Йордан Йовков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и [[арабски език|арабски]], [[виетнамски език|виетнамски]], [[китайски език|китайски]], [[персийски език|персийски]], [[полски език|полски]], [[фински език|фински]], [[хинди]], [[шведски език|шведски]], [[японски език|японски]] и други езици.Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера.Тя идва от времето, което Йовков изобразява. |
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и [[арабски език|арабски]], [[виетнамски език|виетнамски]], [[китайски език|китайски]], [[персийски език|персийски]], [[полски език|полски]], [[фински език|фински]], [[хинди]], [[шведски език|шведски]], [[японски език|японски]] и други езици.Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера.Тя идва от времето, което Йовков изобразява. |
||
== Други == |
|||
| ⚫ | |||
* Името на Йордан Йовков носи морският нос „[[Йовков (нос)|Йовков]]“ на [[Гринуич (остров)|остров Гринуич]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134762 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Yovkov Point.</ref> |
|||
| ⚫ | |||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 06:48, 8 март 2012
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания по произведенията на Йовков. |
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Йордан Йовков | |
| български писател | |
 паметник в Добрич | |
| Роден | Йордан Стефанов Йовков
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Софийски университет |
| Активен период | от 1910 г. |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Йордан Йовков в Общомедия | |
Йордан Стефанов Йовков (остаряло: Юрдан Йовков) (1880-1937) е български писател, определян като майстор на късия разказ. Член е на Съюза на писателите от 1920 г. — избран е единодушно.
Жизнен път
Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна), където получава основно образование (1895). Завършва гимназия в София (1900). Учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател.
След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 г. се преселва в с. Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902-1904, като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворението „Под тежкия кръст“ (в. „Съзнание“, бр.9, 26.10.1902). В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.
Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор (дн. Изворово) и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.
След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — „Утрото на паметния ден“. След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и [редактор] на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност.
Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в гр. Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във [Варна], където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в [Букурещ]. През 1920 - 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив.Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апандисит. На 15.10.1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
Творчество
Йовков дебютира като поет. През 1902-1911 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“ и „Бисери“. Лириката му не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви — започнал като социален поет, по-късно Йовков трансформира социалния протест в резигнация, печал и умора. Първата си белетристична творба — „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници и празници — баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната — от първия ѝ ден до нейния трагичен край. В тях редом с летописеца присъства и есеистът; синтезът се постига чрез емоционално овладяване на военната тема, пречупена през индивидуалното впечатление. Йовков идва в българската литература с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните, и от която се ражда специфичният му хуманизъм. В прозата му няма ожесточение, викове на омраза. Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“.
Въпреки че на 2 пъти по-късно се връща към баталните сюжети — веднъж с новелата „Последна радост“ 1920 и след едно десетилетие с разказите „Бели рози“, „Другар“, „На стража“, Йовков изчерпва темата, преди да е приключила самата война за България. В известен смисъл тези последни творби са равносметка, сумирала постиженията и недостатъците на периода, през който авторът израства и се налага като писател от национална величина. Ако с „Последна радост“ Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, с повестта „Жетварят“ 1920 възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. В развитието му на белетрист това е началото на процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят. „Последна радост“ е кръстопътна книга — в нея са събрани завършекът на един етап и началото на друг.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ 1927, „Вечери в Антимовския хан“ 1928, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ 1936 и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Сборниците „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Ако можеха да говорят“ се определят жанрово като цикъл от разкази[1].
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера.Тя идва от времето, което Йовков изобразява.
Други
- Името на Йордан Йовков носи морският нос „Йовков“ на остров Гринуич, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[2]
- Дом-паметникът на Йордан Йовков в Добрич е включен в Стоте национални туристически обекта под номер 23.
Бележки
- ↑ Велинова, Емилия. Варианти на рамкиране в йовковите разкази. // Електронно списание LiterNet, 11.09.2004, № 9 (58) <http://liternet.bg/publish11/e_velinova/varianti.htm>
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Yovkov Point.
Източници
- Сарандев, Иван. // Речник по нова българска литература (1978 — 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8 <http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=95>
Библиография
От Йовков
- Йовков, Йордан. Събрани съчинения. 3. изд. Т. 1-6. София, Бълг. писател, 1982-1983;
За Йовков
- Билярски, Цочо. "Йордан Йовков — живот и дело (Из документалното наследство)" ИК "Синева", 2008;
- Динеков, Петър. В живота и литературата. София, Български писател, 1982;
- Игов, Светлозар. Българската литература XX век. София, Бенида, 2000, ISBN 954-90563-2-5 <http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=295&WorkID=11481&Level=1>;
- Игов, Светлозар. История на българската литература 1878-1944. 2. фототип. изд. София, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 1995, ISBN 954-430-383-9;
- Ичевска, Татяна. Библейското слово у Йовков. В. Търново, Фабер, 2003, 220 с. ISBN:954-775-181
- Йордан Йовков 1880-1980. София, БАН, 1982;
- Йордан Йовков. 120 години от рождението му. Нови изследвания. 2002;
- Казанджиев, Спиридон. Срещи и разговори с Йордан Йовков. София, 1980;
- Кирова, Милена. Йордан Йовков. Митове и митология. София, Полис, 2001 ISBN 954-90728-4-3 <http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=109&WorkID=2642&Level=1>
- Мешеков, Иван. Йордан Йовков — романтик-реалист. 1947;
- Минев, Д. Спомени и документи. 2. изд. 1969;
- Панова, Искра. Вазов, Елин Пелин, Йовков — майстори на разказа. 3. изд. София, Народна просвета, 1988;
- Пелева, Инна. Места от конспекта. София, Лит. вестник, 2000 ISBN 954-9602-12-5 <http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=125&WorkID=3241&Level=1>
- Сарандев, Иван. В света на „Старопланински легенди“. 3. доп. изд. София, Бенита Арт, 2007, ISBN 978-954-9633-02-3;
- Сарандев, Иван. Йордан Йовков — жизнен и творчески път. 2. фототип. доп. изд. София, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 1999, ISBN 954-430-546-7;
- Султанов, Симеон. Йовков и неговият свят. 2. изд. София, Бълг. писател, 1971
Външни препратки
Произведения на Йовков
- Произведения на Йовков в „Словото“. <http://slovo.bg/yovkov/>
- Разкази на Й. Йовков в Megimg.info <http://megimg.info/mg/modules/booklists/viewcat.php?cid=638>
За Йовков
- Статии (литературна критика) за Йовков, Литернет (списъците са подобни, но не еднакви):
- Първи списък <http://liternet.bg/publish/katalog/about/j/jjovkov.htm>
- Втори списък <http://liternet.bg/library/about/j/jjovkov.htm>
- Щрихи върху темите в произведенията на Йовков и библиография на литературната критиката върху Йовков <http://slovo.uni-plovdiv.bg/bl1/3.htm>
- Искра Ценкова, Живот без празници <http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=262&aid=6330>