Белгород Днестровски: Разлика между версии
Ред 79: | Ред 79: | ||
==История== |
==История== |
||
Старото име на града е българското ''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'', [[румънски език|румънското]] - ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] - ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак част]] от [[Бесарабия]]. Територията на която е града е част от Българската държава още от основаването й в VІІ век. Когато българските области южно от Дунав падт под византийско владичество, тези отвъд него остават свободни и тукашните българи не престават да нападат имперската територия както свидетелства т.н. ''[[Готски топарх]]''. При Второто царство българското управление над града и областта е въстановено при цар [[Тодор Светослав]]. През ХІХ век в областта която е част от [[Руска империя|Руската империя]] се заселват много българи бежанци от турският гнет, те стават известни като [[ |
Старото име на града е българското ''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'', [[румънски език|румънското]] - ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] - ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак част]] от [[Бесарабия]]. Територията на която е града е част от Българската държава още от основаването й в VІІ век. Когато българските области южно от Дунав падт под византийско владичество, тези отвъд него остават свободни и тукашните българи не престават да нападат имперската територия както свидетелства т.н. ''[[Готски топарх]]''. При Второто царство българското управление над града и областта е въстановено при цар [[Тодор Светослав]]. През ХІХ век в областта която е част от [[Руска империя|Руската империя]] се заселват много българи бежанци от турският гнет, те стават известни като [[Бесарабски българи]] и дестки хиляди от тях и ХХІ век пазят българското си национално съзнание. |
||
==География== |
==География== |
Версия от 18:27, 7 април 2012
- Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ, на Шаблон:Lang-uk) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.
История
Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман, румънското - Четатя Алба, старите гръцки - Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак част от Бесарабия. Територията на която е града е част от Българската държава още от основаването й в VІІ век. Когато българските области южно от Дунав падт под византийско владичество, тези отвъд него остават свободни и тукашните българи не престават да нападат имперската територия както свидетелства т.н. Готски топарх. При Второто царство българското управление над града и областта е въстановено при цар Тодор Светослав. През ХІХ век в областта която е част от Руската империя се заселват много българи бежанци от турският гнет, те стават известни като Бесарабски българи и дестки хиляди от тях и ХХІ век пазят българското си национално съзнание.
География
Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.
Население
- 2001 - 62 300 жители
- 2009 - 50 452 жители
- 2011 - 50 296 жители
Етнически състав
(2001)
- 32 200 (62.9 %) - украинци
- 14 400 (28.2 %) - руснаци
- 1 900 (3.7%) - българи
- 1 000 (1.9 %) - молдовани
- 300 (0.6 %) - беларуси
- 200 (0.4 %) - гагаузи
- 200 (0.4 %) - евреи
- 100 (0.3 %) - арменци
- 100 (0.3 %) - цигани
- 700 - други
Личности
Родени
- Давид Бродски (1895-1966) - съветски поет и преводач
- Павел Берков (1896-1969) - литературовед и библиограф
- Порфирий Стаматов (1840-1925) - български юрист
Починали
- Анджело ди Сполети (2 април 1314) - францискански монах