Плиний Стари: Разлика между версии

Плиний Стари
Caius Plinius Secundus
	Плиний Стари Caius Plinius Secundus
древноримски учен
Роден	23 г. Novum Comum, Италия
Починал	24 август 79 г. Стабии, Италия
Семейство
Деца	Плиний Млади
Други роднини	Плиний Млади (племенник)
	Плиний Стари в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:03, 19 февруари 2013

Тази статия е част от серията за: Войската на древен Рим (Портал) 800 пр.н.е.–AD 476
Структурна история
Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници)
Древноримски флот (флоти, адмирали)
История на кампаниите
Списъци на войни и битки
Украшения и наказания
Технологична история
Военно инженерство (castra, обсадни машини, арки, пътища)
Лично снаряжение
Политическа история
Стратегия и тактики
Пехотни тактики
Граници и укрепления (Лимес, Адрианов вал)

Гай Плиний Секунд (на латински Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (на латински Plinius maior), роден около 23 г. в Ком, починал на 24 август 79 г. в Стабии) бил римски учен.

Живот и дело

Плиний имал относително типична за времето си кариера на римски конник (eques); започнал като префект на I Тракийски отряд (ala I Thracum), командвал различни военни части в някои от римските провинции, сред които Германия, няколко пъти бил прокуратор. Освен това известно време бил адвокат, а през управлението на Веспасиан стои начело на службата, разглеждаща молбите до императора (officium a libellis).

Съпровожда като доверено лице бъдещите императори Веспасиан и Тит при походите им в Германия и по време на Юдейската война.

Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение Naturalis historia (Естествена история), което е единственият запазен до днес негов труд. В тази енциклопедия, състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Племенникът му Плиний Млади определя съчинението като "обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа". Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за античните знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа "20 000 забележителни факта" от областите на антропологията, фармакологията (на основата на растителни и животински субстанции), ботаниката, етнографията, градинарството, географията, космологията, историята на изкуството, медицината, металообработката, човешката психология, минералогията, изящните изкуства и зоологията. Тези факти са събрани "от четенето на около 2 000 книги от 100 подбрани автори", към които Плиний е добавил собствените си наблюдения "за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или пък животът е открил по-късно". Плиний започнал да публикува книгата си през 77 г., а последните пет тома (ХХХІІІ-ХХХVІІ) били издадени едва след смъртта му.

Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секунд в две книги, двадесет книги за римските войни в Германия и продължение на историята на Ауфидий Бас в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан, била използвана като източник от историка Тацит (Gaius Cornelius Tacitus). За съжаление обаче, както и останалите исторически съчинения на Плиний, тази история не е запазена. Други негови съчинения били За хвърлянето на копие от кон, осем книги За проблеми в речта, и Любознателните - ръководство за оратори в шест тома.

Плиний загива при изригването на вулкана Везувий, при което е разрушен и град Помпей. Наскоро преди това той бил назначен за префект на римската флота в Мизен (на лат. Misenum). Когато вулканът изригва, воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на катаклизма, той тръгва с корабите си да пресича Неаполския залив и достига до Стабии. На следната сутрин, след като отвежда жителите на града при корабите, Плиний загива на морския бряг.

Плиний Млади, римски сенатор и писател, негов племенник, става свидетел на събитията и описва обстоятелствата в писмо до Тацит.

Библиография

Плиний Стари: въображаем портрет от ХІХ век. Нито едно съвременно (от неговото време) изображение на Плиний не е запазено.

M. Beagon, Roman Nature: The Thought of Pliny the Elder, Oxford, 1992.
Gigliola Maggiulli et al., Tradizione enciclopedica e divulgazione in eta\ imperiale. Serta Antiqua et Mediaevalia, II. Roma: Giorgio Bterschneider, 2000. Pp. 222.
Sorcha Carey, Pliny's Catalogue of Culture: Art and Empire in the Natural History. Oxford: Oxford University Press, 2003, Pp. xiii, 208.
Hubert Zehnacker (ed.), Pline l'Ancien. Histoire naturelle, Livre III. Bude/. Paris: Les Belles Lettres, 2004. Pp. xl, 317.
Trevor Murphy, Pliny the Elder's Natural History: The Empire in the Encyclopedia. Oxford: Oxford University Press, 2004. Pp. x, 233.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Плиний Стари

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Плиний Стари.

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
   описание=древноримски учен |
   наставка= |
-  роден-дата=[[23]] |
+  роден-дата=[[23]] г. |
   роден-място=[[Комо (Италия)|Novum Comum]], [[Италия]] |
-  починал-дата=[[24 август]] [[79]] |
+  починал-дата=[[24 август]] [[79]] г. |
   починал-място=[[Стабии]], [[Италия]]
 }}
 {{Римска войска}}
-'''Гай Плиний Секунд ''' (на [[латински]] Gaius Plinius Secundus), наричан накратко '''Плиний Стари (или Старши)''' (на латински '''Plinius maior'''), роден около [[23]] г. в [[Комо]], починал на [[24 август]] [[79]] г. в [[Стабии]]) бил [[Древен Рим|римски]] учен.
+'''Гай Плиний Секунд ''' (на [[латински]] Gaius Plinius Secundus), наричан накратко '''Плиний Стари''' (на латински '''Plinius maior'''), роден около [[23]] г. в [[Комо|Ком]], починал на [[24 август]] [[79]] г. в [[Стабии]]) бил [[Древен Рим|римски]] учен.
 == Живот и дело ==
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Съпровожда като доверено лице бъдещите императори [[Веспасиан]] и [[Тит]] при походите им в Германия и по време на [[Юдейската война]].
-Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение ''Naturalis historia'' (Естествена история), което е единственият запазен до днес негов труд. В тази [[енциклопедия]], състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Племенникът му [[Плиний Млади]] определя съчинението като "обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа". Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за [[античност|античните]] знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа "20&nbsp;000 забележителни факта" от областите на [[антропология]]та, [[фармакология]]та (на основата на растителни и животински субстанции), [[ботаника]]та, [[етнография]]та, [[градинарство]]то, [[география]]та, [[космология]]та, [[история на изкуството|историята на изкуството]], [[медицина]]та, [[металообработка]]та, човешката [[психология]], [[минералогия]]та, изящните изкуства и [[зоология]]та. Тези факти са събрани "от четенето на около 2&nbsp;000 книги от 100 подбрани автори", към които Плиний е добавил собствените си наблюдения "за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или пък животът е открил по-късно". Плиний започнал да публикува книгата си през [[77]] г., а последните пет тома (33-37) били издадени едва след смъртта му.
+Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение ''Naturalis historia'' (Естествена история), което е единственият запазен до днес негов труд. В тази [[енциклопедия]], състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Племенникът му [[Плиний Млади]] определя съчинението като "обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа". Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за [[античност|античните]] знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа "20&nbsp;000 забележителни факта" от областите на [[антропология]]та, [[фармакология]]та (на основата на растителни и животински субстанции), [[ботаника]]та, [[етнография]]та, [[градинарство]]то, [[география]]та, [[космология]]та, [[история на изкуството|историята на изкуството]], [[медицина]]та, [[металообработка]]та, човешката [[психология]], [[минералогия]]та, изящните изкуства и [[зоология]]та. Тези факти са събрани "от четенето на около 2&nbsp;000 книги от 100 подбрани автори", към които Плиний е добавил собствените си наблюдения "за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или пък животът е открил по-късно". Плиний започнал да публикува книгата си през [[77]] г., а последните пет тома (ХХХІІІ-ХХХVІІ) били издадени едва след смъртта му.
 Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секунд в две книги, двадесет книги за римските войни в Германия и продължение на историята на Ауфидий Бас в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан, била използвана като източник от историка [[Тацит]] (Gaius Cornelius Tacitus). За съжаление обаче, както и останалите исторически съчинения на Плиний, тази история не е запазена. Други негови съчинения били ''За хвърлянето на копие от кон'', осем книги ''За проблеми в речта'', и ''Любознателните'' - ръководство за оратори в шест тома.
@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 == Библиография ==
-[[Image:plinyelder.jpg|left|frame|Плиний Стари: въображаем портрет от [[19 век]]. Нито едно съвременно (от неговото време) изображение на Плиний не е запазено.]]
+[[Image:plinyelder.jpg|left|frame|Плиний Стари: въображаем портрет от [[19 век|ХІХ век]]. Нито едно съвременно (от неговото време) изображение на Плиний не е запазено.]]
 * M. Beagon, Roman Nature: The Thought of Pliny the Elder, Oxford, 1992.