Текстология: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: nds:Textkritik |
к. |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Текстологията''' (от [[латински език|латински]] ''textus'', ''„текст“'' и от [[гръцки език|гръцки]] ''lógos'', ''„слово“'', ''„наука“'') е спомагателна за [[литературознание]]то [[филология|филологическа]] [[Академична дисциплина|дисциплина]], която се занимава с изучаването на [[текст]]ове и настъпилите в тях промени |
'''Текстологията''' (от [[латински език|латински]] ''textus'', ''„текст“'' и от [[гръцки език|гръцки]] ''lógos'', ''„слово“'', ''„наука“'') е спомагателна за [[литературознание]]то [[филология|филологическа]] [[Академична дисциплина|дисциплина]], която се занимава с изучаването на [[текст]]ове и настъпилите в тях промени с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на [[анонимна литература|анонимни творби]]. |
||
Сред въпросите, на които търси отговор |
Сред въпросите, на които текстологията търси отговор за изследваните текстове, са: |
||
* текстът уникат ли е или вариант, |
* текстът уникат ли е или вариант, |
||
* оригинал или [[препис]], |
* оригинал или [[препис]], |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
* автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти. |
* автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти. |
||
За постигане на целите си |
За постигане на целите си текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, [[редакция|редакционни]] промени или [[цензура]]. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите [[дневник|дневници]] и [[мемоари]], преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с [[ултравиолетови лъчи|ултравиолетови]], [[инфрачервено излъчване|инфрачервени лъчи]] или [[лазер]] и други). |
||
На [[литературна критика|литературните критици]], [[история на литературата|историци]] и [[теория на литературата|теоретици]] текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при [[предпечатна подготовка|подготовката]] му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, със или без коментари). <ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993</ref> |
|||
| ⚫ | Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на [[елинизъм|елинизма]] (IV-I в.пр.н.е.) за установяване на текста на [[омир]]овите епоси „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“. С големи приноси за българската текстология са учени като [[Стоян Романски]], [[Иван Дуйчев]] и [[Йордан Иванов]].<ref>''„Речник на литературните термини“'', Наука и изкуство, София, 1968</ref> |
||
| ⚫ | Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на [[александрия|александрийските]] учени през епохата на [[елинизъм|елинизма]] (IV-I в. пр.н.е.) за установяване на текста на [[омир]]овите епоси „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“. С големи приноси за българската текстология са учени като [[Стоян Романски]], [[Иван Дуйчев]] и [[Йордан Иванов]].<ref>''„Речник на литературните термини“'', Наука и изкуство, София, 1968</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 27: | Ред 29: | ||
[[Категория:История на литературата]] |
[[Категория:История на литературата]] |
||
[[Категория:Филология]] |
|||
{{Link FA|he}} |
{{Link FA|he}} |
||
{{Link FA|sv}} |
{{Link FA|sv}} |
||
Версия от 11:50, 28 април 2012
Текстологията (от латински textus, „текст“ и от гръцки lógos, „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тях промени с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.
Сред въпросите, на които текстологията търси отговор за изследваните текстове, са:
- текстът уникат ли е или вариант,
- оригинал или препис,
- самостоятелна творба или фрагмент от по-голямо произведение,
- на един или повече автори е дело текстът,
- автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти.
За постигане на целите си текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, редакционни промени или цензура. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите дневници и мемоари, преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с ултравиолетови, инфрачервени лъчи или лазер и други).
На литературните критици, историци и теоретици текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при подготовката му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, със или без коментари). [1]
Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на елинизма (IV-I в. пр.н.е.) за установяване на текста на омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“. С големи приноси за българската текстология са учени като Стоян Романски, Иван Дуйчев и Йордан Иванов.[2]