествено слово, който обаче е закрит след смъртта на Брюсов. През 1925 г. постъпва във Висшите държавни литературни курсове, които завършва през 1929 г. Пише стихове, които публикува в студентски сборник през 1926 г. От 1932 г. започва активно да се занимава с превод, като особено внимание отделя на класическата поезия на Изтока. На него руската култура дължи едни от най-хубавите стихотворни преводи от туркменски, арменски, грузински и арабски езици.
През 1941 г. заминава като доброволец на фронта и воюва до декември 1943 г., когато е тежко ранен и единият му крак е ампутиран. От Отечествената война кореспондентът на вестник "Бойна тревога" гвардейски капитан Арсений Тарковски се завръща без един крак и с много написани стихове.
Творчество
След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през 1946 г. тя е "заклана" по думите на самия поет. Книпович пише в рецензията си: "Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той никога да не е бил белогвардеец), А.Т.Ахматова, за която току-що имаше постановление, и Ходасевич."
Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга "Преди снега" (1962).В кратката анотация към стихосбирката се казва: "Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата "Преди снега" като оригинален поет. В книгата са събрани стихове от няколко десетилетия, тя е резултат на сериозна работа, благодарение на която пред нас се разкрива сложният свят... на мисли, чувства и спомени на съвременника."
Анна Ахматова оценява високо стихосбирката, нарича я "скъпоценен подарък за съвременния читател". Почти по същото време на екран излиза филмът на Андрей Тарковски "Иваново детство", в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като "Сталкер" и "Огледало", в който звучи едно от най-одухотворените му послания "Първи срещи", завършващо с пронизващите стихове: "Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка".
Дори и след като е "разрешено" да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27.05.1989) излизат: "На Земята – земното" (1966), "Вестител" (1969), "Стихотворения" (1974), "Зимен ден" (1980), и "Избрано" (1982), "Стихове от различни години" (1983), "Звезди над Арагаци" (1988). Последната книга на поета е "От младостта до старостта"(1989), за която "най-накрая" (посмъртно, в годината на кончината си) е удостоен с Държавна награда…
В предговора си към книгата му "Стихотворения" Маргарита Алигер пише: "Да се говори за стихове e въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимателно да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение."
В България избрани стихотворения на Арсений Тарковски са преведени от Светлозар Жеков и публикувани в изданията "В средата на света", "Народна култура", 1982 г. и "Арсений Тарковски и други руски поети", "Нов Златорог", 2007 г.
Поезия
- „Перед снегом“ (1962)
- „Земле — земное“ (1966)
- „Вестник“ (1969)
- „Волшебные горы“ (1978)
- „Зимний день“ (1980)
- „Избранное“ (събрани съчинения - стихотворения и преводи до 1982 г.)
- „Стихи разных лет“ (1983)
- „От юности до старости“ (1987)
- „Быть самим собой“ (1987)
- „Звезды над Арагацем“ (1989)
- „Благословенный свет“ (1993)