Андрей Петкович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Учител във [[Велес]] в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 г. учи в [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] в [[Одеса]]. Завършва с [[доктор]]ска научна степен Юридическия факултет на [[ |
Учител във [[Велес]] в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 г. учи в [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] в [[Одеса]]. Завършва с [[доктор]]ска научна степен Юридическия факултет на [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския университет]] през 1864 г. |
||
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на [[БКД]] в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави. |
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на [[БКД]] в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави. |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „[[Цариградски вестник]]" (1859 - 1860) сред които и песента „Глас от далечна земя“<ref>[http://www.veles.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=56&limit=1&limitstart=21#5 Биография на Андрей Петкович]</ref>. |
Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „[[Цариградски вестник]]" (1859 - 1860) сред които и песента „Глас от далечна земя“<ref>[http://www.veles.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=56&limit=1&limitstart=21#5 Биография на Андрей Петкович]</ref>. |
||
Умира в |
Умира в Русия. |
||
== Литература == |
== Литература == |
Версия от 17:46, 31 октомври 2011
Андрей Петкович | |
български учен и руски дипломат | |
Андрей и Константин Петкович | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Андрей Димитриевич Петкович е български възрожденец, роден в заможно семейство във Велешко. Брат на Димитър Петкович и Константин Петкович.
Биография
Учител във Велес в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 г. учи в Ришельовския лицей в Одеса. Завършва с докторска научна степен Юридическия факултет на Санктпетербургския университет през 1864 г.
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в Яш поддържа преписка с основателите на БКД в Браила. Титулярен руски консул в различни държави.
Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „Цариградски вестник" (1859 - 1860) сред които и песента „Глас от далечна земя“[1].
Умира в Русия.
Литература
- А. Стоилов, Български книжовници в Македония. 1. С. 1922, с. 89;
- Хр. Чочков, Велес, с. 23;
- М. Стоянов, БВК, с. 285;
- Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / Разгледи, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
- Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519;
- Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216