Георги Лозанов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 70: | Ред 70: | ||
[[Категория:Културолози]] |
[[Категория:Културолози]] |
||
[[Категория:Български изкуствоведи]] |
[[Категория:Български изкуствоведи]] |
||
[[Категория:Български арт критици]] |
|||
[[Категория:Възпитаници на Софийски университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Софийски университет]] |
||
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] |
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] |
||
Версия от 09:24, 17 февруари 2013
Тази статия е за медийния експерт. За психолога и специалист по сугестология вижте Георги Лозанов (психолог).
| Георги Лозанов | |
| български медиен експерт | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Софийски университет |
Георги Лозанов Георгиев е български експерт по медии и журналистика.
Биография
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на НТВ.
През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийски университет. Работи в списание „Българско фото“ между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“ (в последната година от съществуването му - 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010).
Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.
Ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (1995-1998, 2004-2007).
От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член:
- 1997-2001: Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ), от президентската квота
- 2001-2004: Съвет за електронни медии (СЕМ).
- 2004-2007: председател е на управителния съвет на Българската медийна коалиция.
- от 2010: член от парламентарната квота и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Колумнист на вестник „Стандарт“ (1992-1995), вестник „24 часа“ (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).
Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.
Председател на журито на наградата Хеликон за съвременна българска художествена проза (2011).[1]
Обществена дейност
- Член на СБЖ.
- Член-основател на граждански форум „Свободно слово“.
- Член основател на Българско фотографско сдружение.
- Член-основател на Център за независима журналистика.
- Член-основател на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
- Инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ (допринесла за отварянето на архивите на ДС в България).
- Член-основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).[2]
Позиции
Поддържа дясна позициея за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване; при това е убеден, че творческите гилдии трябва да бъдат и граждански организации.[3]
Награди
- 2002 – носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество
Книги
- „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
- (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.[4], [5]
- „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)[6], [7], [8]
Съставителство
- „Медии и митове“. (заедно с Орлин Спасов). София: УИ „Св. Климент Охридски” - ФЖМК, 2000, 408 с.[9]
- „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
- „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
- „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)[10]
- „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.[11]
- „Медиите и политиката“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2011, 255 с.
и др.
Източници
- ↑ Жури 2011, сайт на награда „Хеликон“
- ↑ Фондация „Медийна демокрация“ - за нас
- ↑ Георги Лозанов, „Не вкарвайте културата в кюпа“, в. „Труд“, 21 май 2010 г.
- ↑ Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Новинар“, 25 октомври 2010 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.
- ↑ Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“, рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.
- ↑ Лилия Томова, „Мое дясно“ - реално, но последно“, рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.
- ↑ Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно“, рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
- ↑ Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.
- ↑ Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.