Христо Ампов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Христо Динев Ампов''', с псевдоним '''Есмералдо'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]].
'''Христо Динев Ампов''' с псевдоним '''Есмералдо'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]].


==Биография==
==Биография==
Христо Ампов е роден в град [[Дойран]], тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Получава основно образование в родния си град, а през 1913 година завършва българска гимназия в Солун. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е доброволец милиционер в Дойран. След войната семейството му се премества в [[Струмица]], а през 1914 година Христо Ампов записва математика в [[Софийски университет|Софийския университет]], където по-късно става член на [[Македонско студентско дружество Вардар|Македонското студентско дружество]]. Мобилизиран е и през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в 14-а дружина в [[Благоевград|Горна Джумая]] като завършва 4 месечен курс в ШЗО. Сражава се в [[Битка при Яребична|битката при Яребична]] и около Дойран. След това се присъединява към ВМРО, като е близък с [[Йосиф Кондов]] и [[Георги Попхристов]].
Христо Ампов е роден в град [[Дойран]], тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Получава основно образование в родния си град, а през 1913 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]]. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е доброволец милиционер в Дойран. След войната семейството му се премества в [[Струмица]], а през 1914 година Христо Ампов записва математика в [[Софийски университет|Софийския университет]], където по-късно става член на [[Македонско студентско дружество Вардар|Македонското студентско дружество]]. Мобилизиран е и през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в 14-а дружина в [[Благоевград|Горна Джумая]] като завършва 4 месечен курс в ШЗО. Сражава се в [[Битка при Яребична|битката при Яребична]] и около Дойран. След това се присъединява към ВМРО, като е близък с [[Йосиф Кондов]] и [[Георги Попхристов]].


По-късно става член на ВМРО (обединена), на която е касиер и секретар. В 1928 година [[Филип Атанасов]] и Христо Ампов обособяват III революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена). Ампов е част от групата национал-революционери около [[Георги Занков]] и [[Павел Шатев]], която влиза в конфликт с прокомунистическите фракции в организацията. След отказ на Ампов да обедини групите си в Пиринска Македония с комунистическите на [[Симеон Кавракиров]] през септември 1928 година Централният комитет на ВМРО (обединена) го обявява за самозванец.
По-късно става член на ВМРО (обединена), на която е касиер и секретар. В 1928 година [[Филип Атанасов]] и Христо Ампов обособяват III революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена), на която Ампов е секретар.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 394.</ref> Ампов е част от групата национал-революционери около [[Георги Занков]] и [[Павел Шатев]], която влиза в конфликт с прокомунистическите фракции в организацията. След отказ на Ампов да обедини групите си в Пиринска Македония с комунистическите на [[Симеон Кавракиров]] през септември 1928 година Централният комитет на ВМРО (обединена) го обявява за самозванец.


През януари 1929 година Ампов участва в помирителна среща в Гюргево заедно със Занков, Филип Атанасов, [[Петър Карчев]], [[Михаил Шкартов]] и Йосиф Кондов.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 133-139, 168.</ref><ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 722. ISBN 954321056X</ref> Същевременно се занимава с търговия-акционер в тютюнева фабрика „Македония-Ампови“ в Сяр. С част от авоарите си подпомага финансово дейности на ВМРО (обединена) в България.
През януари 1929 година Ампов участва в помирителна среща в Гюргево заедно със Занков, Филип Атанасов, [[Петър Карчев]], [[Михаил Шкартов]] и Йосиф Кондов.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 133-139, 168.</ref><ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 722. ISBN 954321056X</ref> Същевременно се занимава с търговия-акционер в тютюнева фабрика „Македония-Ампови“ в Сяр. С част от авоарите си подпомага финансово дейности на ВМРО (обединена) в България.
Ред 30: Ред 30:
[[Категория:Дойранчани]]
[[Категория:Дойранчани]]
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия]]

Версия от 18:31, 16 юли 2013

Христо Ампов
български революционер
Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет

Христо Динев Ампов с псевдоним Есмералдо[2] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография

Христо Ампов е роден в град Дойран, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Получава основно образование в родния си град, а през 1913 година завършва българската мъжка гимназия в Солун. По време на Междусъюзническата война е доброволец милиционер в Дойран. След войната семейството му се премества в Струмица, а през 1914 година Христо Ампов записва математика в Софийския университет, където по-късно става член на Македонското студентско дружество. Мобилизиран е и през Първата световна война служи в 14-а дружина в Горна Джумая като завършва 4 месечен курс в ШЗО. Сражава се в битката при Яребична и около Дойран. След това се присъединява към ВМРО, като е близък с Йосиф Кондов и Георги Попхристов.

По-късно става член на ВМРО (обединена), на която е касиер и секретар. В 1928 година Филип Атанасов и Христо Ампов обособяват III революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена), на която Ампов е секретар.[3] Ампов е част от групата национал-революционери около Георги Занков и Павел Шатев, която влиза в конфликт с прокомунистическите фракции в организацията. След отказ на Ампов да обедини групите си в Пиринска Македония с комунистическите на Симеон Кавракиров през септември 1928 година Централният комитет на ВМРО (обединена) го обявява за самозванец.

През януари 1929 година Ампов участва в помирителна среща в Гюргево заедно със Занков, Филип Атанасов, Петър Карчев, Михаил Шкартов и Йосиф Кондов.[4][5] Същевременно се занимава с търговия-акционер в тютюнева фабрика „Македония-Ампови“ в Сяр. С част от авоарите си подпомага финансово дейности на ВМРО (обединена) в България.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[6] Работи в картонена фабрика и Промкобината за циклостил в Сливница. През 1978 година предава свои архиви в Централния държавен исторически архив, които са свързани с борбата му срещу фалшификациите на македонската историография. Ампов умира на 3 септември 1982 година в София[7].

Бележки

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 23
  2. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 394.
  4. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 133-139, 168.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 722. ISBN 954321056X
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 386.
  7. ДАА, Фонд № 1951К, оп.1