Река: Разлика между версии
GrouchoBot (беседа | приноси) м r2.7.2) (Робот Добавяне: sa:नदी |
м Bot: Migrating 159 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q4022 (translate me) |
||
Ред 126: | Ред 126: | ||
{{Link FA|he}} |
{{Link FA|he}} |
||
[[af:Rivier]] |
|||
[[am:ወንዝ]] |
|||
[[an:Río]] |
|||
[[ar:نهر]] |
|||
[[arc:ܢܗܪܐ]] |
|||
[[arz:نهر]] |
|||
[[as:নদী]] |
|||
[[ast:Ríu]] |
|||
[[ay:Jawira]] |
|||
[[az:Çay (coğrafiya)]] |
|||
[[ba:Йылға]] |
|||
[[bar:Fluss]] |
|||
[[bat-smg:Opė]] |
|||
[[be:Рака]] |
|||
[[be-x-old:Рака]] |
|||
[[bjn:Sungay]] |
|||
[[bn:নদী]] |
|||
[[bo:ཆུ་རྒྱུན།]] |
|||
[[br:Stêr]] |
|||
[[bs:Rijeka (vodotok)]] |
|||
[[ca:Riu]] |
|||
[[chr:ᎤᏪᏴ]] |
|||
[[chy:Ó'he'e]] |
|||
[[ckb:ڕووبار]] |
|||
[[cr:ᓰᐲ]] |
|||
[[cs:Řeka]] |
|||
[[cv:Юхан шыв]] |
|||
[[cy:Afon]] |
|||
[[da:Flod]] |
|||
[[de:Fluss]] |
|||
[[el:Ποταμός]] |
|||
[[eml:Fiòmm]] |
|||
[[en:River]] |
|||
[[eo:Rivero]] |
|||
[[es:Río]] |
|||
[[et:Jõgi]] |
|||
[[eu:Ibai]] |
|||
[[ext:Ríu]] |
|||
[[fa:رود]] |
|||
[[fi:Joki]] |
|||
[[fiu-vro:Jõgi]] |
|||
[[fr:Rivière]] |
|||
[[frr:Struum]] |
|||
[[fur:Flum]] |
|||
[[fy:Rivier]] |
|||
[[ga:Abhainn]] |
|||
[[gan:江]] |
|||
[[gd:Abhainn]] |
|||
[[gl:Río]] |
|||
[[gn:Ysyry]] |
|||
[[gv:Awin]] |
|||
[[he:נהר]] |
|||
[[hi:नदी]] |
|||
[[hif:Naddi]] |
|||
[[hr:Rijeka (vodotok)]] |
|||
[[ht:Rivyè]] |
|||
[[hu:Folyó]] |
|||
[[hy:Գետ]] |
|||
[[ia:Fluvio]] |
|||
[[id:Sungai]] |
|||
[[ik:Kuuk]] |
|||
[[ilo:Karayan]] |
|||
[[io:Rivero]] |
|||
[[is:Á (landslagsþáttur)]] |
|||
[[it:Fiume]] |
|||
[[iu:ᑰᒃ]] |
|||
[[ja:川]] |
|||
[[jbo:rirxe]] |
|||
[[jv:Kali]] |
|||
[[ka:მდინარე]] |
|||
[[kg:Mubu]] |
|||
[[kk:Өзен]] |
|||
[[kn:ನದಿ]] |
|||
[[ko:강]] |
|||
[[krc:Суу (черек, къобан)]] |
|||
[[ku:Çem]] |
|||
[[kv:Ю]] |
|||
[[la:Flumen]] |
|||
[[lb:Floss]] |
|||
[[lez:ВацI]] |
|||
[[li:Reveer]] |
|||
[[lmo:Fiüm]] |
|||
[[ln:Motíma]] |
|||
[[lt:Upė]] |
|||
[[lv:Upe]] |
|||
[[mg:Renirano]] |
|||
[[mhr:Эҥер]] |
|||
[[mk:Река]] |
|||
[[ml:നദി]] |
|||
[[mn:Гол]] |
|||
[[mr:नदी]] |
|||
[[ms:Sungai]] |
|||
[[mwl:Riu]] |
|||
[[my:မြစ်]] |
|||
[[myv:Лей]] |
|||
[[na:Ekaw]] |
|||
[[nah:Ātōyātl]] |
|||
[[nap:Sciummo]] |
|||
[[nds:Stroom (Water)]] |
|||
[[nds-nl:Revier]] |
|||
[[ne:नदी]] |
|||
[[new:आऱु (सन् २००५या संकिपा)]] |
|||
[[nl:Rivier]] |
|||
[[nn:Elv]] |
|||
[[no:Elv]] |
|||
[[nrm:Riviéthe]] |
|||
[[oc:Riu]] |
|||
[[os:Цæугæдон]] |
|||
[[pa:ਦਰਿਆ]] |
|||
[[pap:Riu]] |
|||
[[pdc:Rewwer]] |
|||
[[pl:Rzeka]] |
|||
[[pnb:دریا]] |
|||
[[pt:Rio]] |
|||
[[qu:Mayu]] |
|||
[[rm:Flum]] |
|||
[[ro:Râu]] |
|||
[[roa-tara:Jume]] |
|||
[[ru:Река]] |
|||
[[rue:Ріка]] |
|||
[[rw:Uruzi]] |
|||
[[sa:नदी]] |
|||
[[sah:Өрүс]] |
|||
[[scn:Ciumi]] |
|||
[[sh:Rijeka (vodotok)]] |
|||
[[si:ගඟ]] |
[[si:ගඟ]] |
||
[[simple:River]] |
|||
[[sk:Rieka]] |
|||
[[sl:Reka]] |
|||
[[sn:Rwizi]] |
|||
[[so:Webiyada]] |
|||
[[sq:Lumi]] |
|||
[[sr:Река]] |
|||
[[stq:Äi]] |
|||
[[su:Walungan]] |
|||
[[sv:Flod]] |
|||
[[sw:Mto]] |
|||
[[szl:Rzyka]] |
|||
[[ta:ஆறு]] |
|||
[[te:నది]] |
|||
[[tg:Дарё]] |
|||
[[th:แม่น้ำ]] |
|||
[[tk:Derýa]] |
|||
[[tl:Ilog]] |
|||
[[tr:Nehir]] |
|||
[[tt:Елга]] |
|||
[[uk:Річка]] |
|||
[[ur:دریا]] |
|||
[[uz:Daryo]] |
|||
[[vec:Fiume]] |
|||
[[vi:Sông]] |
|||
[[war:Salog]] |
|||
[[wo:Dex]] |
|||
[[xmf:წყარმალუ]] |
|||
[[yi:טייך]] |
|||
[[yo:Odò]] |
|||
[[zh:河流]] |
|||
[[zh-min-nan:Hô]] |
|||
[[zh-yue:河]] |
|||
[[zu:Umfula]] |
Версия от 07:03, 9 март 2013
- Тази статия е за водния поток. За селото в Южна България вижте Река (село). За селото в Северна България вижте Рекичка (село).
Река̀ е голям естествен воден поток. Началото ѝ може да бъде езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ - друга река, езеро или море. Съществуват и реки завършващи сляпо в пустини и карстови райони. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в реката, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Там, където реката се влива в море, се нарича речно устие, а ако то е разделено на ръкави, се казва делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение.
Хидрология
Отток
Река | Среден отток, m³/s |
---|---|
Амазонка | 175 000 |
Конго | 41 200 |
Яндзъ | 35 000 |
Брахмапутра | 33 600 |
Енисей | 18 040 |
Замбези | 17 600 |
Лена | 16 200 |
Мисисипи | 15 500 |
Ганг | 15 000 |
Меконг | 14 800 |
Вижте още: Списък на реки по отток |
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния отток, количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използвъне на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на Амазонка е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река Ин при нейното сливане с Дунав е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане Сини Нил е по-голям по среден отток от Бели Нил, но по-малък по среден минимален отток. Течението на Нил е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката - оттокът след вливането на река Атбара е около 2 700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в Средиземно море. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от наводнение.
Дължина
Река | Дължина, km |
---|---|
Нил | 6671 |
Амазонка | 6520 |
Яндзъ | 6300 |
Мисисипи-Мисури | 6051 |
Енисей-Ангара-Селенга-Идер | 5940 |
Об-Иртиш | 5410 |
Амур-Аргун-Керулен | 5052 |
Хуанхъ | 4845 |
Меконг | 4500 |
Конго | 4374 |
Вижте още: Списък на реки по дължина |
Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудносъпоставими. Основните причини за това са:
- Дължината сама по себе си може да се променя, особено при наличие на променливи меандри
- Често малките извивки в горното течение на реките не се взимат под внимание, за разлика от по-големите в долното течение
- При наличие на ръкави понякога е трудно да се определи кой от тях е представителен
Освен тези затруднения самото определение за дължина не е еднозначно. Например, при вливане на реката чрез естуар, тя постепенно се разширява и слива с водния басейн, в който се влива, като за граница на двата водни басейна могат да бъдат приети различни точки. В някои случаи към дължината на река с дадено име се добавят и дължините на нейни притоци, които са по-пълноводни от нея, или просто с добавянето на които би се получила по-голяма дължина. По същия начин ръкавите в речните делти могат да бъдат подбрани, така че да се получи по-голяма дължина, без непременно да са най-пълноводните.
Съставянето на класации на реките по дължина понякога става причина за самоцелното манипулиране на данните, така че да се получи по-голяма дължина. Така дълго време в обращение се намират силно преувеличени данни за дължината на системата Мисури-Мисисипи, а през 2008 година са публикувани формално коректни данни за дължината на Амазонка, в които е добавена дължината на съседния естуар на река Токантинс.
Вж. също речен километър.
Водосборен басейн
Река | Площ на водосборния басейн, km² |
---|---|
Амазонка | 6 144 727 |
Конго | 3 730 474 |
Нил | 3 254 555 |
Мисисипи | 3 202 230 |
Об | 2 972 497 |
Парана | 2 582 672 |
Енисей | 2 554 482 |
Лена | 2 306 772 |
Нигер | 2 261 763 |
Амур | 929 981 |
Вижте още: Списък на реки по водосборен басейн |
Водосборният басейн е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с вододели. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича модул на оттока и варира в широки граници - от стойности, близки до 0 в пустинните райони, до повече от 60 l/s·km² в екваториалните области.
Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на Амазонка или Ориноко, вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като пясъци или карст, повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.
В пустинните райони много реки не достигат до морето, тъй като се изпаряват преди това. Такива безотточни области могат да бъдат сложно преплетени с водосборните басейни на големи реки, като Нил или Нигер, чиято площ по тази причина може да бъде определена само приблизително.
Състав на водите
Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората.
Бележки
- ↑ Gupta, Avijit. Large rivers: geomorphology and management. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 9780470849873. p. 31. (на английски)