Игнатий Богоносец: Разлика между версии
м r2.5.4) (Робот: Променяне от ro:Sfântul Ignatie на ro:Ignatie al Antiohiei |
|||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
}} |
}} |
||
{{Link FA|es}} |
{{Link FA|es}} |
||
[[ar:إغناطيوس]] |
|||
[[arc:ܐܝܓܢܐܛܝܘܣ ܢܘܪܢܐ]] |
|||
[[bar:Ignatius vo Antiochia]] |
|||
[[ca:Ignasi d'Antioquia]] |
|||
[[cs:Ignác z Antiochie]] |
|||
[[da:Ignatius af Antiokia]] |
|||
[[de:Ignatius von Antiochien]] |
|||
[[el:Ιγνάτιος Αντιοχείας]] |
|||
[[en:Ignatius of Antioch]] |
|||
[[eo:Ignaco el Antioĥio]] |
|||
[[es:Ignacio de Antioquía]] |
|||
[[et:Ignatios Antiookiast]] |
|||
[[eu:Ignazio Antiokiakoa]] |
|||
[[fi:Ignatios]] |
|||
[[fr:Ignace d'Antioche]] |
|||
[[hr:Ignacije Antiohijski]] |
|||
[[hu:Antiochiai Szent Ignác]] |
|||
[[hy:Իգնատիոս Անտիոքացի]] |
|||
[[id:Ignatius dari Antiokhia]] |
|||
[[it:Ignazio di Antiochia]] |
|||
[[ja:アンティオキアのイグナティオス]] |
|||
[[ka:ეგნატე ღმერთშემოსილი]] |
|||
[[ko:이그나티우스]] |
|||
[[la:Ignatius Antiochenus]] |
|||
[[mk:Игнатиј Богоносец]] |
|||
[[nl:Ignatius van Antiochië]] |
|||
[[no:Ignatius av Antiokia]] |
|||
[[oc:Ignasi d'Antiòquia]] |
|||
[[pl:Ignacy Antiocheński]] |
|||
[[pt:Inácio de Antioquia]] |
|||
[[ro:Ignatie al Antiohiei]] |
|||
[[ru:Игнатий Богоносец]] |
|||
[[sc:Ignatziu de Antiochia]] |
|||
[[sh:Ignjatije Antiohijski]] |
|||
[[simple:Ignatius of Antioch]] |
|||
[[sk:Ignác Antiochijský]] |
|||
[[sq:Shën Injaci i Antiokisë]] |
|||
[[sr:Игњатије Богоносац]] |
|||
[[sv:Ignatios av Antiochia]] |
|||
[[sw:Ignas wa Antiokia]] |
|||
[[ta:அந்தியோக்கு இஞ்ஞாசியார்]] |
|||
[[uk:Ігнатій Богоносець]] |
|||
[[zh:伊格那丢]] |
|||
Версия от 05:50, 15 март 2013
| Игнатий Богоносец | |
 Игнатий Богоносец | |
| Роден | през 1 век |
|---|---|
| Починал | през 107 |
| Почитан в | Източноправославния и католическия свят, както и в нехалкедонските църкви |
| Празник | 20 декември в Православната църква 1 февруари, 17 октомври в Римокатолическата църква |
| Игнатий Богоносец в Общомедия | |
Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".[1] Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).
За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96).[2] Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.[3]
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски[4], св. Ириней Лионски [5] и Ориген [6]. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.
Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.[7] Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.[8]
Източници
- ↑ Похвала на свещеномъченик Игнатий, 4 - PG, 48, 747-756.
- ↑ Martyrium Ignatii – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.
- ↑ Църковна история, VI, 8.
- ↑ Послание до филипяни, IX, 1-2.
- ↑ Против ересите, V, 28, 4.
- ↑ Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука
- ↑ Църковна история, III, 36, 4-6, 10.
- ↑ Светоотеческо наследство. Изборник. С., 2001, с. 5-57.
 
|
Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Игнатий Богоносец от сайта Енциклопедия "Двери" към 22 декември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Борис Маринов, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |