Климент Шапкарев: Разлика между версии
Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Климент Шапкарев е роден в [[1875]] година в [[Охрид]]. Син е на видния български етнограф и фолклорист [[Кузман Шапкарев]]. Учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] и членува в тайния революционен кръжок заедно с [[Гоце Делчев]] и [[Петър Васков]]. След завършването на гимназията в [[1892]] година учи биология и химия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Завършва в [[1898]] година и става учител в [[Самоков]], като едновременно с учителската дейност работи и като [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник]] на [[ВМОРО]], като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в [[Османска империя|Османската империя]]. В 1904-1905 година е учител в [[Одринска българска гимназия|Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“]] и секретар на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен комитет]] на ВМОРО. Делегат е на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския]] (1905) и [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] (1908). |
Климент Шапкарев е роден в [[1875]] година в [[Охрид]]. Син е на видния български етнограф и фолклорист [[Кузман Шапкарев]]. Учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] и членува в тайния революционен кръжок заедно с [[Гоце Делчев]] и [[Петър Васков]]. След завършването на гимназията в [[1892]] година учи биология и химия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Завършва в [[1898]] година и става учител в [[Самоков]], като едновременно с учителската дейност работи и като [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник]] на [[ВМОРО]], като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в [[Османска империя|Османската империя]]. В 1904-1905 година е учител в [[Одринска българска гимназия|Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“]] и секретар на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен комитет]] на ВМОРО. Делегат е на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския]] (1905) и [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] (1908). |
||
Преди началото на [[Балканска война|Балканската война]] заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52 пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с [[кръст за храброст|кръст]]. В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в щаба на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е във [[Велес]] като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в [[Садово]]. |
Преди началото на [[Балканска война|Балканската война]] заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52 пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с [[кръст за храброст|кръст]]. В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в щаба на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е във [[Велес]] като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в [[Садово]]. |
Версия от 15:03, 14 април 2011
Климент Шапкарев | |
български революционер и учител | |
Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев | |
Роден |
Охрид, днес Република Македония |
---|---|
Починал |
Битоля, днес Република Македония |
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Кузман Шапкарев |
Климент Шапкарев в Общомедия |
Климент Кузманов Шапкарев, с псевдоним Август[1], е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и просветен деец.
Биография
Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[2] Завършва в 1898 година и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904-1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).
Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52 пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово.
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.
Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“[3].
Съпруга на Климент Шапкарев е Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негов син е българския икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев.[4]
Бележки
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА-МЖ”, София, 2001 г., стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.